«А ПОЧЕМУ У НАС НЕТ БАНАНОВ?»

От Москва се чу боботене: господен Лавров иска обяснения за българските намерения да инсталира американски ракети на своя територия. Обърнете внимание – той не моли, а иска обяснения. Това е защото той мисли, че някой трябва, по стар навик, непременно да му ги даде. Но не бързайте да грубеете с него, драги читателю, той така е свикнал отдавна, още от времето на Съветския съюз, на който също е служил. Господин Лавров е от ония хора, които на челото си имат изписани буквите КГБ, колкото и да се опитва да ги заличи, също както на президента Първанов на челото са изписани буквите ДС, колкото и да се опитва да ги заличи.

Като казвам КГБ, аз имам предвид Института по Международни Отношения в Москва, от който той се е излюпил, а после е бил първи секретар и съветник към постоянното представителство на  Съветския съюз в Обединените Нации. Ако това не ви е достатъчно, то тогава си спомнете, че той беше първия човек, който предрече на България ролята на троянски кон в Европа. Защо мислите, че точно това му е дошло на ума? Ами защото на това ги учат в същия този Институт за Международни отношения, а в случая това е, че като генерален секретар на седмия конгрес на Коминтерна сталинският  шпионин Георги Димитров обявява идеята си за троянския кон, тоест съюзяване с организации и партии, които да бъдат постепенно унищожени, докато се работи заедно с тях.

Господин Лавров трябва да е бил амбициозен кълцар, щом толкова бързо си спомни за тоя детайл от историята на комунизма. От времето на седмия конгрес на коминтерна са минали 70 години, но една руска лелка дори и днес седи кротко пред телевизионната камера и пита: «А защо за нас няма газ и защо всичката газ отива някъде в чужбина? Ние в средните векове ли живеем или що?»

Разбирам я много добре: на нея й се иска да има топъл душ след работа в руския студ. Или поне топла вода.

Преди двадесетина години за представления в Канада замина руския балет «Киров». Тогава камерите бяха фиксирани към една от балетистките с един банан в едната ръка и един в другата. Въпреки тъмните сенки под очите и изтощения й вид от денонощните репетиции, балерината  имаше щастлив вид докато отхапваше от единия и от другия, почти едновременно. Тогава тихо тя попита колежката си до нея: «А почему у нас нет бананов?»

Днес  балетът «Болшой» гостува  в Куба, а господин Лавров е на посещение в Никарагуа. Там той планира съвместни маневри с местните марксистки симпатизанти - явна носталгия по старата съветска слава. Та ето там той е намерил за нужно и учудено да заяви, че чака обяснения от България. Както и неговия бос Путин, господин Лавров обича да разиграва етюди на сила и власт. По думите на професор Бобо Лоу от Лондонския Кралски Институт за международни отношения Чатъм Хаус,  той е «твърд, надежден и обигран в преговорите, но не е част от вътрешния кръг на Путин и по тая причина промените в руската външна политика имат  малко общо с него».

Логично е тогава да му поднесем обясненията си във вид на въпрос: «А почему у вас нет бананы, господин Лавров?»