Свой сред чужди, чужд сред свои

Спомняте ли си едноименния култов съветски "уестърн", толкова популярен в началото на 80-те? Доживяхме да видим българско реалити по подобен сценарий.

Главното действащо лице с колхозния прякор Трактора гази с намаслените си вериги отляво надясно и отдясно наляво. Отначало – от добрите, възпитаник на сержантското милиционерско училище, барета, антитерорист; после – създател на силова групировка, воюващ с другите бандитски формирования в годините на прехода за по-голямо парче от баницата, несмущаващ се да притисне и обикновени хора, за да изстиска някаква облага; след това – отново от добрите – офицер на прикритие, кандидат на науките, преподавател, доцент, общественик и собственик на медия (впрочем и тя, както и цялата му друга собственост, се води на подставено лице). Описаната кариера не завършва с хепиенд, защото накрая Трактора, под "дружелюбните дула на маузерите" (Бабел), е паркиран за скрап в ареста. Обвиненията са колекционерски и покриват широка гама от квалификации на НК.

Няма да повтарям вече известната фактология и биография на Алексей Петров, а ще се спра на моменти, будещи въпроси и съмнения. Особено интересна е

квалификацията агент под прикритие

популяризирана от медиите под многозначителното мълчание на самия Петров и с подхвърляне от него на подхранващи легендата реплики. Терминологичната неяснота е породена от промяната, фиксирана в закона за ДАНС, при която вече оперативните работници се наричат агенти. Това прекръстване е единственият дан на прокламираната промяна на НСС в "Българското ФБР", всичко друго е по модел на ФСБ (КГБ).

На практика това замъглява разликата между секретния сътрудник (агент), който е средство за противодействие на престъпността, и служителя на специалните служби, който принадлежи към силите им. На практика това, за което се говори, не е фигурата на служител под прикритие, защото тя предполага формално назначение в наблюдаваната структура. Типична такава фигура е съществувалата преди време - длъжност зам.-началник на протокол към съответното ведомство, за което всички, включително портиерът, знаеха, че е от службите за сигурност.

Впрочем самият служител не криеше тази принадлежност, а черпеше с пълни шепи благини (жилище, карти за почивка и пр.). Най-близка до реалността е позицията служител на секретния щат. Той се ползва с всички права на обикновен служител, но връзката с него е конспиративна, той е известен само на тесен кръг лица (2-3) и се ръководи от най-висш служител на службата за сигурност. Предизвестеният скандал уплаши дори парламентаристите, които при промените на Закона за специалните разузнавателни средства премахнаха възможността ДАНС да използва специалното разузнавателно средство служител под прикритие.

Секретността на битието и разшифровката на служителя Петров са

фикции, все още битуващи сред медиите

Още през 2000 г. колеги от МВР споделяха шокирани, че в министерството се говори за назначаването на Трактора (наричаха го така, защото така беше известен сред представителите на групировките, а някои от оперативните работници работеха точно по тези структури) в МВР. Хора извън системата споделяха, че в разговори с Петров самият той се е хвалел, че вече е на работа в НСС.

Т.нар. служител под прикритие защитава дисертация в Академията на МВР пред Специализирания научен съвет. На банкета след защитата са присъствали доста граждански лица, които, ако не са знаели, тогава със сигурност са разбрали, че работи за службите.

От казаното дотук става ясно, че формалната му принадлежност към НСС, впоследствие към ДАНС, е била известна на широк кръг лица, включително и на ръководители на други криминални структури, така че в никакъв случай той не би могъл да изпълнява секретни задачи. Става ясно, че той се е ползвал с репутация в престъпните среди като човека за връзка със специалните служби, а пред службите - като най-информирания и с най-сериозни връзки в престъпния свят.

Тази роля на медиатор вероятно му е носила сериозни дивиденти, защото му е позволявала да неутрализира конкуренцията на неговата организация, а засегнатите граждани са били убеждавани в безсмислието да се жалват в МВР.

Петров става служител на НСС през 2000 г. Разговорите за неговата "вербовка", кой го е привлякъл на работа (при положение че репутацията му на ръководител на силова криминална структура и бивш служител на управление VІ ДС, направление "Т", участник във възродителния процес, е известна и документирана), кой го е ръководил, са ненужни, защото съществуват съответните документи – това са ръководителят на службата и един от заместниците му по това време.

На практика тази връзка изглежда по-различно, а именно - поредният престъпен бос е осъществил вербовка на служители от правозащитните органи и се е възползвал от нея. Това за съжаление не е новост за годините на прехода – подобни отношения съществуват между НСС и ръководителите на престъпни групировки още от началото на 90-те години.

Георги Илиев, Младен Михалев-Маджо, Поли Пантев са били нещатни сътрудници

от което е произлизала полза само за тях. Впрочем разказваше се в кулоарите на НСС, че висшестоящ ръководител често се срещал с Поли Пантев в една почивна станция на язовир "Искър". От конспиративната среща винаги излизал весел и с кутия в ръка. Едва ли това е било задоволство от нови обувки.

В своя защита редица служители (бивши и настоящи) нашироко разсъждават, че такова сътрудничество осигурява очите и ушите на специалните служби. Това е резултат от невежество и непознаване на основите на професията. Разбира се, агентура в престъпните среди е необходима, но основната цел е ръководителят на престъпната групировка. Недопустимо е точно той да се привлича към сътрудничество, защото той е организатор и ръководител на престъпната дейност.

Такава позиция е мечтата на престъпния бос

защото освен закрила на дейността си получава и възможност да се разправи с конкуренцията и завземе бизнеса им. Очевидно такъв е случаят и с Трактора.

Участието на таксиметрова фирма, близка до Петров, по това време секретен служител на НСС, в протеста на таксиметровите шофьори преди 10 години показва единствено желанието на Трактора и неговите ръководители да се ситуират в благоприятна позиция (успешно реализирана) при смяна на властта. Тогава вече беше ясно, че правителството на Костов няма да се задържи.

В заключение мога само да припомня старата българска поговорка – "от два стола – та на земята". А тук столовете са били май повече.

*Авторът е преподавател в НБУ, бивш секретар на МВР в правителството на ОДС
 

От: http://dnevnik.bg/