Съсел ли Станишев, или е друг вредител?

“Знаем кой е Брад Пит, но какво е съсел?
Този въпрос изтормози червените депутати вчера, след като лидерът им Сергей Станишев бе наречен съсел от финансовия министър Симеон Дянков. Който пък оприличи сам себе си на Брад Пит с очила.
В почивката в стаята на лявата група се разразил спор между Стефан Данаилов и Кирил Добрев какво животно е съселът. (24часа)

Тази дреболия, забавна на пръв поглед, помага да бъде обяснено що е това БСП в днешно време: партия, която живее далеч от реалността.

Паркетните началници на столетницата нямат нищо общо с масата, която гласува за тях.

През януари 1990-та г., на първия конгрес на БКП след преврата срещу Живков, един селски делегат от типичния електорат им го каза, използвайки Георги Пирински като мишена: “ другарят Пирински не е изтъркал един чифт обувки през живота си”, изплака въпросният, докопал се до микрофона в НДК. И беше прав- толкова прав, че излиянията му бяха нашироко отразени от “Работническо дело” , малко преди вестникът да претърпи поредния възродителен процес и да си присвои от Христо Ботев названието “Дума”.

Онези, които при строя на “равенството” бяха возени в автомобилите едва ли не до клозета, дундуркани от слугинските служби, поради което не изтъркаха и един чифт обувки, вече имат второ поколение свое представителство в командването на уж социалната социалистическа партия. Като Кирил Добрев, който е от онези, които се возят вече на скъпи западни автомобили, а не на скъпите на сърцето на бащите им съветски лимузини “Чайка”, за които Радой Ралин казваше:

“Качете се на тротоарите
минават чайките на другарите”!

Тези съвременни другари дори не разбират колко далеч са от масата свои другарки и другари, които по инерция гласуват за тях. А и не схващат, че инерцията може да бъде политически опасна, когато нямаш спирачки.

Дребничкият съсел е животинче, омразно на всеки отруден земеделец със своя инат и самочувствие на собственик на собствената ти къща – повече от полските мишки и плъховете дори. Съселът, който откриват в интернет Станищев и компания, е неподозирано подходящ символ за неведението на софийските шефове на червената партия за проблемите на т.н. обикновен човек.. За дребния стопанин нейде в провинцията вероятно е доста разочароващо откритието ( ако изобщо е откритие), че неговите столични партийни началници дори не са чували за съсела.

Съселът е бич за дървените къщурки, които си набелязва за свое жилище. Завладява ги като Тамерлан, като Чингис хан на гризачите. Веднъж заселил се в хамбара ти, или в крайградската ти къщурка, съселът не се предава без да си взривиш постройката. Междувременно методично я изяжда. Дъска по дъска. Шумно и демонстративно. Ужасно е нагъл – можеш в отчаянието си да си разбиеш покрива и да го гледаш в очите от сантиметър разстояние, да му крещиш и пак не се маха – убеден е, че ти си натрапникът. А и не “кълве” на почти никакви обичайни за гризачите отрови. Направо е неизтребим като колонизатор.

Това, че другарите с костюмите от парламента не са чували за този нахалник, е сигурно горчиво обобщение в очите на доста хорица за несъвместимостта на тревогите им с дневния ред на лалугерите в червената софийска централа.

Нима, поне по отношение на своята натрапчивост, Станишев не прилича наистина на този вредител?

Куриозът в случая е в това, че уж откъснатият от България, американизираният, очилатият “книжен плъх” Дянков успява с една едничка дума да оприличи доста сполучливо Станишев на нещо, което самият червен велможа и неговият антураж не си представят, но е до болка познато на голямата, типичната част от избирателите му.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/