Иво ИнджевИма две запомнящи се изказвания на представители на новата власт от миналата година, свързани с отношенията на България с Русия. Едното беше на строителния министър Плевналиев, който веднага след изборите заяви пред телевизионните камери: “България няма да бъде повече троянски кон на Русия в ЕС”
Другото, още по-кратко, но не по-малко ясно, беше репликата на финансовия министър Симеон Дянков: “ “Досега беше каквото каже Русия…”.
Ето накратко какво заяви на 15 октомври 2009 г. Дянков:
Ако се направи пълен икономически анализ, ще се окаже, че АЕЦ „Белене“ не ни трябва.
България е водила досега енергийна политика на принципа „каквото каже Русия“ и съобразно група партийци, свързани с проруски интереси.
Идеята за построяване на всяка цена на АЕЦ „Белене“ е лансирана, без да има икономически анализ, без публичен дебат.
Българската държава въобще не трябва да се меси като гаранция или като заеми около АЕЦ „Белене“.
Дори и да има икономически смисъл от тази централа, не е ясно как проектът ще се финансира, особено по време на тази криза, посочи той и оцени като несериозна идеята да се строи едно такова голямо съоръжение и след това електроенергията да се изнася.
Дори да се построи, няма да има достатъчно търсене на тази енергия, особено в чужбина.
По негово лично мнение „идеята е била свързана с това колко пари могат да се присвоят, като се казва, че този проект ще върви“.
Ако някой иска да го строи, ние ще регулираме това строителство, но не и България да участва с гаранции, както е мислило предишното правителство, заяви Симеон Дянков.”
Междувременно Москва страшно настоятелно предлага да ни “дава” милиарди само и само да бъде осъществен нейният проект, който уж бил в интерес на България, а всъщност е ключов елемент от неистовия стремеж на Кремъл на всяка цена да осъществи “ядрен пробив” в страна от ЕС и така за създаде прецедент на тази “враждебна” за руската ядрена енергетика част от континента от времето на Чернобилската катастрофа насам.
Това с “даването” ми напомня на едновремешните стрелбища по панаирите, където имаше една тенекиена мишена във формата на нещо като жена и с надпис : “Мими дава бонбонче”. Ако уцелиш.
На мушката сме и искат да ни дадат бонбонче. Този път мизата е свалена на 2 милиарда ( от онези 5, които първоначално предлагаше Путин). За да не се задавим с много наведнъж. Ще налапаме ли кукичката, скрита в бонбончето?
Часове преди официалните разговори по темата не е много мъдро да се правят прогнози. След изненадващото посещение на шефа на “Газпром” в София Алексей Милер, който обаче любезно беше приет и от президента и от премира тук, Москва е приготвила нова изненада. У нас за “даването” на бонбончето , освен първоначално обявения приносител на лакомството , шефа на Росатом Сергей Кириенко, тук изненадващо изниква и вече старият ни познайник , руският министър на енергетиката Сергей Шматко. Не му броя посещенията, но присъствието му на енергийния форум под егидата на Първанов миналия април, както и посещението му през декември ( пак изненадващо, без да е планирано) се запомниха.
Русия обича да ни изненадва. Пробва всякакви ходове. Не вярвам развръзката да настъпи още днес, но е хубаво да се помнят изходните позиции и някои от основните моменти в това силово зарибяване на България да преглътне на всяка ценя ядрения руски залък.
А дали пък и българската страна не е приготвила малката си изненада, за която, в присъщия му откровен стил, отново намекна финансовият министър Симеон Дянков тази сутрин пред БНР? Ето какво каза той:
“Заем – държавен заем от Русия няма да взема. Аз няма да дам възможност да има държавна гаранция от България, това няма да стане, няма да издържи нашият бюджет, а и не ни е необходимо. Ако има някаква друга финансова възможност, която ще се обсъжда днес, но не само с Русия, а и с европейски партньори, предполагам, може да е интересно. Но държавата няма да се върже със заем от Русия, просто ние нямаме възможност в бюджета това да го обслужваме”.
Как се връзва тази негова позиция с уверенията на самия премиер Борисов от онзи ден, че се налагало централата в Белене да бъде довършена, заради закопаните в нея милиарди (вместо да разкопае далаверата около тях), си остава една от мистериите на това управление, което вече счупи всички рекорди по противоречиво говорене за всички времена.
Ако става дума за закопани от епохата на сърпа и чука милиарди гигантът в Кремиковци няма равен, но него премиерът иска да закрива, заедно с което неминуемо ще бъдат закрити и реално съществуващите работни места – не по-малко от тези, за които , като втори по важност “аргумент”, Борисов споменава при обосноваването на неизбежността на проекта АЕЦ “Белене” заради хипотетично очертаващите се във връзка с това нови работни места.
Но най-абсурдната част от тезата на премиера Борисов беше, че опозицията щяла да му търси сметка заради въпросните закопани милиарди, които щели да се окажат похарчени напразно. Че откога Борисов се разтрепери толкова от “страшната” опозиция, която час по час заплашва с прокурори и затвор?
Остава да се надяваме, че премиер и вицепремиер разиграват класическата сценка с доброто и лошото ченге пред Москва. Щеше да е много хитро, ако не изглеждаше твърде нереалистично. Справка: серията от еднолични ходове на Борисов, с които отменя вече ясно заявени позиции на свои министри, включително и на Дянков.
Няма как параметрите на проекта АЕЦ “Белене” да са се променили през последните няколко месеца. Просто не е възможно тя изведнъж да се е оказала перспективна, изгодна в икономическо отношение на базата на внезапно появили се оптимистични прогнози за необходимостта от нея. Тъкмо напротив , междувременно и германското и френското намерение за финансиране “избягаха” панически от обекта и оголиха руската амбиция още повече.
Явно българската позиция зависи от човешкия фактор. Точно като във вица за Иванчо от времето на Тодор Живков, който отговорил правилно на въпроса за основния лозунг на социализма “ Всичко за човека, всичко в името на човека”, но добавил, че може да му каже дори името.
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/