Костов позволи на Първанов да уцели в десетката

Днес, след интервю на президента по радио “Дарик”, имам отново повод да възразя на всички, които ме упрекват, че съм се бил занимавал прекалено много с Георги Първанов. Той не заслужавал това, защото бил оперетен герой. Малки му били пълномощията. Може би. Но претенциите и амбициите му са големи. И сега, внимавайте: не без основание! Да, правилно сте прочели. На международната сцена е жалък и като такъв го и третират. Но на мегдана на вътрешните интриги няма равен на себе си. Осемте години безконтролна власт, много по-голяма в невидимата, отколкото във видимата й част, са си казали думата.

За пръв път от години ще се съглася с него по принципен въпрос. Иван Костов сгреши , лансирайки в ранно телевизионно предаване незащитимата теза, че трябвало да се гледа само настоящето. Пръв от тази грешка се възползва гузният от поредните си “подвизи” Волен Сидеров. Нагазил до уши в неизтриваемото петно на собствената си репутация, което си лепна с международния скандал в германските авиолинии “Луфтханза”, Сидеров триумфално, с обичайните си нервни гримаси за подсилване на вербалните послания, още на следващия ден захапа Костов по този въпрос. С основание…

Надушил “кръв” в тази “кауза”, на фона на която се опитва да се представи “целия в бяло”, Сидеров стигна дори дотам да иска арестуването на Костов и свалянето му от поста председател на комисията по парламентарен контрол на ДАНС. И защо? Защото “по негово време” Трактора бил получил някаква ( неясно каква и за Сидеров) работа в тайните служби. Загубил легитимност с опозиционното си говорене срещу …опозицията, лидерът на “Атака” откри възможност да поизтупа малко мундира и да се поизпъчи за пред оределите си следовници.

Интересно, ако Костов трябва да бъде разжалван и дори арестуван за прегрешението някой негов подчинен да е дал служебна карта на Алексей Петров някога, Борисов тогава трябва да бъде направо осъден доживотно и без право на обжалване от военен трибунал за дългогодишното си лично познанство и съдружие с този човек, сочен изведнъж сега като най-големия злодей на републиката, оказал се такъв внезапно. Само че от Сидеров такава логика не чакайте. Поне засега, докато се е вкопчил в премиера като в спасителна политическа сламка

Не знам защо опитният Костов направи този подарък на враговете си. Не давам съвети никому. Но ако иска поне малко да покаже лице, различно от гримасата на тоталната неотстъпчивост , което грижливо му рисуват “доброжелателите”, би трябвало да намери начин да се коригира. При това убедително, а не с намеци и недомлъвки. Не че може да постигне висшия пилотаж в непукизма на Борисов, който няма проблем в рамките на един ден да си смени радикално мнението и после да повтори номера още десет пъти, но трябва да опита.

Поводът да напиша това е, разбира се, днешната мълниеносна реакция на Първанов пред “Дарик”. Нали не си мислите, че той случайно нарушава мълчанието си и че акцентът му именно върху възможността да удари сгафилия Костов!? За друго може да не ми вярвате, но за едно нещо съм сигурен: Първанов страшно много внимава кого и кога удостоява с интервюта и по какви поводи. Дума не промълви досега за операция “Октопод”, а сега я включва като тема в свое интервю , в което, както се вижда с просто око, му е по-важно да се възползва да забие вдигната му топка от най-омразния му враг.

Между другото, знаейки че няма какво да губи, защото репутацията му пред западните му партньори е окончателно и безвъзвратно увредена, Първанов решава и в това отношение да извади вътрешнополитически дивидент, като леко размахва пръст на посланиците , изразили подкрепа за операция “Октопод”. Той много добре знае, че това ще се хареса на бъдещите му избиратели.

Ето какво съобщава той едновременно на западните дипломатически мисии, които в днешния почивен ден непременно ще пратят бърза грама до своите столици, намигайки в същото време съучастнически на началството в Кремъл.

“Мисля, че е добре Европа и нашите партньори от Европейския съюз, от световната демократична общност да оценяват като цяло и да окуражават дори амбицията на МВР и на съдебната власт. Лично аз смятам, че се отива една стъпка по-далеч тогава, когато се коментират конкретни операции от наши външни партньори”.

Много му пука на него за “външните ни партньори”, които отдавна вече не са външните Му партньори. Неговата игра е с Путин и с местния електорат.

Главната атака на Първанов обаче, само два дни по-късно след злополучната телевизионна изява на Костов с искането да не се гледало миналото, не оставя място за съмнение. Опитният апаратчик отправи удар срещу незащитимата теза на Костов и дори премина в контранастъпление с контрапредложение да бъдат отворени “икономическите досиета на прехода”. Има ли човек в България, който да възрази? Каквото и да цели в личната си битка срещу Костов, а той несъмнено би го изял с парцалите като основен свой враг, в случая е прав.

Възможно е Костов да е опитвал с лансирането на тезата срещу вглеждането в миналото да помогне всъщност не на себе си, а на Борисов, превръщайки борбата с престъпността в днешно време в приоритет на възможното, на реалистичното като евентуално постижение на сегашното управление, което той подкрепя – давайки си сметка същевременно, че миналото на самия Борисов е уязвимо по темата Алексей Петров. Сама че такава подкрепа, оказана по такъв начин, го поставя в положението, за което вече стана дума. И съответно не помага никому.

Колкото до лицемерието на Първанов, който в качеството си на държавен глава публично излъга за досието си, но сега пледира за отваряне на “икономическите досиета” , за да се видят и други маскари, то е факт, който говори сам за себе си.

Едно е да си бил някой ( почти какъвто и да било) в или покрай ДС изобщо, друго е да си президент, който лъже за това и отгоре на всичко легитимира самата същност на комунистическите репресии в лицето на нейния основен репресивен инструмент с твърдението, че да си бил част от него е повод за гордост. Това е чиста проба президентска индулгенция, която той за по-ясно, ако някой не го е разбрал, гарнира обилно с награждаване на себеподобни с най-висши държавни отличия, превръщайки личното си нахалство в държавна политика.

Хубаво да си даваме сметка с кого си имаме работа – този минава през всякакви прегради, ако му бъде позволено. Ако не като Трактор, то като Бронетранспортьор – от онези, които в НРБ се произвеждаха в смайващи количества за сметка на цели дефицит от какви ли не полезни стоки. Ползата да го знаем е малко съмнителна поради очевидната ни безпомощност да се справим със ситуацията. Но поне мога да я формулирам като задължителна информираност за същността на едно “полезно неизкопаемо”. Познание, което може и да се окаже полезно в бъдеще.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/