НЕ, ДАМИ И ГОСПОДА, КОМУНИЗМЪТ НЕ СИ ОТИВА

Има ли още наивници, които мислят че си отива? Тук не говорим за песнички, създадени в минути на революционна невинност. Тук става дума за целия живот, изтъкан и просмукан от навици, нрави и обичаи, тъпкани в главите на нацията за годините след 1944.

Погледнете цялата дъртееща прослойка психопати, допираща с ръце свещените паметници на партизанлъка, на сталинизма и изобщо на комунизма с техния почти религиозен транс.

Погледнете децата им, които по наследство считат, че те притежават монопола над истината, че те трябва да са отгоре ни, а не отдолу и че са богоизбрани  да управляват.

Погледнете своеволията им на никога неоспорвани, никога непререкавани, свикнали да бъдат идолизирани местни и висши комунистически диктаторчета, и досега болни за слободията си, която те наричаха «пролетарска диктатура». И това от хора в по-голямата си част от селски произход!

Спомнете си за запечатаната с червен восък селска Българийка, старателно увита в телени мрежи, чиито министри са управлявали буквално в тандем с КГБ – за надзор и контрол. Спомнете си и за избитата и разгонена интелигенция от сталинския бич на Вълко Червенков и от месомелачката на Антон Югов. Колко пъти  те трябва да ни напомнят, че методите им и днес  са същите, макар и селективно прилагани?

Зад завесата, спусната пред очите и мозъците на всички, остава един неизвестен за десетки години свят, неизвестен и за обмен, и за добро, и за зло. Комунизмът знаеше какво е добро и какво е зло за всички нас.

На тая «табула раса» комунизмът искаше да напише нови идеи – единствено правилните. «Мы новый мир построим!», не върху традициите, обичаите и характеристиките на нацията, а върху илюзията за комунистическо съвършенство. «Какво тук значи някаква си личност!» Дори и днес българинът още не е разбрал, че от свободата на отделната личност зависи свободата на цялата нация.

Вижте конвулсиите на днешната Държавна Сигурност  - тая,  която и днес е втората власт, нейните престъпни деформации и кръвнишки методи, издаващи  болезнена носталгия по абсолютизма, тоест по времето когато закона е бил за тая институция нещо напълно абстрактно. Не е ли тая институция, която продължава да пуска дозирана отрова на вече отровените от нея души на хиляди хора в нейните досиета, неподозирайки че цинизма на нейните гнусотии издават само патологичната й изроденост? Ето ви част от новия речник  на тая патология, събран от пресата:

«...нереформираната,  безотчетна, централизирана и феодална прокуратура;

 ...нездравата симбиоза между полицейски служби и управляващи;

 ...неясната граница между честен, сив и черен бизнес;

... откровени силови практики, толерирани от държавата...»

Прочетете тия откровения пак – те включват институциите,  които днес владеят страната: прокуратурата, полицията, бизнеса и държавата.

София не е Прага или Будапеща, където гражданските общества могат да правят граждански революции. В София и днес повечето хора кърпят съществуването си  жонглирайки между селото и града. В София средната класа, или казано марксистки буржоазията, тоест гражданската класа, е или нищожна, или уплашена да покаже и носа си, камо ли да защити правата си. Това е най-съкровеното желание на марксизма и маниакалната  мечта на ленинизма  – да унищожи буржоазията в целия свят. За тях тя е източника на всички злини, буквално. И днес една от главните цели на българските комунисти е да забави огражданяването на българското население, тоест забогатяването му и развитието на свободната инициатива.

И ето ги днес същите тези комунисти, сменили грима си като стари курви с претенции да изглеждат почтени, искат  да живеят като буржоа, тоест като най-омразната класа в тяхната идеология. Една от многото партийни идеологически проститутки на име  Р.Овч. сумира  красноречиво новия грим на партията: «Няма как хората да повярват, че БСП (новия грим на БКП) е станала чиста, морална партия при условие, че при първия избор на ръководни органи имаше надлъгване...» Та нима тази новогримирана партия  е забравила, че е била   «кристално чиста» за цели петдесет години? Дали боричкането за печалби по буржоазен модел не ги е отклонило от чистотата им? Да повярваме ли, че идейната курва БСП днес не носи наследството на касапина Сталин или Вълко Червенков, или Антон Югов, или Тодор Живков? Да повярваме ли, че ние всички не носим страха от това наследство в самите себе си?

Дори и днес едно заквасено  с руска мая съселче изнася доклади за социализма на бъдещето. Огледайте се наоколо, драги читателю, и ще видите че връщането (колкото и  мъчително да е то) към някакъв нормален живот се падна пак на тия стари-нови идеологически курви. На българският политически  хоризонт други няма. Те построиха марковите си кули и на тях днес се пада да ги разрушават. Други няма.

На хоризонта обаче има нещо много по-зловещо: негласно, тайно и подличко те подготвят връщането на страната в прегръдката на Русия. Зад това съзаклятие стои  самия президент  и плеада от ДС-генерали, непрекъсвали никога връзките си с КГБ. Подценяването на техния комунистически  фанатизъм е слабата точка в новата българска ерзац-опозиция. Нейната нерешителност е също последствие на неизживени страхове от насилническата природа на комунизма. От тук и слабото й чувство за национална принадлежност и национални интереси.

Не, дами и господа, комунизмът си е още тук, здрав и читав. Той не си е отишъл и няма намерение да си отива – той е само подходящо гримиран, префасониран, сменил униформите с костюми Армани. Затова е трудно зад един на вид така театрално кротък президент-популист да видим озъбения манипулатор-КаГеБист или човекът, който упорито избягва да служи на националните интереси. От афинитета на този човек и неговото заобикалящо съзаклятие към Русия може да зависи съдбата на страната за много години напред. Предричанията за политически рокади между сегашния премиер-неандертал и ченгето-президент са само потвърждение за политическото безсилие на населението.

Методите, които те прилагат днес, не дават повече възможност  на никой  отсега натам в България  да стои безучастно по тъч-линията, ако иска да има свое отечество.