Луи дьо Първанов и компания – без финес

Политологът Евгений Дайнов твърди, че сините са спечелили битката за бъдещето ( щом като България стана все пак член на НАТО и ЕС), но червените са спечелили битката за миналото. Мога да добавя обаче, че в тази война няма окончателни победители.

С неочаквана за приспивателите на общественото мнение от последните десетина години ярост се подновява сражението за контрола над миналото. Въпреки конската доза пропагандна упойка под мотото “ тури му пепел”, която впръскаха в българската публичност, операция “Октопод” даде първия си резултат в пробуждането на спора за миналото. Това вече е факт – с или без осъдителни присъди за неговите пипалата на чудовището. То размърда тинята и дори държавният глава Първанов изпълзя от леговището си с топовен пропаганден изстрел.

Защо обаче Първанов стреля с топ срещу…ако не “муха”, то срещу презрян от опонентите си лидер на партия с някакви си петима депутати в Народното събрание, какъвто е Иван Костов?

Не ми се ще да се връщам към вече коментираното интервю на Първанов пред радио “Дарик”, но в него има още нещо достойно за вниманието на публиката, освен яростната канонада срещу Костов ( с което го легитимира като фактор с много по-голяма тежест, отколкото показва парламентарния кантар).

На въпрос на водещия на “Дарик” за обръча от фирми около Доган президентът не отговаря, отплесвайки се в общи разсъждения. Все едно , че не е чул, какво го питат. А той е чул и видял, колкото и да се прави на френски комедиант в стила на Луи дьо Финес.

Нашият Луи , президентът слънце, не може да се похвали с финес, но е император на оглушките.

Поемайки ръкавицата, Костов днес отвръща на удара с предложението на Първанов да се отворят “икономическите досиета” на прехода, визирайки приватизацията и обвиненията срещу синьото управление. В , да го наречем, “контраинтервю” пред БНР Иван Костов отново повдига темата за необходимостта в преследването на мафията да се стигне докрай, като бъдат засегнати “недосегаемите”. И дава пример за недосегаем: Ахмед Доган.

Колкото и да се дразнят някои от изваждането на Иван Костов пред скоби в уравнението с много неизвестни, което в момента се решава с операция “Октопод”, трябва да се сърдят за тази неприятност на инициаторите, като Сидеров и Първанов.

Между другото: забелязахте ли кой още атакува по същата линия? Самият Алексей Петров. Както си ходеше с белезниците , в безценните секунди пред микрофоните и камерите той намери за нужно да сложи под общ знаменател като главни виновници за неговото арестуване вътрешния министър Цветанов и външния по отношение на каквито и да било правомощия в това отношение Иван Костов.

Какво излиза на повърхността? В една компания, която води персонална кампания антикостов, са бившият главен прокурор Никола Филчев, бившият агент Алексей Петров, настоящият крепител на статуквото Волен Сидеров и самият президент Първанов.

Ето ги костовистите! Сочат го солидарно и обвинително с пипалата си, но му правят всъщност услуга като фактор, който ги обединява по този признак. В пушилката, която вдигат, наистина се крият “недосегаемите” и самото напомняне за това ги изважда от равновесие. Поради което ще очакваме още събития.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/