Как да научим "прасетата" да летят

Финансовите проблеми на Гърция, както многократно съм посочвал, не са нищо друго освен върха на глобалния айсберг. В следващия етап от сегашната глобална финансова криза ще се повиши държавният риск, особено в развитите икономики, които отчитат масивен бюджетен дефицит и натрупват големи държавни дългове, като национализират частните финансови загуби, за да възстановят икономическия ръст.

Действително историята сочи, че тежката рецесия и одържавяването на частните загуби често водят до неудържимо нарастване на държавния дълг. Освен това финансовите кризи, отприщени от свръхзадлъжняването и кредитирането в частния сектор, след няколко години са последвани от неплатежоспособност и/или висока инфлация, която изменя реалната стойност на държавните дългове.

Гърция e предупредителният сигнал за еврозоната, където всички икономики от групата PIIGS (Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания) страдат от един и същи двоен проблем - устойчивост едновременно на голям държавен и на внушителен външен дълг. Въвеждането на еврото и т.нар. бичи пазар на "конвергентна търговия" вдигнаха доходността по държавните им облигации до нивото на германските, от което последва кредитен бум, способстващ за изключителен ръст на потреблението.

Азия с нейната евтина работна ръка измести повечето от тези икономики от експортните им пазари. Десетилетието, в което ръстът на заплатите надмина този на производителността, промени реалната покупателна способност, причини загуба на конкурентоспособност и натрупа големи дефицити по текущата сметка.

В Испания и Ирлания бумът на имотния пазар засили външните дисбаланси, като намали националните спестявания, наду потреблението и увеличи инвестициите в жилищно строителство. А

високата стойност на еврото в последните години

 - дължаща се отчасти и на изключително строгата монетарна политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) - заби последния пирон в ковчега на конкурентоспособността.
Така че, за да се възстанови устойчивият ръст, не стига само фискална корекция - нужно е да се възвърне конкурентоспособността. Има само три начина това да се осъществи.

Десет години на дефлация може да свършат работа, но това би било съпроводено от икономическа стагнация, което е политическо неприемливо решение - както в Аржентина след 2000 г. - и би довело до девалвация (отказ от еврото) и неплатежоспособност на държавата. Правилният подход е ускоряване на структурните реформи, което вдига производителността и същевременно държи под контрол ръста на заплатите и в държавния, и в частния сектор, но и той е трудно осъществим политически.

Можем също да бъде отслабено еврото, ако ЕЦБ се съгласи (а то е почти невероятно) да продължава да разхлабва още повече монетарната си политика, за да позволи реално обезценяване. Но слабо евро не премахва необходимостта от структурни реформи, иначе ползите биха били най-вече за страни като Германия, които проведоха болезнени реформи, за да увеличат конкурентоспособността си чрез намаляване на относителните разходи за единица труд.

Една "невидима" или реална програма на Международния валутен фонд (МВФ) значително би вдигнала доверието в политиката на финансови ограничения и структурни реформи. В първия случай Европейската комисия би заставила Гърция да поеме финансови и структурни условия, а ЕС и/или ЕЦБ биха предоставили финансиране - нещо абсолютно необходимо, защото просто обявяването на програма, пък била тя и за най-добрите реформи, не би било достатъчно да върне изгубеното политическо доверие.

Пазарите ще си останат скептично настроени, особено ако прилагането на реформите предизвика улични демонстрации, безредици, стачки и забавяне на мерките от парламента. Докато не се възстанови доверието, рискът от спекулативна атака срещу държавния дълг - видим в сегашното повишаване на спредовете по застраховките срещу кредитен риск (т.нар. credit default swaps CDS) - ще се запази предвид бюджетния дефицит и необходимостта да се погасяват големи дългове.

Доколкото ЕС досега не е поставял подобни условия, а финансирането от ЕЦБ би могло да се възприеме като някаква форма на спасителен пакет, най-доброто решение би било една официална програма на МВФ. Най-успешните програми, приети при наличието на риск от криза на бюджетното и/или външното кредитно финансиране, са били тези като в Мексико, Турция и Бразилия, където мащабна подкрепа от МВФ като ликвидност или финансиране

укрепи доверието в курса към корекции и реформи

Кредитни гаранции от Германия и/или ЕС са по-малко желателни, отколкото програма на МВФ, тъй като е много трудно разработването и правилното прилагане на условията по тях. От друга страна, подкрепата от МВФ се осъществява на траншове и с условието за постигане на различни политически цели за определен срок.

Властите в Гърция и ЕС до неотдавна отричаха необходимостта от финансиране заради опасенията, че това ще се сметне като сигнал за слабост и позор. Това беше сериозна грешка. Коригирането на финансите и провеждането на структурни реформи рискуват да се провалят, ако няма достатъчно ликвидност за спиране ръста на държавния дълг за времето, в което се приложат подходящи политики и постепенно се възвърне доверието.

В същото време, ако Гърция не коригира напълно своята политика, за да възстанови финансовата си устойчивост и конкурентоспособността, най-вероятно

ЕС и ЕЦБ ще продължат да осигуряват частична помощ

за да се избегне опасността от пагубно влияние върху останалата част от еврозоната и оцеляването на валутния съюз. Фалит на Гърция в крайна сметка може да окаже същото глобално системно въздействие, както крахът на банка "Леман брадърс" през 2008 г.

Спредовете по риска върху държавните облигации вече включват сценарий с ефекта на доминото от Гърция към Испания, Португалия и останалите членки на еврозоната. ЕС и ЕЦБ са загрижени за моралния риск от всяка спасителна помощ. Тъкмо заради това една подходяща програма на МВФ, обвързваща финансовата подкрепа с постигането на цели във финансовите и структурните реформи, е верният начин да научим страните от PIIGS да полетят.

*Съкращението PIIGS - от английските имена на Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания - е игра на думи с pigs (прасета).
** Нуриел Рубини е професор по икономика в бизнес училището "Стърн" към университета в Ню Йорк и председател на компанията за икономически консултации Roubini Global Economics (www.roubini.com). Текстът е предоставен от Project Syndicate.  
От: http://dnevnik.bg/