Парадоксите на доверието българско: не на партиите, да на знаковите лидери

По този начин могат да се оповестят резултатите от току-що оповестеното представително социологическо изследване на “Алфа рисърч”, проведено между 7 и 15 февруари. То дава относително ясна представа какъв е ефектът от продължаващото вече шест месеца управление на ГЕРБ – какви са активите и пасивите от конкретните действия на правителството – и как цялостната ситуация се отразява върху останалите политически субекти – тези на власт и тези в неясната позиция на подкрепящи Бойко Борисов.

Първият извод е предвидимият: всички губят – някои по-малко, други повече – но съотношенията помежду основните играчи на политическата сцена се запазват. Губят рейтинг обаче в много по-голяма степен партиите и институциите, отколкото техните лидери, от което следва, че българите продължават да гледат на политиката като на предимно персонално дело и отговорност.

Например: ГЕРБ има спад на доверието с 13,3% в сравнение с август, докато спадът в доверието към Бойко Борисов е само 9,5%. За контраст: единствено при БСП е обраткното – спадът на доверие към лидера й изпреварва спада на доверие в самата партия – по очевидни и разбираеми причини: Станишев е разлюбен от 8,8% от червените и има вероятно най-ниския рейтинг, постиган от лидер на столетницата в опозиция: само 14,2%.

По-малък е спада на доверие в партията му - може би защото същия е ударил дъното и комунягите са се свили само да твърдия си електорат – в момента на БСП разчитат само 19% от българските избиратели – по-малко, отколкото гласуваха за тях след катастрофата Виденов. Сравнението с рейтинга на ГЕРБ е смразяващо: 45,7% към 19% - разликата е към два и половина пъти – и тази разлика показва, че червените не са – и скоро няма да бъдат алтернатива на сегашното управление.

Другите? Апропо – кои други? ДПС е константна политическа величина – и резултатът от това, че ваденето на скелети от гардероба незнайно защо отмина неговите министри и неговия лидер, вече си казва думата: на фона на общия спад Доган е единственият, който печели доверие – макар и само с 1,1%.

Най-много от всички губят Атака и РЗС. Чадото на Алексей Петров и ДАНС, създадено ин витро в българския политически организъм, закономерно се срива с 13,4% в сравнение с август; присъдружната на ГЕРБ Атака пък обира всички негативи от управлението, без да може да ползва неговите позитиви – защото демонстрира подкрепа срещу нищо – и затова избирателите й са намелели с 9,9%.

Добрата новина е, че най-малко от всички в десния сектор губи Синята коалиция – само 2,8%. Това  вероятно се дължи на по-критичния тон към управляващите, както и на факта, че сините се разграничиха от ГЕРБ при някои знакови гласувания – по повод джандарските промени в Закона за минтингите и демонстрациите например. Във всеки случай сега съотношението вдясно е поучително: Синята коалиция, РЗС и Атака са изравнени – имат по около седем процента. Можем само да се надяваме, че сините лидери ще разчетат правилно този резултат – и ще разберат, че запазването на собствена политическа физиономия и достойнство тежат повече отколкото безогледното отъркване о властта – вече дори и в България е така.

ГЕРБ също може да си направи изводи от рейтинга на одобрение за конкретните действия на правителството. Най-одобряваният министър е Цветан Цветанов, най-одобряваната институция е МВР, на акциите срещу организираната престъпност аплодират 74% от българите. Сродно одобрение среща и правилния персонален избор – 71% са за номинирането и избора на Кристалина Георгиева за еврокомисар. Обратното – номинирането и последвалия провал на Румяна Желева е посрещнат с 56% неодобрение, докато на оставката й се радват 63%. С най-голям негативизъм от всички действия на правителството е посрещната здравната реформа – със затварянето на болници не са съгласни цели 68% от българите.

Общия резултат от изследването води до два неизбежни извода. Първият е, че към момента няма никаква политическа алтернатива на сегашното управление – нито вляво, нито вдясно. Няма политически субект, който да е готов да поеме властта – и най-вероятно скоро няма да има такъв. Ако фиксираните тук тенденции се запазят, правителството на ГЕРБ ще изкара своя мандат, все едно дали това ни харесва или не – с един по-сериозен ремонт и може би приемане на коалиционна формула след година и половина или две – най-вероятно около президентските избори. Има наличния ресурс от доверие за това – но истината е, че този ресурс се топи – и трябва да се изразходва пестеливо.

Вторият извод е, че атаката срещу организираната престъпност, центрирана чрез ареста на Алексей Петров върху основното свързващо звено между мафията и държавата, изглежда постига своята цел. Притискани от дълго изпитвания дефицит на справедливост, българите са готови да дадат своя кредит на доверие на всеки, който положи систематични усилия за нейното възстановяване: стръмно нарастващите рейтинги на Цветан Цветанов и МВР убедително доказват това.

Отделен въпрос е какви ще бъдат крайните ефекти от този процес – и дали при евентуален успех на тази стратегия няма да се окаже, че Бойко Борисов е изпаднал в конкурентна борба със своята сянка. Възможно е обаче и обратното – този МВР-акцент в дейността на правителството да е съзнателно търсен, за да има кой да поеме държавното кормило след евентуалното кандидатиране на Генерала на народа за президентския пост. Бъдещето ще покаже коя от тези две възможности ще се случи – но сговарянето на Бойко Борисов със сегашния президент говори по-скоро в полза на втората.