Разните начини за правене на политика

Американският начин за правене на политика е да казваш това, което мислиш – твърди Симеон Дянков. От тази гледна точка той не виждал нищо нередно в твърденията си, че Сергей Станишев му прилича на съсел и че БАН е населена от “феодални старци”.

Ами прав е. Наистина има нещо съселско у Сергей Дмитриевич. А феодалните старчета доказаха себе си с дърварските си иматиции на реформа, каращисващи несъвместими по своята мисия институти, и с фатмашките си методи за разправа с непокорните.

Това, че все пак някой в правителството казва това, което мисли, е хубаво – защото иначе как щяхме да чуем от официозни уста нещата, които тъй или иначе знаем.

Например че трябва да се намери европейски инвеститор за АЕЦ “Белене” – а ако не се намери такъв, проектът трябва да отиде в историята, където да бъде включен в антологията на социалистическите мегаломании. Казано пряко и категорично: “Ако няма такъв инвеститор – няма да има "Белене”, ако има – ще има”.

Или пък решението за "Бургас - Александропулис":  че докато няма екологична оценка, няма да има никакъв строеж, ще стоим зад мнението на бургазлии, а на руснаците "Ще им казваме твърдо "Неть"! Случайно да си спомняте кога за последен път български държавник е казвал "твърдо "Неть!" на руснаците? Ако не ме лъже паметта, май последния такъв беше Стефан Стамболов.

Всички знаем, че няма такъв инвеститор за АЕЦ "Белене" – и няма и да има. Знае го и Бойко Борисов, знае дори и защо – защото никой не ще да купува “котка в чувал”. Знае го, само че не го казва. И понеже трябва все пак да каже нещо, казва разни други неща. На руснаците например – че “Белене” ще се строи. На българите – че първо ще продължим изграждането на братушковия АЕЦ, а после ще кажем дали е изгоден.

Какво да се прави – разни хора, разни политики. Очевидно Бойко Борисов не следва американския начин на правене на политика. Редно е да се запитаме: кой по-точно модел следва? Моделът да не казваш каквото си мислиш и дори да не казваш каквото е очевидно, беше характерен за... Няма да посочвам, вие си го знаете.

Генералските приказки обаче са нищо сравнение с тези на президента Първанов, известен още и като Гоце. Него пък след три години бродене по азиатски сокаци и екзотични далечни държавици все пак го допуснали в Брюксел. Отишъл той и се срещнал с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. На излизане споделил, че неговият събеседник изобщо не бил притеснен от възможността АЕЦ “Белене” да се строи с руски капитали, а също тъй, че Евросъюзът отдавал еднакво значение на газопроводите "Набуко" и "Южен поток".

Гаче ли този начин на говорене също тъй не е американски. Чак такъв гьонсуратлък си е направо непостижим за американската нация, колкото и да се прави на велика. Жалко само за едно: че го е нямало там Тошко Колев, та да викне, да запее: “Как ще ги стигнем американцитеее...”