Днес е ден на Св. Поликарп, епископ Смирненски. Светиня му не обичал земното богатство, раздал всичко на бедните и прекарал живота си във въздържание. И затова е канонизиран за светец и се почита векове, милениуми даже…
Пък Иван Костов се видял с Мартин Еванджелиста, за да мислят как да върнат доверието в Синята коалиция.
Та се сетих. Можеше Иван, можеше… Помня веднъж, когато го бяха викнали на разпит в прокуратурата през 2003 г. (нали Филчев тогава го ебаваше нещо за „Сапио”), една госпожа го пресрещна и му рече: "Иване, раздай всичко, което имаш, на хората и се причести. Само така ще си върнеш доверието!" Иван я изгледа и отговори като Ян Хус: "O sancta simplicitas!” Демек, много си проста, ма! И изпусна момента.
И затова народът не признава светостта на Иван, макар че той напоследък яко се напъва, ако не за светец, за блажен поне… За блажен, казвал съм ви, се иска едно чудо. И ако е вярно казаното от Филчев, че от 28 млрд. приватизирани активи, в хазната влезли само 2 млрд., то това може да се приеме за чудо.
Снощи цъкам из каналите и нали навсякъде фесове, та се задържах на Канал 3. Излъчва директно срещата на Янетата с избиратели. Няма обяснение защо се налага да се отразяват тези срещи, на които се събират 20, 30, максимум 50 човека и то, ако е студено. Ако е топло хората ходят на по-интересни места. Специално за Сашо Диков ми е много чудно, защото той от една страна е лудо влюбен в Бойко Борисов, а от друга отразява Янетата, които попържат премиера без задръжки. Зад такива противоречия обикновено, след по-внимателно взиране, се откриват едни финикийски изобретения…
Между другото, изобщо не е вярно, че финикийците са се интересували само от пари и търговия и са нямали книжнина. Имали са, но са писали върху нетрайна хартия, която с времето се разпадала и до нас нищо не стигнало. Не са имали днешните технологии. Макар че пък днешните вестници се разлагат за един месец. Но това може да е и за добро…
"Стандарт" с гордост съобщава, че редакторката на сайта им Даниела Маркова е „на първо място по правилен правопис на тест за зрелостници”. Точно в тази дописка на законна граматическа гордост не трябваше да се допуска израза „правилен правопис”. То е като да кажеш дюстабан на краката, сякаш може да е на главата. Всъщност, що да не може. Боже, колко духовни дюстабанлии има…
Толкова рядко вече се среща грамотен журналист, че ти иде да го разцелуваш. Обаче дали от завист, дали от любов към истината, „Труд” пише, че тестът бил за 7-ми клас. Което коренно променя дискурса. Не ли?
Те не че толкова са неграмотни журналистите, колкото не внимават. Ето в „Монитор” чета днес: „Огромен кратер с дълбочина близо 2 метра зейнал на варненска улица, а паркиралият на мястото автомобил буквално пропаднал в образувалия се трап. Собственикът на хлътналото в дупката с дълбочина над метър возило успял да го изкара с помощта на приятели.”
Последно: дупката два метра ли е била, или един?
Но когато читателят има въпроси, журналистът обикновено го няма да обясни. Просто такава е спецификата на печатната медия. Затова учуден останах от кулинарния конкурс на Часовете. Наградата е 150 лв., но по-интересно е друго: „Един от вас ще готви пред читателите.” Оставам в дълбок размисъл как се готви пред читатели. Пред радиослушатели по-мога да си го представя, но пред читатели…
Но, както съм казвал и друг път, читателят е интелигентен и винаги се сеща какво иска да каже автора. Дори и авторът да не се сеща, читателят пак се сеща.
Чета, че 70% от хората у нас били недоволни от професията си. Та искам да обърна внимание, че трябва да се държи сметка и за това, че понякога и професията е недоволна от хората. Сега думата е за журналистиката, но има и други недоволни професии. Правото например. В „Труд” питат проф. Огнян Герджиков грамотни ли са юристите на гражданите (ГЕРБ). Вика: „Не искам да ми се обиждат управляващите, но огромна част от юристите им са завършили школата в Симеоново. А тя не може да подготви висококачествени юристи.” И да исках да споря, не бих могъл. Друг е въпросът, че не искам.
Ало, пенсиите, потресен съм от евристиката ви. Неизчерпаеми сте, бе! В Шумен една госпожа почнала да прави мартеници от боб. Да, от боб! От китайски смилянски боб. Рисувала им устенца, очички, ръчички… Друго не разбрах дали им рисувала, но се харчели като нафора… Едно зърно боб, малко червен и малко бял конец – 50 ст.
Браво! Хем ще ликвидирате запасите, щото то доде време за копривата…
Кеворкян пише в „Труд”: „Смъртоносният побой над Огнян Стефанов все е забравян, доста журналисти сякаш изпитват някаква необяснима антипатия, понеже той е онова, което на тях им е поначало отказано. Да не говорим за някои отвратителни боклуци, които не се посвениха дори да го обругаят.”
Тук ми се струва, че Кеворкян малко се е увлякъл и е изпуснал писалката из контрол. Защото доколкото си спомням, една от най-гадните статии по тоя повод излезе точно в „Труд” с автор Димитър Шумналиев: "Солидарност с Огнян Стефанов - барикада с много неизвестни".
Върхът на чука, ако мога така да се изразя, в тази статия беше: "Престъплението е някъде другаде, някъде преди това."
Демек в словото, не в чука…
И сега, ако случайно речем да съберем едно и едно какво ще излезе? Че Шумналиев е отвратителен боклук… Лично аз го познавам бегло…
Между другото излязла е книгата на Оги – „Кома”. Но още не съм я чел.
Вземете последните новини.png)
