Октоподът бил застраховал половината държава

Додето всички се питаха откъде почва и къде свършва Октоподът, внезапно се оказа, че той бил буквално навсякъде. Че държавата не само се е заплела в неговите пипала, но е и застрахована в неговата застрахователна компания. Доказателството: в “Лев инс” са застраховани митниците, Министерството на отбраната, КФН, НАП, правителственият авиоотряд, АЕЦ "Козлодуй", сградите на Министерския съвет, целият автопарк на Народното събрание и други важни държавни институтии. Компанията заема призово място по броя на държавните поръчки, които е успяла да получи.

Нещо по-лошо: тези поръчки са свързани с разрешеия за достъп до класифицирана информация, давани с особена щедрост именно на “Лев инс”. Само в рамките на две години компанията е получила поне десет такива – като се има предвид, че става дума за разрешения, свързани със сигурността на застрахованите ведомства (не какви да е ведомства: МС, МО, АЕЦ и прочее).

Поради тази причина при конкурсите за застраховане задължително са били правени проверки за надеждността и лоялността на съответните застрахователни компании – тъй като тяхната дейност е предполагала достъп до широк кръг секретна информация, пряко свързана с националната сигурност. Сега вече знаем коя компания е била най-сигурна за властниците от тройната коалиция: “Лев инс”, наследник на “Левски-Спартак”, произлязла от “Аполо – Болкан”, в която съдружници са Алексей Петров, Златомир Иванов-Баретата и Румен Николов-Пашата.

И още нещо стана видно при този скандален прецедент: че Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) съвсем не е органът, който носи отговорност за даването на такива разрешения за достъп до държавните тайни. Тя била осъществявала само “общо ръководство” над проверките за благонадеждност – докато реално разрешенията се давали от НСС, ВКР и в последно време – от ДАНС. Тъкмо в последните две години из тези структури вършееше Алексей Петров – тъй че големият брой разрешителни, дадени на неговата компания, си е съвсем логичен прецедент.

Та, най-общо казано, това е пътят, по който мафията застрахова половината държава. Да, да, разбира се – “Лев инс” няма нищо, ама абсолютно нищо общо с Алексей Петров. Тя се държи от уважавани израелски бизнесмени; същите вероятно осигуряват и спецовете от МОСАД за рекламните нужди на Яне Янев.

Само дето има една дребна подробност: първоначално Националния съвет по застраховане отказва да прелицензира “Левски Спартак”, претендиращ да бъде вече собственост на двете израелски компании - Yaad Pirzul 1984 и Rahiti Meir Classic. Защо? Ами защото същите не можели да докажат произхода на своите капитали. Странно... Да не би пък да не са били техни капиталите? Да са били на някое друго лице? И защо ли изобщо се появяват начело на една от най-мощните застрахователни компании в България, след като дотогава са се занимавали с търговия с мебели – без да имат какъвто и да е опит в застраховането?

Да – лицето Алексей Петров наистина го няма сред акционерите. Само че сред тях е неговата приятелка Ина Павлова, която в момента контролира към 90% от дейностите на “Лев инс” – нищо, че формално притежава само 15% от акциите, купени между впрочем десетки пъти под реалната им цена. Нейната близост с бившата барета не подлежи на съмнения – тя дори попадна под куршумите при атентата срещу него през август 2002 г.

Изключителният просперитет на свързаната с Алексей Петров застрахователна компания – и то все в сфери, свързани с националната сигурност на България, и то в застрахователни договори, осигуряващи на тази компания достъп до класифицирана информация – всичко това е един огромен скандал, но и нещо повече. Това е парадокс, какъвто дори и в България рядко се среща. Додето Бойко Борисов пътува из страната и говори за война с мафията, автомобилите на повечето държавни мъже са застраховани в “Лев инс”, а ДАНС раздава като топъл хляб разрешения за достъп до класифицирана информация на неговите застрахователни агенти.

Забележете – не само тогава, по времето на тройната коалиция, но и сега, при управлението на ГЕРБ. Последното такова е издадено на 21 декември миналата година – тоест когато Алексей Петров вече е напуснал ДАНС. Да не говорим за абсолютния скандал, свързан с Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), създадена по искане на НАТО – чието съществуване се оказа чисто формално, тъй като през целия период проверките за достъп до държавните тайни са били извършвани от НСС, ВКР и ДАНС – пълни с кадри на бившята Държавна сигурност. За каква класифицирана информация тогава може да става дума?

Ако държавата наистина смята да се пребори с организираната престъпност, сключените с “Лев инс” договори трябва да бъдат преразгледани, да се ревизират проведените конкурси, да се проверят при равностойни условия ли са провеждани те и ако не – договорите да се прекратят. Също: да се провери как и на какво основание застрахователите на Алексей Петров са получавали без проблеми достъп до класифицирана информация. Не е зле и самият Бойко Борисов да провери дали пък и автомобилите на Министерския съвет не са застраховани в същата застрахователна компания. Би било забавно, ако се окаже, че е така.