Маските паднаха: руска АЕЦ в България!

“Русия за първи път има възможност да получи атомна електроцентрала зад граница.” – пише руският вестник “Комерсант”. Вестникът предполага, че чрез решението си само да финансира наченатото вече строителство Русия може да придобие 80% от акциите в центнралата.

Беше ясно още от самото начало, че това е крайната цел на занятието. Затова именно конкурсът за строеж на Втора Атомна бе направен така, че да може да бъде спечелен само от руски компании, затова българският (?!) президент договори, а българският (?!) премиер подписа “примерен” договор, в който не фигурираше крайната цена на централата – което даде на руснаците възможност да претендират, че “поради инфлацията” цената на същата може да нарастне от 3,9 на над 10 милиарда евро. Затова за руските енергийни проекти родното Гоце потриваше ръце: “Направихме голям шлем!” Да, наистина направиха. Само че в полза на Русия, не в наша полза.

Шефът на “Росатом” смята, че проектът е печеливш и изгоден. И как няма да е – има ли в света държава, която просто ей така, заради черните очи на Путин и ненарушимата дружба от векове за векове, да позволи на Русия да строи своя атомна централа на нейна територия?

Изгоден е и поради крайно левашката схема, на която някакви Трайчо Трайчовци изглежда са готови да клекнат: България уж обявява конкурс за консултант, който да дири външен инвеститор, като същият трябва да бъде определен в рамките на година, година и половина. Русия обаче казва: гледайте си работата. Ние пък продължаваме да строим. Влагаме в централата 1,9 милиарда в следващите две години. Ако намерите инвеститор, който е готов да изплати въпросните милиарди с определените от нас лихви, хубаво. Ако не намерите обаче, ние си прибираме съответните акции.

Няма да се намери такъв инвеститор. Бойко Борисов вече обясни защо – никой не иска да купува котка в чувал. Но и да стане чудо – и да се намери някой прекалено запален коткар, руснаците ще бъдат тези, които ще калкулират направеното на атомната площадка досега. А те умеят да калкулират. И тогава ще видим как въпросните 1,9 милиарда са нарастнали два пъти – заради инфлацията например.

Защо е изгодна за Русия въпросната АЕЦ на българска територия? Поради няколко причини.

Първо – защото централата няма да работи за България. Вече имаме солиден енергиен излишък, при това с тенденция към нарастване. Централата ще изнася ток – и следователно ще бъде една от нишките за енергийното влияние на Русия в Европа – или примерно на Балканите. Енергийния експорт отдавна е основното геостратегическо оръжие на Кремъл, неговата възможност за рекет и производство на Троянски коне.

Второ – защото това е първият пробив на руската атомна промишленост на територията на ЕС. Досега не искаха и да чуят за тях – тъй като всички си спомняха Чернобил. Амнезия по този повод бе обхванала единствено България – нищо, че новата АЕЦ се строи в опасен земетръсен район – на пет километра от Свищов, където през 1977 г. се срутиха цели блокове и загинаха стотици хора.

Трето – този пробив е важен и с оглед износа на ядрено гориво, от който Русия очаква значителни печелби.

Четвърто – калкулираните печалби предполагат високи цени на произведената електроенергия при сравнително ниски разходи за поддържане на централата. Това са сметки, които няма как да не засегнат българските потребители: например според Сергей Кириенко “най-песимистичната” прогноза за цената на произведения у нас ток е 6 евроцента, но по-реалистична е прогнозата на Евросъюза за 8-12 евроцента. Тъй че централата наистина има някакви шансове да печели – стига да намери пазари за своята енергийна продукция. Ние имаме шансове само да плащаме. Все по-високи и по-високи цени.

Как се държат българските държавни мъже в тази ситуация, в която бездействието им би било равносилно на национално предателство? Впрочем думата “мъже” може би не е точна, тъй като като мъж се държи единствено Симеон Дянков. Неговото мнение е, че АЕЦ “Белене” ще види бял свят само при наличието на чуждестранен инвеститор – в противен случай проектът ще бъде замразен.

Това мнение обаче си е само негово, тъй като правителството в лицето на ресорния министър Трайчо Трайков защитава точно противоположното. Разбира се, с нищо не значещи уговорки, които трябва да придадат благоприличен вид на пълната му капитулация пред Москва. "Моделът, който се разработва трябва да гарантира, че в нито един момент, независимо каква е схемата за дългово и дялово финансиране, няма да има възможност България да се окаже с по-малко от 50% дял в компанията ". – твърди той. Какви ще бъдат тези гаранции? Ами намирането на чуждестранен инвеститор, който да изкупи дълговете ни пред Русия... тоест нещо като параграф 22.

Най-интересна обаче е позицията на премиера Бойко Борисов. “Продължаваме да работим по проекта за "АЕЦ "Белене" и ще кажем дали той може накрая да стане икономически изгоден” – заяви той пред медиите по този парещ въпрос. Звучи като: “ще построим проклетата централа и накрая ще стане ясно дали...”

Какво ще стане ясно, е ясно още отсега. Пита се защо българския премиер се придържа към подобен нон-сенс. Ами защото много милиарди вече били потрошени в АЕЦ “Белене”, щетите при спиране на проекта също биха били милиарди – и затова ще се спасяваме от тази трудна ситуация, като налеем там... още милиарди.

А междувременно, докато държавниците говорят, господа офицерите от НЕК действат. Наскоро внезапно се оказа, че вече е сключен първия договор за оборудване на ядрената централа. Което е просто знаково. С този и с други подобни прецеденти Русия просто ни казва: “Няма значение какво мислите, дами и господа. Ние продължаваме да строим. Намираме се на своя територия.”