ЗАДУНАЙСКАЯ ГУБЕРНИЯ ИЛИ ДУНАЙСКАЯ ЗАГУБЕРНИЯ?

Най-сюрреалистичния проект в нова Европа е на път да се осъществи – руска атомна електростанция. И къде? Ами кой не би познал – в България, разбира се!

Ах, тази България, дето не знае още къде точно се намира – в Азия, в Русия или в Европа! И какво чудно има в това, когато тя още не знае, че 20 години след падането на комунизма тя още не е разбрала какво е комунизма! А комунизмът, читателю, означава на гол тумбак руски атомни електростанции. Нищо че Чернобилската атомна бомба изрина с въглищарска лопата старците от Източна Европа и Скандинавия – така лекичко, с ракови заболявания. Нищо че Чернобилският район (по-голям от България) стана новата пустинна територия в Русия. Нищо че в Европа сега се разработва нова атомна технология с експериментален строеж във Финландия, която ще може да бъде използвана като серийни атомни електростанции в целия свят като много по-евтини. Заявки за такива вече са в плановете на няколко големи западни страни, за които атома е алтернативно и чисто гориво.

Какво точно продава в България  един руски атомен търговец  с една атомна електростанция под мишница?  Може би любов към България и загриженост за нейното бъдеще? А защо не и любов към Румъния и загриженост и за нейното бъдеще? В края на краищата, ако и Беленският генератор един ден се нажежи до червено, с Балканите е свършено, не само със старците.

Както и да го въртим, един руски атомен търговец заедно с атомната си електростанция под мишница носи и насраните си гащи от Чернобил и ще ги носи докато свят светува. Моят проблем е, че с типичната си руска ненаситност и наглост се мъчат да се залепят за една Българийка, която, едва проходила в демокрацията си, още не знае как да им откаже. На английски това се нарича  hard sell, тоест с натиск, нахалство, безкомпромисност и подкупи, не без увъртанията и лигавенето на самото българско правителство.  И не без увъртанията и подлостите на ченгета от сорта на Гоце Първанов и неговата ДеСарска завера с мечтите му да държат страната в руската сфера на влияние на всяка цена. 

Руснаците усещат българската мекушавост, затова и натискат. Но ако успеят да ни навлечат тоя напълно ненужен проект, то това ще е не само заради мекушавостта на инфантилни премиери или министри, а и заради инфантилността на цялата нация. Бедите ни с руснаците не са, защото ни считат за «задунайская губерния», а за «дунайская загуберния». Един български шут в задника по всички правила на педагогиката би ги накарал да включат закърнелия си мужишки мисловен апарат в действие. Такъв жест наистина би показал политическо възмъжаване, но за това е нужен ангажимента на цялата нация.

Досега един Дянков си позволява да каже «не», но една птичка пролет не прави, нито две.