СТАНОВИЩА НА НАУЧНАТА ОБЩНОСТ НА ХУМАНИТАРНИТЕ И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИНСТИТУТИ ПРИ БАН, ИЗРАЗЕНИ НА КРЪГЛАТА МАСА „ХУМАНИТАРНИТЕ НАУКИ И РЕФОРМАТА В БАН” (Форумът бе проведен на 11 февруари 2010 г. в НДК – София)

СТАНОВИЩА НА НАУЧНАТА ОБЩНОСТ НА ХУМАНИТАРНИТЕ И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИНСТИТУТИ ПРИ БАН, ИЗРАЗЕНИ НА КРЪГЛАТА МАСА „ХУМАНИТАРНИТЕ НАУКИ И РЕФОРМАТА В БАН” (Форумът бе проведен на 11 февруари 2010 г. в НДК – София)

         Всички участници в Кръглата маса изразиха категорична подкрепа на започналия процес на реформиране на Българската академия на науките. Общо бе мнението, че реформата трябва да е резултат на широка дискусия и че съображенията за структурни промени трябва да са прозрачни. Във връзка с това бяха направени предложения предварително да се разработят и дискутират юридическите рамки на реформата и да се внесе повече яснота относно нейните финансови параметри.

         Сред направените конкретни предложения се откроиха следните:

- необходимост от избор на нови ръководства на всички равнища в Академията;

- обсъждане и приемане от Общото събрание на промени в Устава на БАН в следните посоки: ограничаване на мандатността, количествено намаляване на администрацията и членовете на ръководните органи, създаване на възможност за по-голяма юридическа и финансова самостоятелност и гъвкавост на институтите, ограничаване на политиката на включване в ръководните органи „по право”.

         С оглед на запазването и развитието на БАН и в съгласие с чл.2, ал.2, §2 от Закона на БАН бе направено и предложение да се създаде постоянно действащ орган на хуманитарните и обществените институти. Общо бе и разбирането, че трябва да се отстоява и защитава автономността на БАН, като реформата се осъществява с активното участие на постоянните научни звена и със зачитане на позицията на Общите събрания на учените на отделните институти.

         Многократно и настойчиво прозвуча позицията да се запазят съществуващите национални научни традиции, изгражданите в продължение на десетилетия научна идентичност и авторитет на отделните институти и ясният профил на Академията като национален академичен център за фундаментални изследвания във всички области на научното знание. В този контекст бе и предложението започналият процес на преструктуриране в БАН да се преосмисли. Аргументите бяха в посока на това, че толкова важна и национално значима реформа не трябва да се извършва прибързано, без активната роля на академичната общност и без съгласуване със законодателната и изпълнителната власт. Тя следва да бъде  координирана с подготвяната нова законова уредба в областта на висшето образование и науката, като се отчитат и препоръките на осъществената международна оценка. Нееднократно бе изтъкнато, че механичното сливане на институти и научни звена не е в интерес на реалния процес на реформиране на Академията, като това ще доведе и до значителни финансови загуби тъй като ще се получат проблеми с финансирането по международни проекти и възможностите за конкуренция по такива проекти.  

         В редица изказвания бе изразена и категорична позиция за оттегляне от ръководни позиции в БАН на сътрудници и агенти на бившата Държавна сигурност. Бяха направени и следните по-конкретни предложения: Общите събрания на учените при постоянните научни звена да отзоват от Общото събрание на БАН онези свои представители, които са били свързани с Държавна сигурност преди 1989 г.; Общото събрание на БАН да отзове онези свои членове на Управителния съвет, ползващи правото си по чл.23(1), т.3. от Закона за разкриване на документите на бившата Държавна сигурност, за които бе установено сътрудничество с органите на бившата ДС.

         Изразени бяха становища и бяха направени предложения, свързани със структурата на финансиране на научните дейности в Академията. Посочено бе, че е необходима по-голяма прозрачност във финансовото управление на БАН, тъй като данните от официални документи, като например докладите на Сметната палата, извеждат на повърхността факти за това, че бюджетът на БАН не се състои или формира единствено от държавната субсидия, съответно - че тя не може да бъде единствен определящ фактор при предприемането на едни или други действия по време на реформата. 

         В редица изказвания бе изтъкнато, че реформирането на финансирането трябва да започне заедно с реформирането на управленския модел и структура, като окончателно се прекрати  т.нар. финансиране на остатъчен принцип.

         Всички тези и много други предложения засягаха главно промяната в управленския модел и начина на финансиране на науката в Академията. 

         Общо бе мнението, че постоянна задача на Централното ръководство на БАН трябва да бъде работата по увеличаването на процентния дял за наука в националния бюджет и по подобряването на връзката на науката с обществото. Така би се утвърдила една положителна обществена нагласа към представителите на науката - и главно на хуманитаристиката, при която не винаги резултатите се измерват с точни цифри, но затова пък имат дълготрайно въздействие в сферата на културното и по-общо – духовното, развитие на нацията, в опазването на нейната идентичност.

         Проведената ползотворна дискусия показа, че реформата в БАН е необходима и дългоочаквана.  Тя трябва да регламентира широка юридическа, административна и финансова самостоятелност на постоянните научни звена, без да се отстъпва от научната традиция при очертаване на изследователските полета на отделните направления и институти на Академията. Същевременно бяха изразени и опасения относно идеята институтите да станат второстепенни разпоредители с бюджетни средства, тъй като един такъв подход заплашва  автономията на Академията и рискува институтите да бъдат поставени в ситуация на политическа зависимост. 

         Общо бе мнението, че това трябва да бъде реална реформа, която да доведе до нов начин на работа, до повишаване на резултатността от научния труд, както и до промяна на възнаграждението за този труд. Всички изказващи се бяха обединени от разбирането, че не е необходима реформа, която да маскира запазването на статуквото чрез нови структурни образувания или чрез нови наименования. На практика реформата трябва да бъде не нова подредба на научни звена спрямо управленския център на БАН, а нов принцип на работа – както в управленските структури, така и в научната дейност. Тя трябва да засяга пряко нейното планиране, финансиране, извършване, научната и социалната реализация на резултатите, възнаграждението на учените. Изтъкнато бе също така, че важен момент от реформата трябва да представлява въвеждането на  проектния принцип на работа, разбиран не просто като замяна на досегашните постоянни секционни научни звена в институтите с нови временни проектни екипи, а преди всичко като принцип на финансиране на научно-изследователската работа и като база за определяне на възнаграждението на учените, участващи в научните проекти. Във връзка с това бе предложено да се създадат вътрешноакадемични условия за конкурсно финансиране на научните проекти.

         Участниците в кръглата маса „Хуманитарните науки и реформата в БАН” изразиха готовност да продължат дискусията с цел намиране на най-добрите и най-успешно работещите решения за бъдещото развитие на Българската академия на науките.