Аз преживях всичко това

Писмата на Серкан във форума на Медиапул до Даниела Горчева

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149481

Аз преживях всичко това.
Заедно със семейството си и всички наши роднини, приятели и съседи.
Понеже отраснах в град, всичките ми приятели бяха българи. Хора има всякакви. Помня и едните, и другите. Истински ценните бяха с нас и в най-тежките години и моменти. Всеки, както можеше ни подкрепи. Понякога дори и само с нежеланието да те нарече с "новото ти име", а Боян си го спомням как спря баща си, който се опитваше да изсмуче информация от 10 годишния приятел на сина му (предполагам за отговорника му от ДС).
Родителите ми са били винаги тихи хора и никога не са участвали в никакви геройски протести и прояви.

И въпреки това от 1985-1989 режимът просто ги смля. Като човешки същества. И когато станаха описаните в статията събития, обидата и горчивината от несправедливостта, от третирането ти като по-долна категория ги включи във водовъртежа на събитията.
Помня другарката Василева и другаря Джамбов, как дойдоха едно голямо междучасие да ме уговарят да не заминаваме, но... както казва статията:
"Но преживелите насилията и посегателството върху достойнството им турци вече искат или правата и свободите си, или правото да си заминат."
Помня как 9 дена сме пътували до границата, камиона с покъщнината ни беше целия подгизнал, храна и човешка мизерия, на всеки метър сянката на МВР и на военни.
Помня и Истанбул. От един малък комунистически град да отидеш в котела на дивия ориенталски капитализъм. Така го видяхме тогава и не ни хареса. На никой не му хареса, но най-вече на баща ми. И когато падна режима на Живков, реши да се върнем. Не приехме неговото решение, много години сме го упреквали за това, но... сега след вече почти 20 години, аз лично му благодаря за това решение. Турция не беше и никога няма да бъде моя дом. Уважавам я и се интересувам за нейната съдба, но пътищата ни с нея са разделени и от времето, от манталитет и ценностна система.
...

...
За съжаление и за България не мога да кажа, че я почувствах като мой дом. Комунистите убиха всякакви патриотични чувства в много българи, а какво остава за едно турче, което ви описва "историйката си".
И я напуснах преди вече повече от 6 години. Заедно с жена ми, която е българка, сме преминали през много неща в 15-те години, които сме заедно (аз съм на 33), но за да имаме някакво бъдеще, за да имаме дете, трябваше да се махнем и от единствения дом, който някога някъде сме имали. Не можа обаче да ни приюти той, а като нас още над 1 000 000 българи си потърсиха късмета по света...
Знам, че повечето от вас, знаете и сте изпитали като мои сънародници повечето от нещата, които ви описвам на собствения си гръб. И сигурно тези от вас, на които детето им е далече от тях заради "шибания режим и държава" най-добре ме разбират, но едно искам да ви кажа като за финал.
Деленето на българи и турци, на бели и черни, на ... и ... е един изкуствен процес В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. Погледнете около себе си? Не страдат ли всички заедно в едно болно общество? Защо тогава продължаваме да се делим на такива и онакива, а не се погрижим да поработим малко повече и с малко повече късмет, току виж сме заживели малко по-добре. Току виж се завърне сина на съседа или твоята собствена дъщеря от гурбетлък.
Каквото и да си говорим, българи и турци живеят по земите на Балканите от векове и да се поддаваме на изкуствено създадени разделения, които облагодетелстват само шепата престъпници, които не спряха да крадат тоя полуостров, е като да стоиш с глава навряна в пясъка.
Това исках да ви кажа, малко дълго се получи, но...
Със здраве!

Даниела, аз съм този, който трябва да ти благодари, а вчера май се поунесох и забравих да го направя.
Благодаря ти, ти си един достоен и смел човек!
Живей свободна и продължавай да търсиш съмишленици. Темите, които разискваш са много трудни и болезнени, но ако ги насочиш в правилната посока те ще имат плод. Убеден съм в това.
А "правилната посока е една" за мен. България трябва да укрепне финансово, да се ограничи корупцията до минимум, да се създаде нова българска генерация от политици, които да върнат надеждите на хората, че нещата ще се оправят. Търпеливата, упорита работа на всеки един от нас, кой както може, но с достойнство пред бъдещите поколения ще възроди наистина България. Не етническа и политическа конфронтация, не НЕВЯРАТА, А ВЯРАТА И ТЪРПЕЛИВАТА РАБОТА ДЕН СЛЕД ДЕН.
България няма друг шанс. Където има бедност, има проблеми и цари беззаконие, пошлост и простотия се крие зад всеки ъгъл.
...

Даниела, искам да ти кажа, че няма нормален човек, който да не се поддава на емоциите, когато става дума за теми като унижение потъпкване на човешките права. На мен лично също ми е много болно и тъгувам за много неща, които исках да се случат различно в България, но не стана така.
Обаче смятам, че с трезва глава и бодър ум, без да се поддаваме на емоциите и на провокациите на "доброжелатели" имаме по-голям шанс да помогнем на България.
Виж няколко мои разсъждения и ми кажи, бъркам ли, къде и как ти виждаш едно накланяне на везните в положителната посока на нещата в България.
За Доган и ДПС: тази партия ще продължи да я има, докато не се появи алтернативна, силна българска партия, която да обедини отново цялото демократично общество на България.
Такава беше някога СДС. И аз и моите родители гласувахме винаги за СДС.

СДС обаче умря. Политически умря, изгубвайки вярата на хората.
...

Аз вярвах в Петър Стоянов и Иван Костов и те ме разочароваха, обезвериха и след като точно заради тяхното неумело управление на собствената им партия, СДС се разпадна, аз останах без алтернативен избор за моя вот. Не съм гласувал никога за ДПС, но след разтурването на СДС, в България практически не остана нито една партия, която да обединява демократичната общност. И спрях да гласувам. Аз да, но не и моите родители, които сега гласуват за ДПС. Предполагам, че си имат своите мотиви, но те са нищожни в сравнение с този, че в техните очи за тях няма никаква друга алтернатива.
Иван Костов погледна за много неща далеч от носа си, но за управлението на собствената си партия се провали и за мен е изчерпан като политик. Никога няма да може да обедини отново хората, както стана някога и не виждам какво прави той все още в българския политически живот. На едно място, където не може да помогнеш, по- добре да не пречиш. Това е мой личен принцип и гледам да го спазвам, дори и да бъркам понякога.
Доган би Иван. И Иван няма сила да го признае това. А Иван можеше по друг начин да изиграе своите карти. Малко хлапешки ти го описвам това, но вече ти казах моята идея. Имаш ли хора, които да гласуват за теб, значи ти вярват. Щом Иван Костов не управлява, значи не му вярват и значи ВЕЧЕ не е за тази работа. Крайно време е да го осъзнае това И ДА ЗАПОЧЕН ДА РАБОТИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ДЕМОКРАТИЧНО ОБЩЕСТВО. На първо място, оттегляйки се безпрекословно от политическия живот и давайки шанс на новите политически лидери от демократичните среди.
...

За политиката последно - в момента България няма нито добра дясна партия нито добра социалдемократическа партия. Значи, нещата там са зле и трудно ще се оправят в краткосрочен план.
Доган ще изчезне, когато се появят липсващите партии, за които пиша. Дотогава, България е обречена на труден и за съжаление много продължителен период на преход. Иван Костов и другите около него да дадат път на младите хора и да работят за тази нова алтернатива.
Икономически положението може да се оправи само с търпелив труд на всеки един български гражданин. Независимо дали живее в България или не. Труд са и твоите статии, труд са и опитът и финансите на българските емигранти, които каквото и да се разправя, ще си умрат българи и за това две мнения не може да има, ако човек не е обезумял от злоба.
Всички работим за България, това много скоро ще стане ясно. Всеки с каквото може и както може прави така, че ден след ден нещата да мръдват с още един милиметър напред.
Аз съжителствам с една много трудолюбива и толерантна нация, но за нея ще пиша друг път, както и за опита, който получих от тях. Помогнаха ми много да израсна, както професионално така и като свободен човек, ценящ не само себе си, но и останалите.
Имаме много неща, за които да си пишем. Надявам се да се отвори някакво местенце или ако има такова да ми го споменеш, където да може да разменяме идеи и опит от ежедневието ни.
Разделям се с теб сега, като отново ти благодаря от името на... на много хора :). Знай, че българските турци никога не сме били слаби същества, не искаме никой да ни съжалява, нито да се чувства виновен за нещо, нито да ни използва ЗА или КОНТРА някого ;). Животът се живее веднъж и изхождайки от тази теза, аз ви приканвам да сложим конструктивизъм в нашите диалози и да запазим ВИНАГИ положителната посока от всеки един авторски материал, който се публикува на този, за мен, най-добър и обективен български политически web сайт.
До скоро!