Ограбеният Доган и играта “тука има – тука нема”

Мъничка, почти жълта новинка: ограбиха Доган. Звучи като “бият Паниковски”, само че натоварена с обратен знак. Паниковски го бият под път и над път, гневни административни байчовци запращат тялото му в пътната прах, озверели кохлохници го гонят, притиснал към гърдите си въжделената гъска. Измислен е, за да бъде бит – от гениалните Илф и Петров. Но Доган?

Доган пък е измислен от българския преход, за да бъде недосегаем. Да бъде негов символ и знак – фигурата, която може всичко и не й се случва никога нищо лошо. Политикът, който сам се определя като “милионер в зелено”, сам си казва за обръчите от фирми, сам се тросва, че не яхта, а летяща чиния би си купил, сам се хвали, че разпределя “порционите” в тази страна.

Всяко от тези казвания има един еквивалент – и този еквивалент е корупция. На Доган обаче не му пука – за него това е изпразнена от съдържание дума.

Казва всичките тия неща нехайно и презрително – а посланието е: нищо не можете да ми направите. Съм над морала и съм над закона – защото самата политика е над морала и над закона. Смисълът от неговото пребиваване на политическата сцена е именно това казване – и доказването му като неопровержима, ежедневна истина. Това е общото за всички верую, но само той е оракулът, която може да си позволи гласно да го изрече.

И сега изведнъж – Доган ограбен? Някак си нелепо е да бъде ограбен такъв човек. Неговата позиция е да бъде на страната на ограбващите, не на ограбваните. Нелепата акция на някакви си случайни крадци размества йерархиите и обърква ролите. Все едно гащите на някой член на камарата на лордовете да се видят увиснали на въженце насред разкошната му тераса. Това е хем нелепо, хем долнопробно. Един лорд е толкова възвишено същество, че самата мисъл за неговата долница е кощунствена и оскварняваща – е толкова възвишен, че най-вероятно изобщо няма гащи.

Похищението над резиденцията в бургаския парк "Росенец" разбърква още един аспект от ролята, играна с успех вече две десетилетия. Това е играта “тука има – тука нема”. Всеки аспект от битието на Доган просто крещи, че “тука има” – от пищните му сватби и огромната му яхта до златния часовник на китката му и пълното презрение към депутатското кресло, което влиза в съприкосновение с неговото тяло средно веднъж в годината.

Позицията “тука нема” е официалната позиция на всички имащи отношение към имането институции – прокуратурата, НАП, Сметната палата. Всички опити да се пробие техния кордон относно петте големи имота на Доган, най-малкият от които е именно резиденцията в Росенец, срещаха неизбежния институционален отпор: Доган няма нищо общо... Няма, защото нищо не се води на негово име. Води се на фирми от обръчите и на техни кухи креатури, които си сменят собствеността и адресите по няколко пъти в годината. И това “тука нема” – е неизменното гузно свиване на рамене от страна на въпросните институции – такова впрочем е и собственото му казване по въпроса, ако изобщо благоволи да даде някакъм отговор – само че не гузно, а презрително и високомерно.

И изведнъж сега – Доган ограбен – не къде да е, а в резиденцията в Росенец, дето иначе се води собственост на Николай Вълканов, някогашен вицепрезидент на “Мултигруп” и основен спонсор на предизборната кампания на ДПС. Дошли някакви крадци с лодка откъм морето, разбили вратата и отмъкнали обичайните за едни крадци неща – седем плазмени телевизора, цифрови приемници, DVD плеъри и прочее обичайна за едни крадци покъщнина.

Само че освен това – и някои вероятно скъпи на сърцето Доганово предмети. Например статуетка от сребро и рубини, изобразяваща пророка Мохамед – подарена му от арабски принц и оценявана според медиите на сто хиляди евро; също скъп самурайски меч, любимото му наргиле и картина на известен художник. Тези предмети вече не са като онези – безлични и безименни. Те са като визитна картичка, доказваща неговото интимно обживяване на въпросната резиденция. Би могло при всяко казване “тука нема” оттук насетне Доган да бъде питан – а що ще в Росенец наргилето ти, Доган ага? А статуята Мохамедова? А?

Би могло – само дето няма да се случи. Минаха цели двадесет години преход, пораснахме и на приказки вече не вярваме.