ЗАЩО НА БСП Й ТРЯБВА БЕЛЕНЕ?

На БСП-БКП й трябва Белене и в двата смисъла на това име. Помислете, читатели, не е ли  гнусен майтап, че върху кокалите на хиляди безименни хора тая партия днес иска да превърне това злокобно място в символ на нейното бъдеще?

Темата не е толкова да описва дългата слугинска история на тази партия в отношенията й с Русия, колкото до нейната пълна финансова и психическа зависимост. Това е феномен, тоест чудо, и ние всички го знаем. Те са ни го повтаряли хиляди пъти, набивали са  го в главите ни за 50 години, издигнали са Русия в кумир и са приели всичко, което тя прави, за единствено вярно и единствено правилно, но нейната финансова зависимост едва сега изплува на преден план.

За 50 години те възпитаваха и децата в дух на муджахединчета, тоест да бъдат готови да хвърлят телата си пред амбразурата като Александър Матросов, и да търсят навсякъде врагове на народа. Както мюсюлманите приемат Аллаха, когато приемат пълното си подчинение пред него, така и българските комунисти поднесоха пълното си подчинение на Русия. Русия за тях беше техния «Аллах Акбар», те я обичаха безрезервно и безропотно, така, както я обича днес Сергей Станишев, или още по-добре Любен Гоцев, Румен Петков и Гоце Първанов.

В отдаването им на тая страна и досега има нещо патологично, така, както беше патологично да приемат икономическия модел на Русия (страна, която никога не познала частната собственост върху земята )  да тикат хората в общи кооперативни кочини  и да дават уроци на страна като България, където от 2,000 години поземлените отношения се водят по законите на византийското имперско замеделие.

 Зад протекцията на окупатора Русия те развиха психопатията  за превъзходството и съвършенството на комунистическите идеи, без срам и без страх. Тази психопатия доведе и до концлагерни касапници по руски образец – нещо непознато за цялата история на България.

Това чувство за пълно подчинение доведе БКП-БСП за 50 20 години да не смее да си поиска завлечените архиви, и да не потърси сметка и извинение  за националната гавра да бъде завлечено българското правителство в Москва.

Психопатията им не свършва до тук – тя е все още в страха на хората от скрития им контрол, от завоалираните им заплахи и от изобилието на подли политически ходове.

Не е много трудно да видим, че ние и досега сме нация на колене. И как другояче може да бъде, когато лазенето на четири крака пред Русия е естественото състояние на тази партия? Каква по-голяма демонстрация на презрение към всички нас от безскрупулния им грабеж? Какъв по-голям символ на двуличие от едно ченге за президент?  Триковете му са плитки и евтини, за да излъжат когото и да е, но той продължава да ги пробутва  като на детска градина.

И преди, и сега, когато дава Г..З за ГАЗ, тази партия  се страхува да се изправи пред света на двата си крака. А пред нея светът е отворен и тя едва сега разбира, че ако България е в пълна географска взаимозависимост от съседите ни, то е защото географския кръстопът, на който стоим, определя много повече нашата национална съдба, отколкото който и да е друг фактор. Нещо повече, животът на Балканите няма никаква нужда от Русия.  Заради болните амбиции на руския комунизъм БКП-БСП обърна в свои смъртни врагове директните ни съседи Гърция и Турция, но от тяхната добра воля сега ще чака енергийната ни независимост.

Досегашното политическо развитие на Балканските страни бавно, но неизбежно ги води към европеизация. Ченгето-президент и неговата партия осъзнават това много добре и знаят, че европеизация на страната означава само откъсване от Русия.  Белене в тоя случай е дългосрочна и непрекъсната гарантирана връзка на БСП с нейния идол, така както лесно и предателски пробутаха на Русия територията до Камчия.

Без диктатура на пролетариата и теория за революционното насилие тази партия е обречена на изчезване или (о, ужас!) да се превърне в нормална партия, чиято цел е да служи на хората, а не на високопарните си партийни интереси. Затова те искат да превърнат Белене в тяхната пъпна връв с Русия, мечтаейки за деня, когато отново ще са в любовна прегръдка с нея, безразлично дали това е за наша сметка.

По-решителна политика на сегашното правителство за разграничение от Русия е техния най-голям кошмар и затова президента-ченге прави всичко възможно да забави тоя процес.