Относно необходимостта от реформа в БАН

(По повод Обръщението на учените от Института за философски изследвания)

(Декларация на ОС на Института за литература, приета на заседание на ОС от 8 март 2010)

1. ОС на Института за литература поддържа мнението си за необходимостта от радикална реформа в Българската Академия на науките. В същото време заявяваме категорично, че предложения от ръководството на БАН модел за механично сливане на институти: без ясни критерии защо се прави това – и без логични основания и без съвместимост между мисиите на подложените на това сливане научни звена – единствено с цел да бъде намален техният брой и без каквито и шансове да бъде реално подобрена тяхната работа, не е реформа, а псевдореформа, с която не можем да се съгласим. Длъжни сме да отбележим, че някои от вариантите за сливане граничат с абсурда – като например обединяването на Института за литература с Института по изкуствознание и Центъра по архитектурознание в Институт за литература и изкуства, или предложението да се слеят Институтът по зоология, Институтът по ботаника и Централната лаборатория по обща екология в един нов Институт по биоразнообразие и екология; или опитите да се заличат или подменят цели дисциплини чрез именуване на направления и научни области.  Тъй като не разрполагаме с никакъв разумен отговор за необходимостта от подобни трансформации, няма как да не останем с впечатлението, че се имитира реформа с цел да се запази статуквото при новите финансови условия, в които е поставена Академията.

2. Не е възможно да бъде извършена качествена реформа в БАН, без да бъдат радикално променени Законът за БАН и Уставът на БАН, както и без да се знае в какъв вид ще бъде гласуван новия Закон за развитие на академичния състав. Освен това предстои в Народното събрание да бъде внесен и нов Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания (вече предложен за обсъждане на сайта на МОМН), в който се предлагат нови регламенти, засягащи науката. Предлагаме да бъде наложен мораториум върху всякакви трансформации на научни звена.

3. Няма никаква логика в идеята първо да се направи реформа, а след това провелото я ръководство и Общо събрание да се оттеглят и да бъдат проведени избори за нови органи на управление. Логично е обратното – първо да се избере ново ръководство и ново ОС на БАН, което да има необходимия кредит на доверие, за да проведе реформата. Със съжаление трябва да отбележим, че настоящите управителни органи нямат такъв кредит.

4. Реформата може и трябва да бъде осъществена. Ала трябва да се започне отначало, като се обмислят нейните цели, стратегия, необходими финансови средства; като се разграничат спецификите на различните клонове на знанието, застъпени в БАН. И всичко това едва след като се изпълнят стъпките по промяна на законовата база и се проведат избори в Академията. Едва тогава може да се пристъпи към реформа, и то в синхрон с реформата във висшето образование, в синхрон и с новата европейска стратегия „ЕС 2020”, в която един от трите основни приоритета е образованието и научноизследователската дейност.

5. Въпросът за реформата в БАН трябва да се разглежда в задължителна връзка с увеличаването на средствата, които държавата предвижда за наука. В това отношение изоставането ни в европейски контекст е повече от срамно – едва 0.3% от БВП. Ето защо диалогът с държавата задължително трябва да предхожда реформата, за да не изпада БАН в смешното положение да следи „противоречивите сигнали” на един или друг министър, излъчени главно в медийното пространство, и според тях да нагажда вижданията си за преустройство. Само така може да се започне и осъществи реално и съвременно реформиране на Академията, без да се подменя с нейното формално и неефективно оцеляване.