ПРАВИТЕЛСТВЕНА КРИЗА

Предизвикана  нарочно не от кой да е, а от самия президент.

Защо? Причините са повече от наложителни:

- да предизвика оставката на Дянков;

- да отклони вниманието от натрупващите се облаци над престъпниците, свързани с него;

- да си направи самореклама за бъдещата му политическа формация като защитник на бедните народни маси;

- да прекрати с един удар антируските настроения, свързани със сегашната власт.

Като ченге от Държавна Сигурност президентът е заобиколен от ченгета и всички действат като такива – те знаят много добре слабите места на Бойко Борисов и знаят, че той няма да им се противопостави открито. Наистина, премиерът се държи точно като такъв. Президентът и кликата му освен това знаят, че процедурата за неговото премахване е безсмислена.

Политиката на Дянков е проста: трябва да стане по-зле преди да стане по-добре. Времето, когато трябва да стане по-добре, наближава – и това е още една причина президентът да нанесе превантивен удар.  Оставката на Дянков би означавала ни повече, ни по-малко оставка на кабинета, и президентът-ченге знае това много добре. Това би била негова голяма политическа победа. Пълното отсъствие на етика при срещата му с Дянков показва някаква спешност за тоя вид демонстративна публичност. Не е изключен руски натиск за бързи действия.

Бие на очи неговата безскрупулност, издаваща силна жажда за власт в унисон с определено заявени руски интереси. Възможен е и политически завой в руска посока с отслабване на европейското влияние върху страната.

Най-лошото, което президентската клика може да очаква в тази ситуация, е поляризация на политическите сили: един силен премиер би могъл да се разграничи идейно от тая клика с определени действия за ограничаване на нейното влияние и с определени  открито декларирани идейни позиции, тоест да очертае безцеремонна политическа линия.

Оставки тук не вършат никаква работа, но организирани протести в подкрепа на правителството вършат.

Прецедентите с  престъпния свят на българската политическа сцена, свързани с бившата ДС, плачат за някаква крайна фаза на действие от страна на обикновените българи  срещу самоналожената власт на тези сили. Да наречем тая фаза революция с нова конституция и без президентска институция. Иначе изнасилването на страната ще продължава така както и досега -  безскрупулно, хладнокръвно и сметкаджийски.