Г-н Президент, извинете ми се за внушенията си!

Спомняте ли си откъде тръгна всичко? Финансовият министър изразил непряко твърдение и внушение по отношение на личността на Президента и неговата духовна, морална и финансова чистота.

После беше заровен на площада и дружно замерян с камъни. За да се извини. Той не се извини.

Историята дотук е ясна.

Не е ясно следното: Ако един министър, някакъв си просто министър, според намеците на Президента, трябва да бъде наказан заради неблагоразумни закачки, какво следва да получи Президента за своите умишлени, целенасочени и пряко изказани твърдения?

Ето някои от тях:

Има икономически досиета и те трябва да бъдат „извадени“. Никой не знае какви са и къде са. Освен очевидно Първанов. Но не казва.

Има олигарси. Това е ясно отдавна, макар и никой да не може да ги формулира категорично. Не и според намека на Първанов. Не казва кои има предвид. Не е споменал брои ли примерно Людмил Стойков.

Дянков бил правопропорционален на кризата. Това е чисто личностна нападка. Впрочем нямал съмнение, че участието му в тв-шоу е целенасочена атака. Но не го е доказал.

Костов е източил Кремиковци и „костовизира“ парламента. Ако бях депутат, щях да се ядосам. А Костов сигурно е претръпнал вече. Доказателства не са представени.

Заможни българи са се облагодетелствали от прехода и са направили дарения към политици. Интерпретацията я оставям на въображението ви. Набеденият за виновен чрез внушение не вярвам да вдигне патардия.

Не бил убил архар. Без подробности означава едно: че Международния съюз за защита на природата лъже.

И прочее.

Предполага се, че не трябва да вярвам на един министър, който не е казал нещо си, но трябва да вярвам на Президента, който говори каквото си иска, при това само и единствено когато си иска и както му изнася. Понеже претендира да е президент на всички българи и носи отговорност за думите си пред тях и мен, аз настоявам да ми се извини за глупостите си.

Снимка: Президентство.

Блогът на Филипа Радионова - http://apiliff.blogspot.com/