Не знам дали под влияние на многото социолози около премиера, но правителството се превърна в демоскопски институт. Даже нещо повече, направо се върнахме в пряката демокрация на древногръцката агора. Каквото каже народът, или по-голямата му част. Всъщност, по-шумната.
Обаче дето ще кара армията и полицията сами да си плащат осигуровките, сбърка. Или Тато е пропуснал да му предаде този най-важен урок, или Бойко го е проспал. Защото – “Народната милиция – единствената опора на социалистическата власт.” - Като скочат миньорите да стачкуват, кой ще ги бие?!
Май почва да се сбъдва библейската мъдрост: Прекаленият социолог и народу не е драг. Оня ден и „Труд” го написа почти със същите думи като „Стандарт”: „Флиртът с общественото мнение е тънка работа, с която не трябва да се прекалява. Най-малкото, защото не може да се разчита, че “хората” знаят винаги какво е най-добро за тях.”
Че не знаят хората, няма какво да се убеждаваме. Народът е непостоянен. Баба ми казваше „начастничав”. Сега му се яде баница, след един час му се яде тутманик… Само Бойко си знае как успява да угажда на всички и да задържа рейтинга си на едни прилични нива. Което ме подсеща, че ситуацията е изключително подходяща да цитирам великата мисъл на Линдън Джонсън: „Докато си спасяваш имиджа, ще си загубиш задника.”
Задника тука е метафора само. Но като тъй и тъй сме там… Едни бижутери от Мериленд продавали един скъп диамант, струвал $20 000. И както го показвали на клиента, го изпуснали на земята. Там обаче чакало псето Соли, което автоматически го глътнало. Извиканият по спешност ветеринар рекъл, че ситуацията е безизходна, може само да се чака кучето да го изходи. И тия пичове три дена клечали зад г… на кучето. За тия пари ще клечат не, ами…
Има такива безизходни ситуации, когато можеш само да седиш и да чакаш. Помня как в Индия един беше скрил 1722 диаманта в купа сено. Обаче една крава ги изяла. И нали кравата е свещена за индусите та не може да я заколи и да ги извади. Та чакаше да се отделят по естествен път и ходеше след кравата да рови в лайната.
И ако си мислите, че в пристъп на копролалия ви ги разказвам тези гадости, бъркате. Просто си мисля, че и нашата ситуация е сходна по безизходността си. И ние вече 20 години ходим след нашите свещени крави и чакаме да изсерат някой диамант. И ровим с надежда, ама нищо… Но пак чакаме, щото много добре знаем какво са излапали.
Еми ще чакаме, какво да правим…
Голям скандал зреел във Военното министерство. Майор Даниела Благоева от българската мисия в Афганистан подготвила презентация за съюзническите войски във връзка с националния празник 3-ти март. И вероятно подведена от факта, че ДПС е извън властта и че Бойко люто се кле да им извади далаверите, майор Благоева употребила в презентацията си израза „турско робство”, вместо политически коректния израз „османско присъствие”. Презентацията била спряна, а м-р Благоева заплашена с наказание заради национализъм.
Излиза, че независимо от турското отсъствие във властта, турското присъствие се запазва.
Ако продължаваме да се кълчим по американски с тая коректност, знаете ли до къде ще стигнем? Оня ден четох някъде, че в Америка вече нямало да използват думата "жена", понеже съдържа оскърбителен намек за полова принадлежност. Щели да казват "вагиноамериканец".
Не знам. Не съм единодушен за турците. Срещал съм възгледи от рода на това колко национални катастрофи ни е икономисало робството. От друга страна верно, робство, имало това-онова, но не може сега ние пък 500 г. да си връщаме. Както се научавам, че станало на международен път E79. Спрял катаджия (етнически българин) един турчин и без тая-оная, дай 20 евро! Ама защо?! Как защо бе, пет века робство! Ама това е било отдавна! А-а-а, не знам, аз вчера разбрах…
Утре друг ще разбере, други ден трети… Все изтича от някъде информация, че не е било баш присъствие… Не може да си гоним карез още няколко века… Ами вземете французите и италианците. Цезар е изтрепал къде един милион гали, пленил Венсенжеторикс и подло го удушил в затвора, а днес двата народа живеят в разбирателство. Даже италианка е първа дама на Франция. Ами французи и германци с техните вековни битки за Елзас и Лотарингия?! Ето какво пише французинът Бегбеде: „…Попаднах на Ана-Мария, млада германка, братовчедка на Хабсбургите… Последвах я във френския парк, а когато се върнахме, за моята родина беше отмъстено.” Така си отмъщават културните народи. Мисля, че и Франция така си отмъщава на Италия в момента. А у нас какво? Един Румен Петков, такъв-онакъв, ама само той се сети да отмъсти по тоя цивилизован начин. Ако е верно това, дето те с Етем… Сигурно е вярно, иначе що в ДПС и до днес ще му викат зетя.
Като стана дума за турците. Бранислав Нушич, представител на сродния по всички линии нам сръбски народ… Тука сигурно наследниците на загиналите в Сръбско-българската война ще подскочат. Спокойно, знам какво говоря. „Кризата е явление, което съществува от самото възникване на тази държава и ще съществува, докато съществува и държавата.” Е? Коя държава е имал предвид Нушич? Тяхната или нашата? Не ми отговаряйте! Та в „Автобиография” Нушич казваше, че по тях имало народна песен: „Ще заплачат друмищата за турците, защото няма кой да ни кара да ги поправяме." Е да, било е отдавна…
И като народна република имахме по-добри пътища. Прав е Рейгън, че разликата между република и народна република е като между риза и усмирителна риза. Явно за такива като нас трябва именно усмирителна, да ни са вързани ръцете и да не можем да крадем… Щото ако крадяхме по-малко, ама само с малко по-малко, сега Бойко нямаше да търси милиард и половина да пълни републиканските, градските и селските дупки. Никой друг не се грижи за дупките. И правилно, те са вече достатъчно големи да се погрижат сами за себе си.
И изобщо май доста проблеми пораснаха до степен да се грижат за себе си. Тоя лаф го откраднах от Рейгън специално за вас. В оригинала си е за бюджетния дефицит.
И накрая искам да кажа на половината българи, които още се надяват, че Бойко ще ни оправи. Не, няма! „Изобщо не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е самото правителството.” Просто си го запишете и след известно, но не дълго, време, пак ще си говорим.