Спорните мерки за кризата били част от мозъчна атака

Списък с мерки за ограничаване на бюджетния дефицит, изтекъл в медиите, взриви публичното пространство в сряда, два дни преди финансовото министерство да представи на социалните партньори обещания нов антикризисен пакет. В списъка има мерки, с които правителството вече се ангажира - като спешна приватизация на миноритарните държавни пакети и премахване на осигурителните бонуси за държавните служители.

Други, като облагането на всички пенсии над определен необлагаем минимум например и които ще доведат до директно обедняване на социално чувствителни групи, бяха отречени по-рано през седмицата. Трети - като намаляването с 10% на средствата за заплати в администрациите, които не са извършили предвидените съкращения, звучат логично като действия в период на криза.

От пресцентъра на финансовото министерство отрекоха авторство и определиха разпространението на списъка като "опит да се създаде допълнително напрежение в условията на криза и да се провокират различни обществени слоеве". Ден по-рано обаче представители на ведомството не отричат категорично мерките пред медиите.

Източник от министерството обясни вчера пред "Дневник", че цитираните мерки са част от над 100 "предварително нахвърляни идеи", които още не са обсъдени подробно нито като политически ход, нито като фискален и икономически ефект.

"Дори и да е ясно каква икономия ще доведат на бюджета тези действия, не е правена оценка за цялостните ефекти върху икономиката, затова не може да се твърди, че ние стоим зад този документ", коментира източник на "Дневник" във финансовото министерство. В началото на седмицата от ведомството се ангажираха да изпратят антикризисния пакет на социалните партньори в петък и той да се обсъди в понеделник.

Най-яростно срещу изтеклия списък се обявиха от синдикатите, а КНСБ го изпрати отново на медиите в сряда в електронно писмо със заглавие "Мерки". Работодателските организации запазиха мълчание или коментираха уклончиво. Партиите в парламента разкритикуваха най-драстично звучащите идеи с уговорката, че не са сигурни чие е авторството им.

Няколко синдикални организации на КНСБ - в МВР, приходната агенция и в държавната администрация, се събират в събота на протест срещу "намеренията да се ограничат социалните придобивки". Легия "Раковски" също обяви, че ще протестира, ако "мерките на Дянков" бъдат одобрени.

От Движението на българските майки обявиха, че спешно подготвят протест срещу предложението да се намали майчинството от 410 на 225 дни, също включено в списъка. От пресцентъра на правителството отрекоха, че тази мярка е в пакета антикризисни действия, обсъдени на оперативно заседание вчера от министрите, но не уточниха какво е разглеждано.

От финансовото министерство заподозряха в изтичането на списъка директна атака срещу вицепремиера Симеон Дянков. Според източници на "Дневник" там вече се проверява кой е "изтекъл" само избрани идеи от всички предварително нахвърлени към медиите.

Освен различни варианти за облагане на пенсиите (подобен опит бе пресечен от Конституционния съд преди няколко години) най-драстичните идеи включват още начисляване на данък и върху осигурителните вноски, както и задължение за всички работещи да подават годишни данъчни декларации дори и ако са само на трудов договор. В списъка е включена и неясната мярка "доплащане на лечението, например 10 на сто, но не повече от една минимална работна заплата".

Според финансовото министерство разпространението на тези "ужасяващи мерки" цели да настрои обществото срещу икономическата политика на правителство и да подкопае бъдещата работа по плана за съживяване на икономиката, който доби известност като план "Ренесанс".

Орязването на различните бонуси за държавните служители, което е основният повод за организираните в събота протести, беше подкрепено преди дни от повечето икономически анализатори.

Според сметки в списъка ефектът от поемането от чиновници, полицаи и военни на дела им в социалните и здравните вноски, премахването на сумите за представително и друго облекло и намаляването на процента за допълнително възнаграждение за трудов стаж ще спести на бюджета за тази година 265.3 млн. лв. Срещу нито една от останалите мерки няма изчислен фискален ефект.

Вчера повечето анализатори отказаха да коментират по същество 28-те мерки заради неяснотата доколко те са официална позиция и доколко спекулация. Принципно обаче подкрепиха опитите за свиване на бюджетния дефицит чрез съкращаване на разходите.

"Кабинетът явно осъзна, че първо трябва да избегне големия бюджетен дефицит и това няма да стане със събиране на повече приходи",заяви икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Лъчезар Богданов от анализаторската компания "Индъстри уоч" също  се обяви за овладяване на дефицита, но с десни мерки – орязване на разходи и реформи, но без вдигане на данъците.

Експертите подкрепиха предложенията за борсова приватизация и увеличаване на капитала на Банката за развитие с облигационна емисия на международните пазари, като набраните средства се използват за съживяване на кредитирането.

Според икономически експерт от изпълнителната власт, пожелал анонимност, най-лошо ще е, ако мерките са насочени само към намаляване на доходите. Подценен според него остава въпросът с цялостната икономическа среда, регулациите в дейността на фирмите монополисти и други проблеми, които изкривяват функционирането на пазара.
Мнения

Георги Ганев, макроикономист, "Център за либерални стратегии"
Ако отчисленията за пенсионно осигуряване се освобождават от данъци, редно е, когато се получават пенсии, да има някакво облагане. Друг въпрос е дали това ще е най-подходящото действие сега и дали това няма да се последва от укриване на други доходи, защото това е много вероятно и има риск ефектът върху хазната да се окаже нулев. Далеч не е сигурно дали спряганите в последните дни мерки наистина се подкрепят от правителството. Добре е, че в кабинета осъзнаха, че трябва да се съсредоточат върху стабилността на бюджета. Остава да се признае, че за това не може да се разчита на увеличените приходи. Реално повече пари може да се намерят от приватизация, но има политическа дилема дали те да отидат в Сребърния фонд, или да се направи жертва, за да се реши текущият проблем със спадащите приходи. Вместо това може наистина да се предприеме преструктуриране на разходите. Стимулирането на икономиката не може да се постигне само с дългосрочни реформи.

Лъчезар Богданов, макроикономист, "Индъстри уоч"
Бюджетната стабилност трябва да е сред първостепенните цели на политиката, ако се цели запазване и на финансовата стабилност. Дефицитът трябва да се овладее и ако може да се цели балансиран бюджет, но с десни мерки – орязване на разходи в публичната сфера, без вдигане на данъци. Левият модел с вдигане на ДДС и въвеждане на експортни такси се доказа като неефективен през 90-те при управлението на Жан Виденов. 28-те мерки, които "изтекоха", далеч не може да изпълнят цялостна икономическа програма. Такава политика трябва да включва множество реформи, включително в образованието и здравеопазването, а във втория сектор се наблюдава забавяне.

Камен Колев, зам.-председател на БСК
Повечето от предлаганите мерки са за орязване на разходи. Това е най-лесната мярка, но тя води до намаляване на покупателната способност на хората. Най-важният въпрос в момента е държавата да плати просрочените си задължения към бизнеса. Средства за това могат да дойдат, ако дълговете се преоформят като ДЦК, които компаниите да търгуват. Така ще се осигурят средства, без да се посяга на фискалния резерв. Ако проблемът не бъде решен в скоро време, той ще предизвика много негативни последствия, а разплащането ще повиши ликвидността в икономиката.

Константин Тренчев, президент на "Подкрепа"
Намерението на част от управляващите да прехвърлят тежестта на изхода от кризата върху работниците ще породи огромно социално напрежение в национален мащаб. Все по-очевидна е липсата на ефективна антикризисна политика. Категорично сме против всякакво посегателство над законови или договорени с колективни трудови договори права и социални придобивки. Ще защитаваме позицията си чрез активни протестни и стачни действия.

Валентин Никифоров, вицепрезидент на КНСБ
Не е приемливо антикризисните мерки на кабинета да се изчерпват само с изземване на допълнителни средства от доходите на гражданите. Бюджетът няма да се напълни само с орязване на разходите. Трябва да има работеща икономика. Необходими са стимули за нейното развитие и за повишаването на покупателната способност на хората. С предложенията се орязват права и доходи на 430 хил. българи.
 

От: http://dnevnik.bg/