За АЕЦ "Белене" и уроците на историята

“Този който не се учи от грешките на историята (си), е осъден да ги повтори.”

Сагата АЕЦ Белене все повече ме убеждава в истинността на горната мисъл. Нека си спомним една друга сага, развила се преди 30 години: Заводът за тежко машиностроене ЗТМ Радомир. Цяло поколение българи все още живее с митовете за грандиозния “Завод за заводи”, титанът на българското машиностроене. Но малко хора знаят горчивия край на тази мечта[1]. Ето и основните моменти от сагата Радомир с главни герои Огнян Дойнов и Тодор Живков.

1.      Въпреки тоталитарната държава и личното застъпничество на Тодор Живков за начинанието, БНБ отказва да кредитира без наличието на технически и икономически проект. Първоначално Дойнов се опитва да убеди БНБ (в лицето на председателя Веселин Никифоров) че “по света за такива крупни обекти изобщо не се правят предварително цялостни планове”.  В последствие такъв проект е разработен и БНБ го отхвърля със становището “Продължителността е толкова голяма, че практически няма откупване”.

2.      Специалисти във тежкото машиностроене са против недообмисленото инвестиране в ЗТМ Радомир и Русе.  Двамата генерални директори на ДСО “Тежко машиностроене” са възразили лично пред Дойнов. Три от съществуващите вече заводи(в Перник, Плевен и Дебелец) се модернизират в този момент и нови мощности са напълно излишни. Освен това двамата директори посочват че новите комбинати нямат производствена програма и липсват пазари за продукцията им. Десет години по-късно тези опасения се потвърждават. През 1987г. годишният капацитет на ЗТМ Радомир надвишава 3 пъти потребностите на страната, при пълна липса на пазари за износ.

3.      Строежът започва с разчет капиталовложенията да не надхвърлят 950 милиона лева. 3 години по-късно тази цифра набъбва до 1,618 милиарда. Сключен е договор с японския доставчик на оборудване „Кобе Стийл“ за внедряване и управление. Луканов информира Москва и вбесени те принуждават Живков да анулира договора с японците за да се кооперира със съветски заводи. Оказва се че съветските заводи са много назад от японците, и сътрудничество с Москва ще удължи изплащането на Радомирския завод до 50-100 години.

4.      Крайният резултат е плачевен. Заводът работи на една трета от мощността си, не успява да комплектова планираната продукция, и никога не намира пазари за нея. Комбинатът фалира 2 години преди падането на комунизма, и не успява да погаси над 600 милиона лева от инвестиционния кредит към БНБ и държавата. През 1990 Комитетът за държавен и народен контрол пише в доклад до Андрей Луканов “Подходът при изграждането на мощностите е погрешен. Не са направени предварително задълбочени проучвания за потребностите, ресурсите, пазарите и ефективността. Приетите от правителството технико-икономически показатели за високата ефективност на обекта са явно нереални.”

Нека превъртим лентата напред и проследим процеса на планиране на АЕЦ Белене.

1.      Финансирането на проекта беше общо начинание на германската компания RWE и българската НЕК. През октомври 2009 RWE се оттегля от финансирането на проекта.  Защитниците на Втора атомна започнаха да мърморят, че анти-ядреното обществено мнение в Германия е виновно, но пропускат да споменат че RWE инвестира в други три атомни централи в Великобритания. Мотивите за оттегляне са: липса на енергийна стратегия за България и региона, която да потвърди необходимостта от нова мощност; липса на план за финансово структуриране; прекомерен риск от оскъпяване, тъй като прогнозите за крайната се движат в интервала 8-10 милиарда евро; и не на последно място липсата на работен проект доказващ че централата ще издържи на проектно земетресение от 8-ма степен по Рихтер. Тези рискове са абсолютно неприемливи за всеки инвеститор, защото астрономическата цена, комбинирана със липсата на перспективни пазари означават нулева възвръщаемост.

2.      Мнението на специалистите също не бива да се пренебрегва. Иван Хиновски, председател на Български Енергиен Форум, казва че България има потребност от максимум 1000 мегавата нова мощност. Ако построим 2 блока по 1000 мегавата, вторият блок няма какво да го правим. В региона се строят 5000 мегавата мощности и няма кой да купува ток от Белене. През 1990г. Великото Народно Събрание възлага на БАН проучване на целесъобразността от АЕЦ Белене. В проучването се включват 85 учени от академията, които се подписват с имената си под документа от 400 страници “АЕЦ “БЕЛЕНЕ” Изследвания и становище на Българската академия на науките“. Ето и някои от заключенията на БАН:

-        сеизмичната опасност на площадката надвишава Максималното Разчетено Земетресение(МРЗ) за реактор тип ВВЕР-1000 от 8-а степен по Рихтер. Това означава че Геологическият Институт към БАН не гарантира по никакъв начин сеизмичната осигуреност на централата.

-        високото ниво на подземните води представлява опасност от радиоактивно замърсяване на реки и водоизточници. Световният опит в изграждане на АЕЦ изисква водното ниво да е на 3 метра под най-ниската точка на централата.

-        в 30-километровата зона около площадката има население от няколко стотин хиляди души, на Българска и Румънска територия. Това налага в аварийните планове да се включат и румънските градове в региона. „В този смисъл площадката за строеж на АЕЦ “Белене” е избрана неудачно.“

-        не на последно място стой въпросът с отработеното гориво от Белене. Никой не споменава факта че руската Дума гласува закон, според който Русия след 2020 г. няма да приема отработено гориво от чужди страни.

3.      Изборът на руска технология е, меко казано, неудачен. Търгът беше спечелен от руската фирма, при условие, че ще се използва построеното и доставено оборудване от 80-те години. Оказа се обаче че старият бетон е неизползваем и всичко трябва да се разруши до основи. В процеса бяха потрошени почти милиард лева, за да се стигне до днешното положение на строеж на зелена поляна. Освен това руската технология е от 70-те години, не е надеждна и изисква пълно спиране и декомпресиране на реактора при зареждане с гориво. За сравнение румънската централа в Черна Вода разполага с канадски реактори още от 1990г, които работят с естествен (необогатен уран) и се презареждат в движение. На този фон човек осъзнава че България купува парен локомотив на цената на космически кораб. Освен това канадската технология позволява да се използва български естествен уран, без скъпоструващо обогатяване в руските центрофуги.

В горните 3 точки виждаме че АЕЦ Белене повтаря схематично ЗТМ Радомир. И за двата проекта няма финансови и производствени разчети, не се знае цената на АЕЦ-а и на енергията която ще произвежда. И за двата проекта специалистите казват че няма потребност и пазар за такава мощност, а в случая със Белене има и огромни рискове за хората и околната среда. В третата точка и от двата проекта се вижда дългата геополитическа ръка на Москва.

АЕЦ Белене се е превърнал в политическа дъвка с цел да се манипулира общественото мнение. От ляво тръбят със социалистически плам, как Втора Атомна означава евтин ток на корем и съживяване на икономиката. Абсолютно невярно: при инвестиция от над 16 милиарда лева няма как токът да е евтин, каквото и да говори Румен Овчаров. Българският избирател вече се опари веднъж от лъжливото овчарче, след неговите тайни преговори за цената на природния газ. Социалистите експлоатират също патриотарската гордост да избирателите си, казвайки че всяка отстъпка от Втора Атомна е национално предателство. Истината е че няма нищо българско в този АЕЦ, това е изцяло чужд проект обслужващ само руски икономически и геополитически интереси. Почти целите 16 милиарда лева ще се влеят в руската икономика, докато за България ще остане да плати сметката, плюс негативите от аварии и съхраняване на ядрените отпадъци.

Време е избирателите да започнат да мислят с главите си и да не се поддават на емоционални манипулации. Дебатът за АЕЦ Белене не трябва да е на ниво червени срещу пембени, русофили срещу русофоби, а трябва да се претегли ползата и вредата за България. Ако не сме научили този урок от историята на ЗТМ Радомир, със сигурност ще повторим грешката. Тази ядрена грешка обаче наследниците ни няма да ни простят.