Забраниха разследването на комунистическите престъпления в Румъния

 Напоследък във всички посткомунистически страни се забелязват опити процесът на преосмисляне на комунистическото минало да бъде спрян или поне манипулиран в полза на комунистите. У нас бивши офицери от ДС от асоциациите на разузнавачите и контраpазузнавачите от запаса ходят при българския омбудсман и искат блокиране на закона за досиетата. Същите хора предлагат на президента Първанов да награди с държавна награда Румяна Угърчинска за книгата й „Истината за атентата срещу Йоан-Павел Втори”...

В Чехия има натиск да бъде отстранен от поста директорът на Института за изследване на тоталитарните режими Павел Жачек – един от лидерите на европейското движение за памет и съвест. В края на февруари в Прага участниците в конференцията „Престъпленията на комунизма” излязоха с декларация в подкрепа на Жачек, както и на директора на румънския Институт за разследване на комунистическите престъпления Мариус Опря.

Въпреки това два дни по-късно Мариус Опря беше уволнен по политически причини, а и защото под негово ръководство институтът се занимаваше с разкриване на масовите гробове на комунистическия терор. Това уволнение има своята предистория, а действията на румънското правителство заслужават коментар, включително и от гледна точка на динамичната политическа ситуация в България.

На 18 ноември 2009 г. правителството на Емил Бок, макар и тогава с временен статут, взе решение за сливането на Института за разследване на престъпленията на комунизма (ИРПК) с Националния институт за паметта за румънското изгнаничество (НИПРИ). Аргументът: по време на криза публичните разходи трябва да се свият. Дали обаче това беше истинската причина?

Нека припомня, че НИПРИ беше основан през 2003 г. под патронажа на Негово величество крал Михай І (сега вече това качество му е отнето). А ИРПК беше създаден през 2005 г. по инициатива на тогавашния премиер от Национал-либералната партия Калин Попеску-Таричану и поверен на Мариус Опря. Съществуването на института и „либералният му произход” обаче скоро влязоха в противоречия с интересите на президента Басеску и неговата Демократично-либерална партия (ДЛП). Трескаво търсещи легитимация вдясно, демократ-либералите се опитаха да изземат темата за антикомунизма. В тези условия ИРПК се превърна в пречка по пътя им. Като контрапункт Басеску създаде Президентската комисия за анализиране на комунистическия режим, ръководена от живеещия в САЩ историк и политолог Владимир Тисманяну – без съмнение стойностен учен и изследовател на комунизма. Задачата на комисията бе да изработи доклад, който да стане научната обосновка за осъждане на комунизма. Речено – сторено, през декември 2006 г.

Колкото повече обаче пропастта между Басеску и либералите се увеличаваше, толкова повече ИРПК ставаше нежелан като живо доказателство за това, че публичното осъждане на комунизма в нито един момент не мина отвъд предизборната реторика на президента. Докато в същото време резултатите от дейността на ИРПК бяха осезаеми, защото Опря беше разбрал, че са необходими действия, за да възтържествува справедливостта. Внесе в парламента пакет закони, които донесоха обезщетение и пенсии за политическите затворници. Предложи и законопроект, предвиждащ намаляване на пенсиите на бившите активисти на комунистическия режим и служителите на Секуритате до минималното ниво за домакинство, който обаче не беше приет.

След това Опря и младите му сътрудници пристъпиха към другата важна задача: изследователска работа и разкриване на мъчителите и убийците, защото как е възможно осъждане на комунизма, без да бъдат предадени на съд виновните?! Търсеха ясни и категорични доказателства, разкриваха масови гробове на невинни хора, убити без съд и присъда, вкл. през 80-те години. В сравнително кратък период предоставиха на прокуратурата добре документирани и мотивирани данни за извършени над 400 ужасяващи престъпления заедно с имената на техните извършители и подстрекатели. Престъпления, за каквито само общество с болна съвест може да смята, че имат давност. Не последваха обаче никакви наказателни преследвания и съответно никой не бе осъден. Обяснението е просто: навсякъде в съдебната система са роднини, деца и внуци на бивши партийни функционери и служители на Секуритате, а много от тях са малко или повече виновни за съсипаните съдби и отнети животи.

Не бих могла да забравя думите на Мариус Опря миналата година през лятото в Румъния: „Скоро ще дойде времето, когато моят почти петгодишен син, научавайки какво се е случило, ще ме попита: когато ставаха всички тези ужасии, ти къде беше, какво направи? Именно нашите деца ще осъдят комунизма. Аз не мога да простя – човек прощава тогава, когато някой му поиска прошка, и не мога да се преборя с комунизма. Знам обаче, че преди съда Господен хората трябва да бъдат съдени за престъпленията си на земята. Няма оправдание за никакво престъпление, независимо от каузата, заради която е извършено, независимо от времето, когато е извършено. Престъпленията в името на който и да било режим или идеология трябва да бъдат възприемани и наказвани по един и същ начин”.

Нека обаче се върнем към настоящите събития. В крайна сметка Басеску успя чрез приближения си премиер не само да слее двата института под общото название Институт за разследване на престъпленията на комунизма и за паметта за румънското изгнаничество (ИРПКПРИ) в края на 2009 г., но на 27 февруари бяха уволнени и директорите им Мариус Опря и Дину Замфиреску. Според поредното правителствено решение новият изпълнителен директор е Йоан Станомир – бивш председател на президентската комисия за промяна на конституцията, а председател на Научния съвет, разбира се, е Владимир Тисманяну. От него всъщност ще зависи по-нататъшната работа на института.

Факт е, че никой не отрича достойнствата на Тисманяну като учен. Но за разлика от Опря, който гледа комунизма с очите на жертвите, Тисманяну го третира интелектуално, той е помирител и съучаства с властта, която и да е тя. Неговият антикомунизъм е служебен, умозаключителен, политически коректен – това е антикомунизмът на симпозиумите, на кръглите, квадратни и овални маси... докато антикомунизмът на Мариус Опря е ненапудрен, непримирим, радикален, осмислящ жестокостта на историята и стремящ се да поправи това, което може да бъде поправено. Тисманяну осъжда комунизма идеологически (сякаш една идеология може да бъде изправена пред съд), проучва мъртвите в библиотеката. Опря не ce дави в думите, а иска да осъди комунизма индивидуално, започвайки от неговите палачи.

От тази гледна точка уволнението на Опря не е просто уреждане на политически сметки с човек, достоен за уважение, но неудобен, както управляващите искат да внушат. То е същото като решението, с което през 2008 г. ограничиха правомощията на румънската комисия за досиетата да разкрива лицата, свързани със Секуритате. Защото използвайки острия публичен дебат „за” и „против” Тисманяну и Опря, правителството успя тихомълком да промени основни текстове от предишното си решение, с които отне на Института именно функциите, които осмисляха дейността му.

Какво имам предвид? Ето например сравнение на текстовете на чл. 2:

Чл. 2 (отменен). Институтът има за цел: а) научно изследване и идентифициране на престъпленията, злоупотребите и нарушаването на човешките права през целия период на комунистическото управление в Румъния, както и сезиране на правосъдните органи в случаите, когато са разкрити закононарушения; б) събиране, архивиране, проучване и публикуване на документи, отнасящи се до румънското изгнаничество в периода 1940–1989 г., както и разрешаване на някои висящи проблеми, свързани с бивши румънски изгнаници.

Чл. 2 (нов). Институтът има за цел: а) администриране и анализиране, коректно и научно, на паметта за комунистическото управление в Румъния, както и на последствията от него, в пряко сътрудничество с останалите държавни институции в духа на конституционните ценности на демокрацията, правовата държава и плурализма; б) подкрепа за създаването на образователни и информационни механизми, предназначени да утвърждават на публично, национално и международно равнище паметта за комунистическия период от историята на Румъния, и за изграждането на култура на свободата, демокрацията и правовата държава чрез изразяване на почит към жертвите на комунистическата диктатура в Румъния и анализирането на механизмите на тоталитарната държава; в) развитие и насърчаване на научните изследвания и съвременната наука в областта на историята на комунизма чрез използването на сравнителни и критични методи и в съответствие с международните стандарти; г) събиране, архивиране и публикуване на документи, отнасящи се до румънското изгнаничество в периода 1940–1989 г.

От сравнението на двата текста ясно личи проблемът: в статута на института две кратки и конкретни изречения са заменени с четири дървени и ужасно неясни, които – признавам си – трудно преведох. Чрез тази „лингвистична операция” предметът на дейност на Института напълно и окончателно се губи в мъглата. Декларираните нови негови цели страдат от същото заболяване като прословутия доклад „Тисманяну”. Спомням си, че там се лансираше идеята за „анамнестичната и педагогическа” роля на „паметта като част от общото благо на една нация”. И тук е същото – бомбастични, надути слова, чието съдържание е нерационално. Защото не може да има „жертви”, щом престъпленията са неидентифицирани и неназовани законосъобразно, а „почитта към жертвите” нито носи справедливо обезщетение, нито помага за откриването и осъждането на извършителите на престъпления.

А съгласно Декларацията на ООН относно основните принципи на правосъдието, отнасящи се за жертвите на престъпления и жертвите на злоупотреби с власт, приета през 1985 г., жертвите имат право на достъп до правосъдие, право на справедлив процес, на обезщетяване, възстановяване, компенсация и помощ (от медицинска до социална). В същата декларация се казва, че в случай на правонарушение, довело до виктимизация, което е извършено под юрисдикцията на вече несъществуваща държава или режим, държавата наследник е пряко отговорна за справедливото компенсиране на жертвите.

Е, единствената институция, която наистина работеше в полза на жертвите на комунистическите престъпления, вече няма да има такава възможност. Правителственото решение отмени тези функции и Институтът вече няма да идентифицира правонарушенията и престъпленията, извършени, инспирирани или заповядани от комунистическото управление, няма да предоставя и доказателства на прокуратурата. В замяна на това получава благородната мисия да направи интелектуалните източници на комунистическата доктрина публично достояние...

При тези обстоятелства не е чудно, че голяма част от членовете на „стария” научен съвет подадоха оставка, вероятно ще ги последват и по-млади техни колеги. Впрочем вече напуснаха и тримата археолози, работили с Опря по разкопаването на масовите гробове. Защото е ясно, че въпреки публичните си декларации новият шеф Владимир Тисманяну сменя методологическата философия на изследване на комунистическото минало, изключвайки теренната работа. И този подход неминуемо ще пренебрегне юридическото осъждане на комунизма и ще наложи политически удобното интелектуално осъждане. Всяка политическа група с идването си на власт създава своя институция за пренаписване на историята. Илиеску и Настасе поставиха комунизма в пакет с управлението на Карол ІІ и на маршал Антонеску, Басеску и компания направиха от същия комунизъм колекция от жертви без виновни.

Ако Айхман беше станал обект на рафиниран академичен анализ за интелектуално осъждане, щеше може би още да си живее в своята хасиенда в Аржентина, поглъщайки жадно страниците на „Произходът на тоталитаризма”...

И се сещам за Йедвабне: 60 години след избиването на евреите в това полско село престъплението стана предмет на наказателно разследване. Защото Полският институт за национална памет, чийто председател е независим от държавната власт, смята това за свой дълг – да предаде на правосъдието престъпленията срещу човечеството и военните престъпления и да компенсира жертвите за страданията, преживени в резултат от действията на държавата. Интелектуалните упражнения, образователната и изследователската дейност са допълващи основната мисия задачи, а не самоцел.

Но това се случва в Полша, където комунистическите престъпници не заемат държавни постове, не са богати, нямат политически връзки и мрежа от протекции на високо равнище.

В Румъния поне известно време имаше Мариус Опря (който впрочем не вярвам, че ще се откаже така лесно от досегашните си занимания), а какво да кажем за нас? На път сме да трансформираме комунизма в абстрактен музеен експонат, защото забравихме разбитите съдби и отнетите животи. Страшно е.