Властта е опасна за Вашето здраве

Надписът върху сградата на Народното събрание: “Съединението прави силата”, би трябвало да бъде променен – тъй като не намира никакво потвърждение в двайсетгодишната свободна дейност на въпросната институция. Цялата нейна история я идентифицира като цирк на разединението, нежели като храм на единението.

Би трябвало да се помисли обаче за друг надпис, адресиран не към преминаващите отвън, а към пребиваващите в нея: “Властта е опасна за Вашето здраве”. По подобие на онзи, който четем върху всяка кутия цигари.

Не става дума, разбира се, за физическото здраве. На него властта му се отразява добре – като изключим последствията от усиленото охранване. Става дума за психическото. Властта отприщва щения и комплекси, които никой не е и подозирал у въпросния човек, преди да попадне в ролята на народен избранник. Хората не издържат на напрежението и се смахват, като това смахване има определено шизоидни черти.

Може, разбира се, да се възрази, че при някои това смахване си е било изначално. Да, така е, милозливият ни народец си обича юродивите, често ги идентифицира със себе си и ги натоварва с отговорността да го управляват. Този му акт обаче изважда на повърхността тяхната налудност, прави я дотолкова очевидна, че постепенно същата се превръща в символ на държавата.

Нейните признаци стават пределно видими отстрани, стават емблематични за външния свят, който благодарение на тях именно ни е забелязал и ни наблюдава. За обитателите на територията България обаче те си остават невидими. Е, ако не невидими, то в реда на нещата. Нещо като вица за сапуна и граовеца: пени е, не пени се, че го ядем. Или: луд, не луд, ще го търпим, защо сме го избирали иначе.

Така България цели седем години имаше очевадно луд главен прокурор. Тази ситуация беше съвършено ясна за всеки външен наблюдател, но цялата власт се държеше така, като че ли всичко му е наред. Когато най-сетне му изтече мандата, президентът го изпрати посланик в Казахстан – като награда за доброто вживяване в ролята на “полезния идиот”, която пределно добре обслужваше БСП. Нищо, че същият по това време вече псуваше на майка журналистите и обясняваше как бил “Плод-зеленчук”.

Но думата ни не е за прокурора, а за депутатите. Особено за избраните по линия на ДС и сетнешните й креатури – като ДАНС например. Винаги съм се чудел нарочно ли си подбират улавите – или те самите са си такива, та се грижат и представителите им да са лика-прилика.

Вземам за пример юнак Яне. Юнак, защото възкресява прохождането на демокрацията със заплахата да “радикализира” привържениците си и да окупира Министерството на финансиите. (Едно време Георги Марков се канеше така да окупира МВР, щото го били нарочили, че е ченге.) Та същия този Яне, след като опищя орталъка, че ГЕРБ му взел Марио Тагарински, закономерно отказа съпричастност към подписката за импийчмънт на президента Първанов. После изглежда усети, че оттам духа полезен популистки вятър, и се присъедини. Дотук добре – с неговите попилени депутати бройката излиза, и импийчмънта може да потръгне, което е похвално. Обаче...

Обаче по същото това време същият този Яне внася при същия този президент призив да сезира Конституционния съд, който да провери дали има несъвместимост за заемане на постовете на повечето министри. И подчертава, че почти всички министри от кабинета на ГЕРБ били имали участие във фирми и други юридически лица към датата на избирането им и попълването на декларациите им за конфликт на интереси.

В случая диагнозата просто се натрапва – раздвоение на личността, по медицински казано шизофрения. Или искаш да свалиш президента и солидарно с управляващите се подписваш за импийчмънт, или искаш да свалиш управляващите и използваш президента като лост, подхвърляйки му идеята за подобен тип сезирания. Средно положение няма.

Не и при Яне обаче. Той хем се подписва редом с Волен Сидеров – въпреки че същият публично го определи за хомосексуалист, с което Яне не беше съгласен; хем пък искайки импийчмънт на президента, иска и да използва същия срещу всички онези, с които е солидарен във въпросната подписка. Поради което няма как да не направим нужния извод: липсата на д-р Михайлов в редиците на народните изборници се долавя повече от осезателно.

Не че на Яне са му липсвали заложби в тази насока и преди да бъде избран. Но са си били негов личен дерт – а сега са такъв за държавата. И нещо доста неприятно: с изкачването по обществената стълбица тези заложби се развиват с избуяващи темпове. Очевидно властовите позиции са нещо като шпори, които се впиват в хълбоците на лудостта.

Та затова някъде в Народното събрание трябва да бъде написано: “Властта е опасна за Вашето здраве”.