МОИТЕ ГОЛЕМИ, ЛУДИ РУСКИ КОНТАКТИ

/В помощ на хората, изучаващи 3 март и феномена “топли българо-руски връзки”/.

Признавам си, че напоследък имам големи и луди руски контакти. Така де, макар да участвам пасивно в тях, все пак ги имам.

Моите големи, луди руски контакти започнаха да се проявяват масово под формата на приятели от Русия, които четат блога ми. И не само го четат, а и го коментират.

Цялата работа стартира на 8 януари и продължава да се развива. Защо точно осми, защо точно януари и защо точно тази година - така и си остава неизвестно. Може би заради факта, че покрай газовата криза и кризата с честването на величествената Година на България в Русия писах писания, в които твърде често се споменават Русия и Путин. Но аз и преди си ги споменавах често – миналата година покрай руската агресия в Грузия или по-рано, по време на посещението на Путин в София…..Но интерес тогава от руска страна – нулев , а сега – по два-три коментара на ден за различни статии ми пращат, нещо, на което скромното ми блогче не е свикнало. Е, наистина, системата еднозначно разпознава всички писания, идващи от Русия, като “спам” и аз не ги публикувам, че да не стане беля. Но си ги пазя, за да ги изследвам.

Първият въпрос, който вдруг /изведнъж, рус. – б.а./ възникна у мен след началото на тази експанзия беше – как така множество руснаци едновременно се научиха да четат и да разбират български. Доколкото имам информация, почерпана /не е грешно изписване на “почерпена” - б.а./ от личен опит, от приятели-филолози и други сведущи, за руснаците българският език е нещо като патагонски - макар да ни набиваха в главите по времето на комунизма, че двата народа били братски, включително защото имали езикова близост, а оттам и лесно се разбирали.

Е, вярно, аз ги разбирам лесно, защото съм от поколението, което е учило много руски през живота си, но те, горките…..Пък и текстовете ми понякога са твърде усукани и сложни като смисъл, та даже и мнозина българи се затрудняват с тях.

Но фактът си остава – четат и коментират. При това наистина читателите са много, не е, примерно, някаква малка група от пет-шест души. Ако бяха само толкова, би могло да се приеме евентуално, че проявяват истинска любознателност по въпроса как изглеждат делата българо-руски от моята лична гледна точка и затова влагат съответните усилия.

Ако се съди обаче по различните имена и различните адреси, от които се изпращат коментарите, групата вече трябва да е набъбнала до 95-96 души – за стотина коментара. И постоянно се попълва с нови хора. Сред тях има такива с нормални руски имена като Тургенев, Шмелев, Сисоев, Янаев…..Има и странни – като TavaEnarma, Ledsmida, Acapella. Но не това е особеното, то и в българското пространство могат да се срещнат какви ли не ник-ове.

Като цяло и текстовете на коментарите сами по себе си също не се отличават с нещо особено. Повечето са добронамерени, някои дори хвалебствени. Има такива, които се опитват, типично по руски, да дават акъл, да помагат един вид, от сорта – “ама недейте така, гражданино, не бива да виждате живота само в черни краски, а и откъм светлата му страна трябва, защото душата много ме боли за вас”. Или някои, които ме предупреждават съвсем загрижено, че даден текст ми е откраднат, защото вече са го видели публикуван на друг сайт. Има и такива коментари, които са безкрайно наивни /ако идваха от българи, щях да определя авторите им като “лудички”/ - например човекът, който ме пита дали часът, отбелязан под заглавието на материалите ми, е по московско време. /Може би тук е мястото да му отговоря най-после – не, приятелю, по Greenwich е, московското не се котира по нашите земи/

Усещането за “особено” обаче се появява – и то с пълна сила - когато се окаже, че от двама, трима или повече напълно различни посетители на блога, с напълно различни имена, напълно различни адреси и по повод напълно различни текстове, дойдат напълно еднакви коментари. Ама дума по дума еднакви. Например:

На 26 януари, по повод материала “Някога, в една далечна галактика”, absonererb ми пише - “По моему у Вас украли ету статью и поместили на другом сайте. Я ее уже видела.”

На 14 февруари, по повод “Lost in translation от чешки”, feefanique пише - “По моему у Вас украли ету статью и поместили на другом сайте. Я ее уже видела.”

На 26 февруари, по повод “Първанов да си ходи също – 22”, kninkamynk се обажда - “По моему у Вас украли ету статью и поместили на другом сайте. Я ее уже видела.”

Освен “Загриженият”, както си го наричам този обобщен образ на читател, съществува например и “Умникът”. Той пък се опитва да иронизира чрез някаква руска поговорка, като на 9 януари под името DifeMege и по повод текста ми “Година напред, година надолу”, коментира – “Ваш пост навел меня на думки “ушел много думать…..”

Абсолютно същия текст, барабар с поговорката, обаче ми е пратил и nuappils на 23 януари по повод материала “Кризата свърши, да живее кризата! А може би да не живее!”

Вероятно никой вече няма да се учуди, като кажа, че абсолютно същият коментар – че много съм бил думал /мислил, рус. – б.а./ - се появява и на 15 февруари по повод “Първанов да си ходи също – 11” от името на Rooniapepe, както и на 25 февруари от името на Drearp, по повод “Първанов да си ходи също – 20”.

Като се порових, забелязах, че оживяват и много други такива “измислени” герои сред моите големи, луди руски контакти. Имам си един, когото наричам “Черт”, защото под различни имена и от различни адреси изпраща еднаквото си послание, което започва с “Черт возми!” Друг пък е “Недоразбралият”. Той винаги започва с - “Ага, тепер понятно…..” и си признава, че отначало не разбрал добре прочетеното, ама като се взрял по-внимателно…..Край тях съществуват още “Късогледият”, “Възхитеният” и неколцина други.

Трябва да си призная, че цялата тази работа започва да ме притеснява. Притеснява ме, защото очевидно съм свидетел на групово изпадане в нещо, което е обратното на шизофрения - не да виждаш раздвояване, разтрояване или друг вид размногояване на личността, а виждаш как се събират в една няколко личности, които иначе нямат нищо общо помежду си.

И ме притеснява най-вече фактът, че не знам как психиатрите наричат подобен феномен. Вярно, имам едно-две предположения какво представлява феноменът сам по себе си, при какви обстоятелства се появява и как се казва в обикновения живот. Но, виж, не знам психиатрите как го наричат.

Та ако някой от новите ми приятели, създадени в процеса на големите ми луди руски контакти може да помогне в това отношение, ще му бъда вечно признателен.  

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/