Щурмът на англичаните

Става дума наистина за щурм. Не някъде и някога по славните бойни полета на Британската империя, а тук и сега, в България, в Банско. Седемдесет и четирима поданици на Кралицата са щурмували хотелски комплекс в зимния ни курорт, за да могат да влязат... в закупените си още преди две години апартаменти, за  които са броили общо над шест милиона английски паунда.

Извън въпросния щурм историята е банална – но пък типична за хайдуклука български. Тръгнали две бизнес-дами – Ренета Качъшка и Надя Събева – да строят комплекс на име “Четири сезона”, като си разпределили функциите. Качъшка държала агенция за имоти в Англия и продавала апартаменти на зелено на  лековерните англичани, Събева пък движела реализацията на проекта. В един момент обаче както я движела, така и продала 29 апартамента на пловдивската фирма “Зеком”, която се възползвала от случая, за да постави охрана, която не допуска когото и да било в построения вече хотелски комплекс. И сега двете дами се съдят, а поради типично българското проточване на съдебния им спор англичаните не могат да влязат във владение на имотите си – за които са платили и имат съответните нотариални актове.

Един интересен въпрос – защо Събева продала част от комплекса на “Зеком”? Ами ето го отговора – според нейната бивша партньорка един от собствениците на фирмата, Роман Романов, бил охранител и служител на специалните служби с чин генерал (!), ползвал се “със сериозни позиции и авторитет” сред властовите институции и политическата класа, и помагал на Събева при “изваждането на някои книжа и документи по проекта, с които имало затруднения”.

Такъв е българският речник и българските обяснения в подобни случаи. Винаги се говори ефемистично и с уважение за “бизнесмените”, когато става дума за някаква вулгарна мутра, която гази през законите, без изобщо да и пука как изглежда това газене в очите на цивилизования свят.

Изглежда англичаните са си представяли, че купувайки си имоти в страна от ЕС, ще има все пак някакви гаранции и някаква закрила за техните имуществени права, както и институции, които се грижат те да не бъдат накърнявани. Попадат обаче пред заключени врати и охранители, които не само че отказват да им връчат ключовете на притежаваните от тях апартаменти, но и направо ги заплашват по електронната поща – посочвайки, че собственикът на фирмата Роман Романов “има значително политическо и икономическо влияние сред българския елит”, а също и че “всички въпроси трябва да бъдат решавани според българските закони”.

Известно време британците прекарват в кротко недоумение какво пък може да означава това. Най-накрая разбират. Пред “Дойче веле” един от тях, Пол Хасъл, посочи съвсем точно какво означава попадането под българска юрисдикция – означава “Господ да ви е на помощ”. Съприкосновението му с българските власти е оставило у него неизличимото впечатление, че е изправен пред “зле настроени хора, за които не може да се каже, че ни помагат”.

Съответно англичанинът си е задал въпросите, които и би могъл да си зададе един цивилизован човек, попадайки в такава ситуация – а те са: “Може ли да има нещо по-просто от това да покажеш на съда законни документи, че притежаваш даден имот, след което съдът да разпореди на "Зеком", че трябва да ни пусне да влезем в сградата, че трябва да ни даде ключовете от нашите апартаменти? Защо съдът не може да им каже, че ако продължат да ни отказват достъп, то ще бъдат в нарушение на българските закони и тогава могат да бъдат изпратени в затвора?”

Звучи наистина просто и естествено, но в България просто тези неща не стават така. Затова и Пол Хасъл не се чувства комфортно след досега си с българските правоохранителни институции – включително и с полицията. “Всъщност вече ме арестуваха на два пъти за това, че се опитвам да вляза в собствения си имот. Да се надяваме, че това е изолиран случай, на който премиерът и правителството на България трябва да обърнат внимание, за да не се повтори пак.” – казва той.

След като обаче е станало ясно, че премиерът и правителството нямат уши за подобни прецеденти, а съдебния казус може да се точи с години и десетилетия, англичаните разрешили своя проблем точно по начина, по който го правят свободните хора по този Божи свят. Взели нещата в свои ръце, щурмували хотелския комплекс, сменили ключалките на вратите и влезли във владение.

Остава да видим дали няма да бъдат съдени за самоуправство – по жалба на окупиралата техните имоти мутра. Твърде е вероятно – като се имат предвид българските съдебните практики от близкото и не толкова близко минало.

Разказвам тази история не за друго, а защото англичаните заслужават адмирации. Заслужават и още нещо – техния пример да бъде последван от всички българи, спрямо които държавата е наложила своя отказ от правосъдие. От всички, подлагани на дългогодишни унижения от корумпирани съдии, прокурори, полицаи и всякакви институции.

Гражданите затова са граждани – за да знаят, че когато властта постъпва несправедливо и аморално спрямо тях, те имат правото да й откажат подчинение – и дори да реализират своите права въпреки съпротивата на разни самозабравили се дерибеи. Това е принципа на гражданското неподчинение, разработен още през 1849 г. от големия американски писател и мислител Хенри Дейвид Торо. Малцина знаят, че това прочуто есе е вдъхновено от престоя на Торо в затвора, където той попада поради демостративния си отказ да плаща данъци на американското правителство – поради несправедливата според него война с Мексико и продължаващото робство на чернокожите.

И още нещо – което българите би трябвало да знаят: всяко посвиване пред властта развращава. Няма по-долнопробен житейски принцип от “преклонената главица остра сабя не сече”. Изповядващите го просто дават картбланш на властта да тъпче с чизмите си човешкото достойнство – и тяхното, и това на техните ближни.

Когато срещне злото под формата на несправедливост, наглост или овластена дембелщина, всъщност човек има само два избора – или се противопоставя, или става част от него. Няма трети вариант. Не можеш да кажеш – това не ме засяга. Защото отказът да те засяга е всъщност жест в полза на злото. Злото не може да бъде заобикаляно. Може само да бъде щурмувано – както и направиха злополучните англичани. Време е да последваме техния пример.