БЪЛГАРСКИЯТ РАЗУЗНАВАЧ – Е ТЕ ТАКОВА ЖИВОТНО...ИМА

От малкия екран на u-tube под заглавие «Шепот от досиетата» ме гледа едно студенокръвно SS-овско копеле на име Цвятко Цветков. Казвам копеле, защото това същество разказва за методите, които неговите живкови ДеСари са използвали, за да следят хората, да ги тормозят и да ги лашкат като животни в клетки. И което е по-важно, той говори за тия неща както говори едно немско концлагерно капо за ежедневния си садизъм към концлагерните му  жертви. Вонята от хладнокръвните откровения на тоя престъпник радиира нашироко,  а студените му очички издават школувани патологични наклонности.

Диапазонът на действие на тия хора е всеобхватен - от следенето и ежедневния тормоз на хората до международната си шпионска дейност като дипломати, търговци или просто ченгета.  От един момент в историята нататък те са придобили самочувствието, че са неуязвими. Подучени от опита на копелетата от КГБ, те са решили да излезат на международната сцена и за индустриален шпионаж, и за политически манипулации на по-немирната българска емиграция на Запад. Те са си въобразили, че ги бива, че са нещо като балкански Джеймс Бондовци; Западът полека-лека им се е сторил наивен и загубен за техните изключителни качества; те са усвоявали западните банкови операции и методи за водене на бизнес и постепенно са развили самочувствието, че могат да си позволяват всичко. Така тия идеологически онанисти си самосъздават легендата за българския разузнавач.

Нахалството на тия копелета и досега личи във всичките им операции и приказки с явна нотка на носталгия и самолюбие.

Разминаването им с действителността  се състои в една много проста истина – като всички тъпи слуги на една фанатична идеология те са пропуснали да забележат, че демократичния свят не се поддава на стереотипизиране, нито неговите разузнавателни служби са «на всеки километър». Напротив, в заетия икономически живот на западния човек малоумниците на Цвятко Цветков изглеждат на неизлечими клоуни, много често участващи в циркаджийски номера заедно със съветските си първоучители.

За да не бъда голословен, читателю, ще ви предложа малък превод от мемоарите на бившия американски посланик в България Хю Кенет Хил, които са на разположение на всички в интернета.

«През април 1983 след терористична бомба срещу американското посолство в Бейрут, българското посолство още веднъж реши «да защити» американското посолство в София. Милиционери отново поставиха прегради около посолството, по този начин прекъсвайки достъпа на българи до посолството и до нашите изложбени витрини, тоест нещо, което те са искали повече, отколкото да ни защитят от евентуални терористи, за които не ни бяха представени никакви доказателства. След спор и още една молба до заместник шефа на правителствения протокол Дамянов, оградите бяха премахнати.

Когато ФБР арестува в Ню Йорк българско търговско аташе, което беше обвинено в опит да откупи планове за ядрено съоръжение от американски физик, ние бяхме загрижени,  че българското правителство ще арестува американец в България, използвайки методите на Съветския съюз. Към този случай беше прибавен и особен юридически аспект: българското правителство твърдеше, че арестувания има дипломатически имунитет и че българското търговско представителство в Ню Йорк е част от българското посолство. За щастие, никой повече не беше арестуван.

Български търговски представители на служба в други страни и специално на Запад бяха редовно заети с търговски шпионаж. В началото на 80-те години български «бизнесмен» успява да купи американски  компютърен Уинчестър disk drive (да, такива в миналото бяха считани за техника с ограничен достъп и бяха забранени за износ в комунистически страни). Тогава аз научих, че този disk drive беше възпроизведен в държавния завод в Стара Загора. В 1992, когато аз бях вече посланик в България, на мен ми беше показан един екземпляр. Но в 1983 заместник-шефа на протокола Георги Дамянов ми пробутваше, че САЩ би трябвало да премахнат забраната за продажба на американски компютри на България. Аз му отговорих, че в духа на нашите открити отношения България трябва да направи първата стъпка като ми позволи да посетя завода в Стара Загора. «Това е невъзможно - каза Дамянов – той е таен и е недостъпен за чужденци».

За да разберете самочувствието на тия клоуни в ония години,  трябва да ги свържем с вече отдавна буксуващата съветска икономика, която се мъчеше чрез услугите на всички тези източно-европейски Джеймс Бондчета да придобие някакво западно техническо откритие, за да избегне отчайващото си изоставане.Съветският съюз  крадеше  всичко, което можеше – от електроника до медицински изследвания и дори вируси, без дори и да си дава сметка, че в основата на всичко лежи неспособността на централизираната икономика да бъде двигател на какъвто и да е прогрес. За тия кражби, в повечето случаи безсмислени поради липсата на проектантска или изследователска еволюция, в действие се пускаха всички, от шофьорите на интернационалния транспорт и научни работници за обмен на опит в западни лаборатории до водачите на туристически групи. На всички тия трудови пчелички бяха задавани задачи за наблюдение, за пренос на нелегални стоки и откраднати документи и за подробни доклади за всичко и всекиго, както на Запад, така и в България.

Дали човекоподобно същество като Цвятко Цветков не си е мислел, че с тия методи е изпълнявал завета на Георги Димитров «за двайсет години да постигнем това, което другите са постигнали за векове»?

Днес всички тези хора (да не кажем цялата нация),  слугували безропотно на разузнавателния гений на Партията,  и досега живеят с малката  тайна в спомените си за това каква услуга са искали от тях. Те лягат и стават с тая тайна и се мъчат да я забравят, но от екрана продължава да ги гледа вонещицата Цвятко Цветков и да им я напомня.

 В края на краищата, все пак времето завлича всичко, нали така?