Президентството – безконтролни, нагли и недосегаеми

Според чл. 92. ал. 1 от сега действащата конституция „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.” Когато Великото Народно Събрание прие на 13 юли 1991 г. първия вариант на конституцията, в обществото се разрази един странен спор дали „Президентът” е еднолична институция или я има и институцията „Президентство”. Някои автори твърдяха, че „Президентството” не съществува, защото го нямало в конституцията. Всъщност това твърдение се превърна в мит и до момента може да се прочете в претендиращи за сериозни издания. Но то не е вярно, още в първоначално приетият вариант на конституцията през 1991 г. в чл. 102 ал. 3 т. 5 се казваше, че президентът с указ „...определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;”. Този текст остана непроменен при всичките й 5 поправки през 2003, 2005, 2006 и 2007 г. При това в конституцията терминът е написан с главна буква, като за институция. Тоест „Президентство” има. В такъв случай ако „Президентът” е личност и представлява еднолична институция, която е: „висш орган на държавната власт”; „баща на нацията”; „символ на националното и държавно единство”; „държавен глава”; „върховен главнокомандуващ” и т.н., то под „Президентство” следва да се подразбират освен Президентът и Вицепрезидентът, също и многобройните комисии, съвети, дирекции и отдели и изобщо всички звена, структури и служители в президентската администрация, разглеждани като единен висш административно-управленски орган на държавната власт, начело с Президента.

Като най-висша държавна структура, Президентството се очаква да бъде прозрачно, предвидимо, законосъобразно и контролирано в своите действия от върховния суверен – народа и специализираните държавни органи. За него важат общите правила за дейността на държавната администрация, от която и то е част, макар и най-висша. По-конкретно , в чл. 2 ал. 1 от Закона за адмистрацията е казано: „Администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи:

1. законност;

2. откритост и достъпност;

3. отговорност и отчетност;

4. ефективност;

5. субординация и координация;

6. предвидимост;

7. обективност и безпристрастност.

(2) Администрацията осъществява своята дейност в интерес на обществото и в съответствие с Конституцията и с другите нормативни актове.

(3) При осъществяване на своята дейност администрацията е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със закон.

(4) Администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред, определен със закон.”

А в чл. 1 ал. 3 от Закона за администрацията е ясно определено, че: „Този закон се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление.” Следователно законът важи и за Президентството, защото в никакъв друг специален закон не е забранено то да спазва „законността”, „откритостта и достъпността”, „отговорността и отчетността”, „предвидимостта” и „обективността и безпристрастността”.

Всъщност част от изискванията на Закона за администрацията – по-точно за структурата на президентските служби се спазват, защото в президентската администрация са обособени - Дирекция "Президентска канцелария", Дирекция "Прессекретариат и връзки с обществеността", Дирекция “Протокол”, Дирекция "Приемна", Дирекция "Вътрешна политика", Отдел “Финансов”, Отдел “Стопански”, Отдел “Социално - икономически въпроси”, Отдел “Проблеми на вътрешнополитическото развитие”.

Но друга част от законовите изисквания въобще не се прилагат. Например съгласно законите за администрацията (ЗА), за „Държавен вестник” (ЗДВ), за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) устройствените правилници на Народното Събрание, Министерски съвет, министерствата, държавните и изпълнителните агенции, областните администрации, дори общинските наредби и устройствени правилници се публикуват в „Държавен Вестник”, а за общините - в сайтовете им. Следователно няма никаква логика структуратата, съставът и функциите на отделните звена в администрацията и вътрешните правила за работата на Президентството да са скрити от обществото но те са строго охранявана тайна, до която българските избиратели дали власт в преки мажоритарни избори на Президента и Вицепрезидента нямат достъп. Защо? Нали при такива преки избори за държавен глава се предполага, че той трябва да ръководи най-откритата, народна и прозрачна институция в страната? Всъщност е точно обратното. Президентството, поради съществуващото законодателство и особено въведената осемгодишна практика от Президента Първанов се е превърнало в най-затворената и секретна институция в страната, за чийто статут и безнаказаност ДАНС може само да мечтае.

Да започнем поред. В конституцията и законодателството има празнота по отношение уредбата на указите издавани от Президента. Повечето от тях не са нормативни актове, а се явяват индивидуални административни актове, доколкото засягат права на отделни лица като помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, даване на убежище и даване и възстановяване и отнемане на гражданство и др. Но докато цялата останала държавна администрация осъществява дейността си по реда на Административно – процесуалният кодекс (АПК), което я прави регулирана, предсказуема, открита и поставена под съдебен контрол, при Президентството не е така. Административно-процесуалният кодекс в своя чл. 2. ал. 2 т. 1 казва че разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете .... на Президента на Републиката. Така Президентството в своята публично-административна дейност не се подчинява на никакви общодържавни правила, освен вътрешни, които са секретни, не подлежи на контрол и не е прозрачно.

Нещо повече, самата структура на Президентството е секретна. Вътрешно-административните правила по които администрацията на Президентството работи са тайни. Даже не се знаят числеността, да не говорим за имената на всички служители в Президентството. Защото в Закона за „Държавен вестник” в чл. 4 ал. 1 т. 5. изрично е указано, че се публикуват "...указите на президента на републиката, с изключение на указите по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 и по чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията. Това е един абсурден текст в закона, защото конституцията в чл. 102 ал 3 т. 5 засяга указите с които президентът „определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала”.

Някои пропрезидентски настроени юристи биха спорили, че има разлика между нормативен акт, който според чл. 1а от Закона за нормативните актове (ЗНА) има следното определение: „Нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган” и вътрешно-нормативен акт, който определя, структуратата, съставът и функциите на отделните звена в администрацията и вътрешните правила за работата. Следователно те биха се обосновали, че поради това чл. 4 ал. 1 т. 5. на „Закона за Държавен вестник”, който практически засекретява устройството, функциите и правилата за работа на президентската администрация не противоречи на чл. 5 ал. 5 от конституцията, който гласи: „Всички нормативни актове се публикуват”.

Контрааргувмент на това твърдение вече беше даден по-горе, че по този начин Президентството е неравнопоставено с останалите държавни органи на управление и техните администрации. Освен това възниква и друг, по-сериозен проблем. Секретността на този указ по чл. 102 ал. 3 т. 5 с който Президентът „определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала”, възпрепятства изпълнението на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (чл. 3 т. 25), който изисква да се подават декларации за конфликт на интереси от „служители, които изпълняват действия по управление, разпореждане, регулиране или контрол в администрацията на президента...”. Всеки може да направи справка в регистъра и да види, че много служители на президентството не са подали такива декларации в регистъра. Нещо повече, като не се знае структурата на службите на президентската администрация и хората назначени в нея, не може да се определи, кои точно са лицата с функции на управление, разпореждане, регулиране и контрол, които следва да подават декларации за конфликт на интереси.

Един драстичен пример в това отношение взет наслука от електронните издания: „Партньор на президентските синове в „Айви-СМ“ е и дясната ръка на баща им на „Дондуков“ 2 Марияна Добрева. От седем години 30-годишната дъщеря на покойния Николай Добрев е главен експерт по програмата на държавния глава. Според запознати Добрева е най-близкият сътрудник на Георги Първанов. Тя е човекът, който филтрира срещите и реди изявите му. За разлика от Ивайло и Владимир участието в „Айви-СМ“ не е първият скок в бизнеса на президентската секретарка. От края на 2006 г. сътрудничката на държавния глава е собственик на 20% от капитала на фирма „Търговски център Възраждане“. Партньори на Добрева са близки до БСП бизнесмени. Част от тях развиват съвместна дейност и с брат й. Дружеството управлява единствения мол в Благоевград. Освен че отдава магазините под наем Марияна Добрева е и съсобственик на част от помещенията в управлявания от нея търговски център. Справка в имотния регистър показва, че името на президентската секретарка фигурира в няколко сделки за покупко-продажба на търговска площ в мола. Заедно със съдружниците си или техни роднини 30-годишната Добрева притежава над 1300 кв. м. офиси, магазини, банкови салони и гаражи.” (публикация на сайтът „Разкрития.ком”) Въпросната Марияна Николаева Добрева не е подала декларация за конфликт на интереси въпреки, че отделно от странните успехи в бизнесначинанията й на такава крехка възраст, тя дълго време беше и приятелка на големия син на Президента и спрягана за негова бъдеща снаха. Във всяка една друга държавна администрация тя просто щеше да бъде уволнена поради конфликт на интереси и в изпълнение на разпоредбите на законите за администрацията, за държавния служител, за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Но не и в президентската.

Доколкото Законът за „Държавен вестник” забранява в чл. 4, ал 1 т. 5 публикуването и на указите на президента по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 от конституцията се получава един порочен кръг. Президентските правомощия да дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; предоставя убежище; упражнява право на помилване; опрощава несъбираеми държавни вземания; се оказват безконтролни и непрозрачни за обществото, защото са изключени от обхвата на Административно-процесуалният кодекс и указите за изпълнението им не се обнародват съгласно Закона за „Държавен вестник”. А и се извършват от анонимни президентски комисии и служители, по недостъпни за външни наблюдатели правила.

Като подигравка с обществеността може да се определят следните текстове в сайта на Президентството (курсивът мой АД):

„Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания е помощен орган на Президента на Републиката със съвещателни функции. В работата си тя се ръководи и от становищата на Правния съвет на Президента относно политиката по опрощаване на несъбираеми държавни вземания. Комисията определя кръга от документи, които ще изисква по всяка преписка, и реда за разглеждане на молбите за опрощаване. Тя изготвя мотивирано предложение до президента по всяка конкретна молба. В заседанията й председателят може да кани представители на неправителствени организации, които участват без право на глас.”

Ето и комисията по помилването: „Комисията е помощен орган на вицепрезидента на Републиката, на когото държавният глава възложи осъществяването на функциите по чл. 98, т.11 от Конституцията на Република България. Комисията има съвещателни функции и изготвя експертни становища. В работата си тя се ръководи от становищата на Правния съвет на Президента относно политиката по помилването. Комисията изготвя мотивирано предложение по всяка конкретна молба за помилване. Съгласно утвърдените правила на работа комисията подлежи на обществен контрол. В заседанията й могат да бъдат канени представители на неправителствени правозащитни организации, които участват без право на глас.”

Да видим и какво ще научим от сайта на Президента за друга една комисия: „Комисията по предоставяне на убежище е помощен орган на Президента на Републиката със съвещателни функции. Тя отчита работата си пред президента, съответно пред вицепрезидента, когато на него е възложена функцията по предоставяне на убежище. Комисията изработва критерии за предоставяне на убежище, определя кръга от документи, които ще изисква по всяка преписка, както и реда за разглеждане на молбите. Тя изготвя мотивирано предложение по всяка конкретна молба. В заседанията на комисията могат да се канят и представители на неправителствени правозащитни организации, които участват без право на глас.”

Както виждаме гаврата вече е пълна – съставът на нито една комисия не е обявен, правилата за работа, изискваните документи и критериите за оценка на молбите са неизвестни. Някои от тях се определят за всеки конкретен случай, което е абсурдно. На всичко отгоре Президентството упорито отказва всякаква информация за дейността и състава на тези комисии при запитвания по реда на Закона за достъп до обществена информация. Например на вестник „Сега” и „Програма достъп до информация” (отправили питания на 5 и 23 ноември 2009 г.) не бяха дадени данни за помилваните през 2008 и 2009 г. престъпници и за опростените несъбираеми държавни вземания, което е скандално укриване на обществено значима информация.

Следващият проблем е, че правото на президента по чл. 98 т. 11 да помилва престъпници противоречи на духа и буквата на конституцията прокламираща разделението на властите в чл. 8 и независимостта на съдебната система в чл. 117 ал. 2. Това се явява груба намеса в работата на правораздавателните органи и в крайна сметка обезмисля труда и усилията на полицаи, дознатели, следователи, прокурори и съдии. Така се получават скандални президентски действия, като помилването на криминалния престъпник Цветелин Кънчев и осъденият за многомилионни данъчни престъпления Зияд Туфик Ел Масри, а вероятно и много други такива, за които обществото не подозира.

Безконтролно е и даването на убежище от президента. Въпреки, че има приет Закон за убежището и бежанците и създадена Държавна агенция за бежанците с ясни правомощия, прозрачни процедури по Административно-процесуалния кодекс и подлежаща на съдебен контрол, поради конституционните недомислици в закона са вкарани и безконтролните правомощия на Президента. Примери от закона:

„чл. 7 ал. 2 Президентът на Република България предоставя убежище и когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат това.

„ чл. 15 ал. 1 Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, се прекратява, когато чужденецът:

.............

т. 9. получи убежище от президента.”

В крайна сметка българските граждани не могат да разберат дали Президентът не е дал убежище на поредния криминален престъпник като Куйович.

Даването на българско гражданство е относително по-добре уредено, защото правата на Президента са орязани от Законът за българското гражданство. Според неговия чл. 34 „Министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация.” Президентът просто формално подписва съответен указ.

Във всички тези безконтролни правомощия на Президента съществува и друг важен проблем. Съгласно конституцията – чл. 102. ал. 2 указите на президента следва да се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. Доколко това конституционно изискване се изпълнява от президента не може да се провери по никакъв начин, тъй като тези укази не се публикуват в „Държавен вестник”. Има един заобиколен път - да се изискват указите от съответните министерства или Министерския съвет, които са длъжни да пазят копия при приподписването им от съответните министри или министър-председателят. Или от министерството на правосъдието, което съгласно чл. 14 ал. 2 от Закона за държавния печат и националното знаме пази заверени копия на оригиналите, а съгласно чл. 13 ал. 1 „В Министерството на правосъдието се води специален регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат”. Причината е, че указите на Президента се подпечатват с държавния печат, а министърът на правосъдието е негов пазител по закон.

Във всеки случай, няма никаква управленска логика указите на президента по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 и по чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията да не се публикуват в „Държавен вестник” или поне на сайта на Президентството. Защото, да повторим текста на Закона за администрацията:

„Чл 2 Администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи:

1. законност;

2. откритост и достъпност;

3. отговорност и отчетност;

4. ефективност;

5. субординация и координация;

6. предвидимост;

7. обективност и безпристрастност.

(2) Администрацията осъществява своята дейност в интерес на обществото и в съответствие с Конституцията и с другите нормативни актове.

(3) При осъществяване на своята дейност администрацията е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със закон.

(4) Администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред, определен със закон.”

Както сами се убедихме от гореизложеното, нито един от тези принципи и изисквания залегнали в закона не се спазва в Президентството.

За сравнение – настоящето правителство направи публична вътрешната си документооборотна система и сега всеки може да чете стенограмите от заседанията на Министерския съвет на сайта на институцията. Да си припомним поведението на Президента с нелегалния запис на разговора с финансовия министър Симеон Дянков, направен и публикуван в противоречие с чл. 32 ал. 2 от конституцията, а в същото време укриващ други – официални и законни записи от официални политически и държавни срещи.

I. Недосегаемите

За цялата безконтролна дейност на президентството гарантирана от правомощията дадени му от конституцията и законите, президентът и вицепрезидентът не носят политическа, наказателна, административна, финансова, дисциплинарна, морална или каквато и да е друга отговорност. Тази недосегаемост им е гарантирана от чл. 103. (1) от конституцията: „Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.... (4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.”

Ако за момент допуснем, че писаното в сайта „Опасните” „Георги Първанов хвана трипер от 15 годишна ученичка” е било вярно, това се нарича педофилия, което е престъпление по Наказателния кодекс. Но дори да беше вярно, президентът нямаше да бъде съден, защото го пази конституцията.

А по-голямото безобразие е, че дори обвиненията в държавна измяна или нарушение на конституцията трябва да се докажат при една безумно сложна процедура пред Конституционния съд в който президентът по право назначава 4-ма съдии от 12-те. Като прибавим и тези избрани от Народното събрание и съдебната власт сред които винаги ще има близки до неговата партия, става ясно, че отстраняването му е практическо невъзможно. Тук е сбъркана самата конституция, която предпоставя класически конфликт на интереси.

II. Наглите

При практическата безконтролност и конституционно гарантирана недосегаемост на президентството, не е чудно, че президентът и вицепрезидентът могат да си позволят думи и действия, които меко казано са твърде далеч от представата за държавен глава и негов заместник. Една кратка разходка в печата и електронните издания доказва това: "... нито ред, нито знак от мен." Това бяха думите на Първанов, когато преди година, в началото на кампанията по преизбирането му за президент, трябваше да признае, че в архивите на НРС има данни за агентурното му минало. (в-к „Капитал” от 20 юли 2007 г.)

„Президентът Георги Първанов излъга. ... А еднозначното заключение на комисията е: Първанов е бил секретен сътрудник на ДС. Точка.”

(в-к „Капитал” от 20 юли 2007 г.)

"Не съм убил архар." Това бе лаконичният отговор на президента Георги Първанов в отговор на поставения му въпрос за бракониерския лов на 7 ноември 2008 г. в резерват в Узбекистан. Това е първият път, когато държавният глава коментира лично тази тема. Въпросът му бе зададен от журналиста и шеф на Канал 3 Сашо Диков по време на пресконференцията в петък, на която Първанов посочи защо е несъгласен с искането на мнозинството за предсрочното му отстраняване.

(http://www.mediapool.bg/show/?storyid=162958)

„Болгарский президент за козла не ответит”

Сергей Ежков

„В Узбекистане вновь охотятся на редких животных. Сафари и внешнеполитическая активизация страны сопровождаются вояжами политиков. В аэропортах Ташкента, Ургенча, Нукуса появление арабских шейхов с охотничьим снаряжением - давно уже не редкость. А высокопоставленным первопроходцем с Запада стал президент Болгарии Георгий Пырванов. Во время государственного визита в Узбекистан он подстрелил горного козла – архара, занесенного в международную Красную книгу. И президенту дружественной страны за это ничего не было. Ведь ему официально разрешили совершить уголовно наказуемое деяние.

Статья 204 Уголовного кодекса Узбекистана устанавливает, что «нарушение режима охраняемых природных территорий, повлекшее крупный ущерб (от ста до трехсот минимальных размеров заработной платы) или иные тяжкие последствия, наказывается штрафом до пятидесяти минимальных размеров заработной платы или лишением определенного права до пяти лет либо исправительными работами сроком до двух лет».

Сергей Наумов

„Медияпул” 6 Март 2008

„Намираме за изненадващо, че журналист с дългогодишна практика като Иво Инджев, си позволява подобно непрофесионално поведение. Президентът Първанов пръв публично обяви имуществото и доходите си в съответствие със закона и всеки гражданин има достъп до тази информация. Разпространяването на подобни съобщения може да се тълкува като опит за предизвикване на компроматна война, която би опетнила предизборната кампания и в която предизборният щаб на Георги Първанов няма да участва.” (http://www.dnes.bg/bulgaria/2006/10/10/btv-uceli-ivo-indjev-v-desetkata-s-prezidentskiia-mezonet.28441 )

Ето и самият финал на неделния разговор в студиото на Инджев с работещия за БСП социолог Михаил Мирчев, депутата от ДСБ и политолог Светослав Малинов и депутата от "Атака" Станислав Станилов, както е публикуван на сайта на Би Ти Ви (bTV.bg):

... Водещ: Като стана дума за кухни и за компромати, да ви попитам, сега може би ще ви прозвучи странно, но получихме имейли, в които се твърди, че г-н Първанов притежава мезонет за 100 хил. долара в здание на централен булевард в София.

Съжалявам, че трябва да кажа нещо, което, признавам, не съм проверил, но ако има нещо такова, възможно ли е да бъде доказано така ли е или не? Тук се намесва името на г-н Манджуков, който той е наградил с орден.

Водещ: 100 хил. евро на булевард...

М. Мирчев: Значи това е 150-200 хил. лева, което е голям апартамент, такава му е стойността, около 120-150 квадрата в София.

Водещ: Намекът е, че тук се търси връзка с награден от него...

М. Мирчев: Такива апартаменти имат страшно много хора, защо пък президентът да няма такъв апартамент.

Ст. Станилов: С президентска заплата. . .

М. Мирчев: Въпросът е как е купен, с какъв кредит, дали е официално, дали е на негово име или на някаква 15-та братовчедка, това са важните неща, въпросът е да се сложат на масата. Но това е от най-дребнавите и грозни компромати, ако такова нещо е пуснато.

Водещ: Последна реплика, че трябва да...

Св. Малинов: Но трябва да се знае, че г-н Първанов наистина награди г-н Манджуков, един оръжеен търговец. Наистина награди г-н Мръчков, главен прокурор по време на възродителния процес. Това е в пъти по-скандално от това каква собственост притежава държавният глава.”

"В тази сграда са закупили апартаменти дъщерята на покойния Николай Добрев, апартамент има и бившият вицепремиер Костадин Паскалев".

(Петър Манджуков: Някои жени плащат данък на амбициите си за кариера в-к “Уикенд”,13 юни 2009)

„Разбирам, че когато моя милост пита за апартамент, подарен на Първанов от неговия приятел и спонсор Манджуков, който пък получава орден от Първанов, това е укоримо в нашата държава – не за друго, а защото питам аз. Не се учудвам също, че когато пиша за Първанов и Маргините като сътрапезници на рождения ден на техния общ приятел, бившия шеф на митниците Евгений Узунов през лятото на 2003 г., това също се оказва без значение ( и без медиен отзвук) – по същите причини.

Известен ми е удобният аргумент за случаи, като „моят“ : „хайде сега, няма да му правим безплатна реклама на тоя, който иска да си го връща на президента“!

По-трудно за проумяване е, че уточнението на бившия шеф на червената парламентарна група Красимир Премянов за участието във въпросна вечеря на Младен Михалев – Маджо, отново се натъква на медийна пасивност. Е, добре, Премянов е бивш. Много бивш, а и не обича Първанов, който го изтика от върховете на БСП, т.е. попада под подозрението, че иска да си отмъщава нещо. Хайде и него да го пишем в графата “недостоверен източник”.

Но има и още. Уволненият от Националната служба за охрана за неподчинение ( и осъден на 3 години затвор заради отказ да направи лицеви опори!) офицер Николай Марков, заяви пък в e-vestnik миналата седмица, че около 300 души на заплата обслужват ловния комфорт на държавния ни глава, който се е обградил с лично предани земляци. В НСО две трети от състава били вече негови съграждани и съселяни. И това не е интересно за българските медии.”

Иво Инджев

III. Какво да се направи за да вкараме Президентството в рамките на закона и да го поставим под обществен контрол?

При този анализ се вижда ясно, че Президентството в противоречие с всички демократични принципи стои над законите, извършва непрозрачна, безконтролна и често съмнителна дейност. Това би могло да се промени, ако се предприемат следните бързи и лесни мерки:

1. Да се промени Законът за „Държавен вестник” в чл. 4 ал. 1 т. 5 който понастоящем гласи:

Чл. 4. (1) В официалния раздел на "Държавен вестник" се обнародват: ...................................................................................................................................

5. указите на президента на републиката, с изключение на указите по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 и по чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията;”

като Народното събрание да приеме друг текст: