ДЬОНМЕ ЛИ Е АХМЕД СОКОЛОВ?

Също толкова, колкото и Гоце Първанов е руско дьонме. Не ме разбирайте криво, не става дума за негативния смисъл на понятието, тоест прислужника в турския конак, който угоднически разнася табла гъсто кафе на агите и слухти за всяка интрига из града, за да донася на своя господар. Не пасва и с описанието му като «плашлив, с треперещ глас... погледът му е забит в земята, не смее да срещне очите на съгражданите си».

Да видим с какво описание на дьонме пасва и Гоце Първанов, и Ахмед Соколов.   По начало понятието се появява в 17 век в Солун като  определение на солунските евреи   в смисъл на «обърнати» или «ренегати», тоест формално приели исляма, но оставащи в същност скрити юдеи. Това обаче може да се каже, без предразсъдъци,  и за българо-мохамеданите, и за много други етнически групи на Балканите и в самата Турция.

В началото на 20 век  дьонмето (тук вече в смисъл на голяма група или движение) е това, което активно поддържа процеса на формиране на османска нация и младотурския режим. В младотурския кабинет дори има и един министър – този на финансите Джавид бей.  След гръцко-турската война повечето солунски дьонмета се изселват в Турция, но за цялата история на Отоманската империя същото може да се каже и за сърбите, босненците и българомохамеданите. В един момент от историята те всички са били дьонмета.

В създаването на нова Турция дьонмето е активно на страната на Ататюрк. В тоя процес е особено важен  един детайл – слуховете за конспирация, че Ататюрк е издигнат на власт от дьонмето, понеже султан Абдул Хамид пречи на процеса на евреина Теодор Херцел за реколонизация на обетованата земя на евреите.

Та да се върнем пак на въпроса: турчин ли е Ахмед Соколов и българин ли е Гоце Първанов? На снимката виждаме първият че  е наведен и целува нежната ръка на журналистката. Кой целува – турчинът Ахмед Доган или българинът Ахмед Соколов?  Откъде е научил той тоя галантен  маниер? Не ще да е от азиатския етикет на турските бейове! От клюките и горещия обмен на откъслечни детайли се разбират сексуални недомлъвки и трудно сдържано мъжкарство: дали това е дьонмето или младотурчина Ахмед Доган? Младотурчин той не може да е, защото дедите му са останали в България точно защото не са харесвали настъпващите младотурски реформи в Турция. От друга страна, едва ли има друг етнически пример  в следвоенната  история на България, който да е вплетен така дълбоко в  комунистическия режим на страната, както тоя човек. С други думи – едно истинско комунистическо дьонме.

Българските турци много добре знаят значението на понятието и ако не искат да бъдат асоциирани с него, те имат избор – или Турция, или България. И в двата случая те ще са или турци, или българи, но не и дьонмета. Днес  те имат тоя избор не за друго, а защото комунизмът свърши.

Ролята на такова талантливо дьонме като Ахмед Соколов беше оценена високо от друго дьонме – Гоце Първанов, архитекта на най-големия завой на тройната коалиция към любимата му империя Русия.

Напълно в духа на солунските дьонмета, това наше родно дьонме ни поднесе най-конспиративната група ДеСари, тоест истинските дьонмета на КГБ.  За разлика от солунските обаче, сегашните искат да върнат империята. Дьонме номер едно Гоце Първанов притичва твърде често  за съвет и похвала  в Москва. На снимките с императора той е с неизменно мазна усмивчица и неприкрито удоволствие че практикува езика на империята,  както правят това и останалата тумба  дьонмета, като се почне от Сергей Станишев, та през Румен Петков, Любен Гоцев, Венцел Райчев, Иван Палчев, Захари Захариев, Георги Димитров, Васил Коларов  и цялата ловна дружинка дьонмета на сегашния президент. В тая земя дьонмета бол. Пак по възрожденското описание,  това са хората, предали своята вяра или националност заради икономически облаги.

Съгласно възрожденската литература обаче, «съдбата на дьонметата, когато населението се вдигне на възстание, е нерадостна. Бягащите панически турци също презират това същество и за него няма място в ничия талига. Никой мъж не иска да омърси сабята си с песовската му кръв. Затова, когато дьонмето минава по улицата, жените го плюят в лицето, а  децата го замерят с камъни, докато се изниже от градчето и повече никой никога не чува за него... Къщата му обраства с бурени и се порутва, а в пустия й двор започват да погребват лешта на добитъка.»