Натривки от барут и от Бейрут

Докато в България беше на посещение ливанският премиер Саад Харири, чийто баща Рафик Харири загина преди 5 години на премиерския си пост от жесток бомбен атентат, терористи се опитаха отново да превърнат Москва в Бейрут. С безсмислен садизъм бяха избити десетки невинни хора в московското метро. Очевидната цел беше да се покаже, че властта не се справила с тероризма, както се опитваше да твърди.

Ясно е едно: става дума за политика. За сбъркана политика. Политиката като отмъщение и отмъщението като политика…Яйцето и кокошката…

Замислих се за Бейрут ( който се дразни от лични спомени и паралели, може спокойно да спре да чете). За четири години по време на гражданската война съм се докоснал до толкова барут, че са ми останали натривки и днес, 23 години по-късно. Натривки от Бейрут!

В Ливан християни отмъщаваха на мюсюлмани и обратно. Израелци на палестинци и обратно.”Прогресивни социалисти” на други, не толкова прогресивни като тях и обратно. А между тези групи отмъщаващи се формираха разни временни форми на обединение за отмъщение на трети групировки. В крайна сметка победител така и не се намери. Победиха се вкупом. Може и да не се помириха истински, но поне се умориха да се избиват.

Ще кажете, че там все пак съотношението на силите е било в сравними величини, докато в случая с Русия не е така – кървящата рана Чечня по своите видими на картата размери е като трън в петата на слон. Да, обаче от една треска ( “ когато гората се сече, летят трески”- любим афоризъм на Сталин за оправдаване на многомилионните репресии ), може да възникне гангрена. И не помага нито политиката на унищожение, нито на отмъщение.

Впрочем в Русия, ако се запазят демографските тенденции и не секне внезапно нефтът и газът, като основен източник на националното богатство, в близките едно-две десетилетия мюсюлманите ще се окажат около една трета от населението. А това вече не е треска. Повече прилича на нещо доста голямо, което в чуждо тяло се превръща в разрушителена сила, ако не бъде интегрирано и приобщено на ценностна основа. Само подкупи, макар и в огромни размери, каквито в момента излива Кремъл в Чечня за заличаване на раните от войната, няма да свършат работа.

Руските власти реагираха на атентатите в московското метро по познатия начин – обявиха операция “Вулкан”, заканиха се люто в стила на Путин, който отдавна беше обещал да “натика терористите в клозета”. Но се провали. Защото си мисли, че с груба сила може да реши проблем с вековна давност, но особено жестоко катализиран от неговия кумир Сталин, който пък решил да разкара чеченците. И го направил типично по сталински – няма народ, няма проблем. Извозил ги в степите с конски вагони. Хрушчов се смилил и им позволил да се върнат. Но явно не е спечелил единодушно желание за вечна дружба сред чеченците. И когато те, доста нескопосано, се опитаха като едни балтийци, или украинци да се отделят след разпадането на СССР, получиха отказ. И се започна…

Няма да преразказвам историята на двете чеченски войни и триумфа на Путин, който се изстреля на върха на народната любов в Русия като смаза съпротивата в Чечня след серия от бомбени атентати в Русия през септември 1999 г., подсигурили подкрепата за твърдата ръка на новия вожд на Русия. Но темата за отмъщението като кауза, осъдена на неуспех, си заслужава вниманието. И не само в светлината на руската действителност.

Терорът срещу гражданското население е доказано контрапродуктивен в моменти на големи изпитания. Хитлер се опитва да постави на колене Британия с целенасочени бомбардировки на жилищни райони – от Ковънтри, до Лондон. За негова изненада това не само не стряска вбесените британци, но ги мобилизира. И заедно с американците го връщат на германците. На свой ред англоамериканците се учудват, че не успяват да прекършат духа на заровените в бомбоубежищата и под руините германци. Не успяват дори и след масовата касапница, при която загиват десетки хиляди цивилни в Дрезден ( по някои данни тази бомбардировка е била не по-малко убийствена по своя ефект от бомбата над Хирошима).

А какво да кажем за отмъщенията на руснаците? На правата на жестоко пострадали от нашествениците, те извършват чудовищни неща в повалената Германия, за които и до днес някак не е прието да се говори. А има какво – лично познавам жени от онова поколение, от които съм чувам преживени от тях ужаси като този:

Спомените на Gabriele Koepp
by ExtremeCentrePoint on Sunday, 28 March,

След половин век мълчание в Германия се намери жена, дръзнала да наруши табута наложени по въпроса за масовото изнасилване на немски жени от съветски войници. Книгата на Габриеле Коепп (Gabriele Koepp) „Защо трябваше да бъда девойка?” е първото по рода си писмено доказателство, в което авторът не прикрива истинското си име. Общият брой на жертвите на сексуална злоупотреба е най-малко 2 милиона жени само в Берлин.
Първите седмици след превземането на Берлин са просто ужасни . Всяка немска жена се страхувала да чуе от своя руски „освободител“: “ Фрау, комм!” Жестокостите достигат такива размери, че дори Римокатолическата църква счита, че трябва се откаже от забраната на аборта.
В това време, в немската столица и околностите са разквартирувани 5 милиона съветски войници. Според експерти, всяка жена е била изнасилена средно по 12 пъти. Възрастта на жертвите е от 8 до 90 години. Много от тях били изнасилвани до смърт.
Дори и сега, 80-годишната г-жа Koeпп, която през 1945 г. е била едва на 15 години не може да спи без кошмари. Тя пише в своя роман: „Не мога да чувствам нищо друго. За мен сексуалността е станала синоним на насилие. “
В интервю за „Дер Шпигел“, Габриеле разказва, че двете с майка си бягат на 25-ти януари 1945 година, когато се приближава Червената Армия. Семейство г-жа Koeпп живелеело тогава в Schneidemuhl (сега полски град в Померания). По време на евакуацията, Габриеле и сестра и се отделили от майка си и се качили на товарен влак за Берлин. Композицията била подложена на обстрел от руската артилерия. Тъй като вратата на товарния вагон била заключена, Габриеле се изкачила до прозореца и побягнала навън. Нейната сестра останала вътре и Габи никога повече не я е видяла.
На следващия ден, момичето е намерено от съветските войници докато те ровели в къщите на близкото село в търсене на плячка. Тя е била изнасилена два пъти в този ден, и още два пъти на следващата сутрин. След това, тя успява да се скрие под масата в стая пълна с бежанци. Тогава в къщата отново влизат съветски войници. Възрастните немски жени, които искат да спасят себе си от насилието им предават Габриеле. След две седмици сексуално робство, Koeпп успява да избяга.
Междувременно, настоящите правителството на Русия и голяма част от обществото категорично отрича факта на големите издевателства от съветската армия над немските цивилни.
Koeпп, която тогава е била само на 15 години пише: „Аз бях почти дете. Да напиша тази книга не беше лесно, но нямах друг избор: ако не съм аз, тогава кой друг? “
Г-жа Koepp разчупи мълчанието на всички жертви, за повечето от коитоспоменът за ужасите на руските зверства през 1945 година ги преследва през целия им живот.
————————————————————————————————————-
Мога само да добавя, че изобщо не става дума просто за откъслечни зверства , а за …политика. Най-таченият сталински пропагандатор Иля Еренбург открито подстрекава от страниците н “Правда” съветските войници да го върнат на германките.

Банално е да се каже, че насилието ражда насилие. Много по-трудно е да се препоръча, как да бъде прекъсната спиралата. Но, за щастие, има и положителни примери за преодоляване на вековни вражди. Те са в Европа. Именно това се има предвид, когато става дума да бъдат приети европейските ценности. Само че Русия смята себе си за прекалено голяма, за да се води по акъла на някакви си Холандия, Дания, Норвегия, или дори като Франция и Германия. Имало специфичен, руски път на развитие ( и демокрация). Такава е официалната доктрина на Москва.

Да забелязвате нещо специфично в мъките на жертвите? Едва ли. Същите са в своето страдание, като онези от Бейрут.

Споменатите примери от историята изобщо не претендират за изчерпателност, но за универсалност – да. Хората по света са еднакви в едно нещо: искат лично щастие. Политиката на отмъщение няма как да им го даде.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/