Възход на “Атака” в града на барикадите

Според в. “Струма” след ареста на тъй наречените “братя Галеви” в Дупница се оформя радикално разместване на политическите пластове и на електоралните нагласи, вследствие на което има тенденция до изборите “Атака” да се превърне в първа политически сила, докато доверието в другите политически сили рязко спада.

Феноменът заслужава внимание – най-малкото понеже рязко контрастира с националните електорални тенденции. Наистина, откакто напусна НС, “Атака” бележи известен ръст и има известни шансове да стане трета политически сила при предстоящите парламентарни избори: един факт, който буди основателна тревога у повечето наблюдатели на политическите процеси у нас. Но чак да изпревари ГЕРБ и БСП – това наистина май се случва за пръв път.

Причините? Те са очевидни: в Дупница, известен в миналото като “градът на барикадите”, а сетне и като “първи частен град”, практически нямаше опозиция. Всички политически сили бяха сродени около общинската софра – и единодушни в подкрепата си за братята-феодали. Против бяха само двама общински съветници: Милен Попов и Методи Стойнев – и двамата от “Атака”. Именно тази им позиция – и по-скоро дори смелостта да я заемат – е причината за сегашния им политически престиж.

Изводите? Можем да направим поне два. Драстично контрастни, дори взаимно изключващи се. Но неизбежни.

Първият – дори и политическата сила, към която принадлежиш, да не е много цвете, това още не значи, че непременно ще бъдеш маскара. Хората вече са склонни да уважават повече персоналните ти усилия, свързани с реалната действителност, в която живеят, отколкото принадлежността ти към тази или онази политическа сила.

Вторият: в България още гласува страха. Пита се защо дупничани не поставяха “Атака” на първо място, когато братя Галеви бяха на свобода – и когато позицията на двамата общински съветници бе наистина героичен акт. Защо демонстрираха открито възхищението си от тяхното поведение едва след като братята попаднаха в кауша, а срещу техния кмет бе започнато дело за злоупотреба с пари от еврофондовете. Защо вместо това дори и когато първият от дуото бе арестуван, участваха в митинги и подписки в негова защита и в молебени за братското здраве.

Едва когато стана ясно, че поради търкания на Станишев с Румен Петков власта е решила да изтрие срама от челото пред Брюксел, като жертва именно дупнишките босове, дупничани се поотпуснаха и демострираха свободата си, като загърбиха цялата единодушна котерия, спретнала местния корупционен консенсус. И това, забележете, става в град, който бе известен някога като “градът на барикадите”.

Питаме се какво ли би се случило, ако все пак обвиненията срещу Галеви се провалят и братята се върнат на бял кон в своя феод. Което впрочем е твърде възможно, като се знаят нравите и ценорасписите на българското правосъдие. Дали “Атака” няма да се превърне пак в електорално мъниче, а корупционната коалиция на всички останали няма пак да възтържествува?