За националната несигурност от държавния вестник

През 1996 г. брой 60 на Държавен вестник излезе с две различни първи страници - в единия вариант бяха публикувани указите на президента Желю Желев за назначаване на Румен Янков и Владислав Славов за председатели на върховните съдилища, а в другия указите липсваха.

Ситуацията беше комична, защото в деня на излизането на вестника никой в държавата не можа да отговори на въпроса Янков и Славов шефове ли са на ВКС и ВАС или не са.

Предисторията на случката също беше много любопитна. Тогавашният министър на правосъдието Младен Червеняков, ядосан на Висшия съдебен съвет, който си беше позволил да проведе избора, скри държавния печат и отказа да подпечата и занесе документа на президента  Желев.

Желев все пак издаде указите, но пък вечерта, в която тиражът на официалния вестник на републиката с указите на първа страница се въртеше в печатницата,

някой звъннал по телефона и подменил съдържанието

на половината броеве. Гръмналият скандал беше замазан от управляващото мнозинство на БСП. Председателят на Народното събрание Благовест Сендов не понесе никаква отговорност, не се доказа също, че нареждането е дошло от съпартийката му Нора Ананиева, както се твърдеше, кожата спаси и главният редактор на Държавен вестник, който беше смъмрен.

Техническият персонал обаче май го отнесе. Колкото до председателите на ВКС и ВАС, спорът стигна до Конституционния съд и беше разрешен след няколко месеца.

Четиринадесет години по-късно подобна мистериозна намеса предизвика (поне за няколко дни) разхлабване на режима за реклама на изображения, наподобяващи наркотици.

Казусът се оказа интересно заплетен, тъй като здравната комисия гласувала един текст, в парламента се прочел и приел друг, на президента бил изпратен за подпис първият вариант, а в Държавен вестник се появил вторият.

И точно заради начина, по който е разигран сюжетът, не бива да се правят аналогии с всички досегашни лапсуси, технически и стилистични грешки, с които отговорните, вместо да отговорят, започнаха да ни заливат в опита си да замажат важността на въпроса.

Защото въпросът в крайна сметка е и въпрос на националната сигурност. И ако някой днес може да си позволи да бърка, размества, дописва и пренаписва цели текстове от законите,

какво гарантира, че България няма да се събуди във война

 - с влязло в сила официално обявяване чрез Държавен вестник ? Или нещо "по-безопасно" - да се събуди като монархия или пък с отменена данъчна система. Не че рекламите и опаковките с лист от марихуана са много по-невинни.

Проблемът е в единодушният и оттам - твърде гузен отказ на всички отговорни институции да предприемат същинска проверка и дори разследване на случилото се. Във вторник премиерът Борисов обяви, че става дума за грешка, която трябва бързо да се поправи и "да приключим".

Софийският градски прокурор Николай Кокинов публично обяви, че ставало дума за редакционен гаф, а не за престъпление. Интересно

как прокурорът разбра, че е редакционен гаф, без да е проверил?

И въз основа на какви аргументи си позволява такова лекомислено изказване? ДАНС както винаги си трае, предполага се, солидарно. В сряда мнозинството отхвърли предложението на опозицията да се създаде анкетна комисия в парламента, която да изясни какво точно и как е станало, и набързо прегласува поправката в първия й, приет от здравната комисия вариант.

Въпросите обаче остават да висят със страшна сила - веднъж за приемането в пленарната зала, втори път за подпъхването на неподписаната от президента поправка. Тези действия именно трябва да се разследват с цялата сериозност на застрашаването на националната сигурност - защото без гаранция, че случаи като този няма да се повтарят, е очевидно, че общество има голям проблем.

И само с неразбирането му можем да обясним факта, че в отговора си до президентството председателката на парламента Цецка Цачева се аргументира с

установена практика през годините

която е в противоречие със Закона за нормативните актове. В хода на проверката Цачева разбрала още, че в периода 2000 - 2010 г. са обнародвани като поправки 11 промени в закони, без за това да е издаван указ на президента на републиката. Само че този факт не може да е нито обяснение, нито оправдание.

Скандалното е, че дори това удивително съобщение не трогна не само управляващите от ГЕРБ, но и контролните институции в лицето на прокуратурата и ДАНС. Внушението за редакционен гаф и техническа грешка, без да се прави проверка, е прекалено прозрачно, когато не става въпрос за изключение, а за признание за  установена практика на непрозрачност и опити за манипулиране на съдържанието на Държавен вестник.

Някои може би си спомнят как през 2003 г. тогавашният председател на парламента Огнян Герджиков и съответно главният редактор отказаха да публикуват наредбата на Висшия съдебен съвет за конкурсите за магистрати, защото "нямало правно основание". А младите юристи, които се явиха тогава на конкурс, до последно не знаеха дали той е легитимен.

Друг номер беше направен следващата година при публикуването на извънреден брой с ратификацията на договора с НАТО. Тогава вестникът беше внесен в пленарната зала броени минути след гласуването и стана ясно, че е отпечатан предварително, което е абсурдно.

На 23 март 2006 г. полукриминално на интернет страницата на Държавен вестник се появи указът на президента Георги Първанов за назначаването на Никола Филчев за посланик в Казахстан, докато в същото време от администрацията на държавния глава отричаха официалният документ да е подписан.

Заради тази комиксова, но тъжна картина обществото има право на гаранции срещу фалшифициране на законодателството. Но това няма да се случи, ако виновниците за поредния "гаф" отново бъдат прикрити и отново никой не понесе отговорност.
 

От: http://dnevnik.bg/