Роналд Рейгън и Румен Петков

Едно прочуто писмо вчера за пореден път смени своя собственик – един акт, изпълнен с подобаваща тържественост и символика. Автор на писмото е американския президент Роналд Рейгън, а негов собственик – бившият вътрешен министър Румен Петков – в комбина с друг БСП-депутат – Васил Антонов. От техните ръце писмото премина в ръцете на Николай Петев, председател на СБП.

 Как Румен Петков се е сдобил с писмото на американския президент? Много просто – купил го е. На благотворителен търг, организиран от същия този Николай Петев, в чиито ръце писмото се връща отново. Търг под патронажа на българския президент Георги Първанов, чиято цел е да събере пари за ремонта на изгорелия имот на СБП на ул. “Шести септември” в София, където се някога се поместваше редакцията на изд. “Български писател”.

На този търг са участвали към 400 елитни бизнесмени, политици и най-вече люде от смесена между тези две категории порода. За качеството им са гарантирали освен българския президент, още и кувертите от по 250 лв., както и медийната подкрепа от страна на в. “Стандарт” (Батков), BTV (незнайно кой, но де факто Гергов) и БНТ (Пръмова). А и още една подкрепа, подчертаваща високото интелектуално ниво на партито – както стана ясно от предварителните публикации в “Труд” и “Стандарт”, Графа, Мишо Белчев и Белослава са се съгласили да забавлвяват гостите, без да искат хонорар.

На търга са били продадени различни предмети и произведения на изкуството. Картини например – като по традиция тези на Светлин Русев и Дора Бонева са получили висока оценка във финикийски знаци: Ботевият портрет на Бонева например е станал притежание на шефа на "Булстрад" Румен Янчев срещу 11 600 лева – и се е наредил веднага след най-скъпата картина – акварелът “Пейзаж” на Щъркелов. Редом с тях се е продала и “Двустранна карикатура” на Илия Бешков, към която неговият син е прибавил надписа “На литературния хоризонт стои старата застрашителна фигура на бездарника, очакваща правописни и други улеснения”.

Интересно – дали някои от присъствуващите не са разпознали себе си в тази “стара застрашителна фигура”? След като покрай очакваните “правописни  и други улеснения” например отдавна е известно и доказано, че министърът на културата не е на ти с правописа, а една от неговите заместнички упражнява стихотворния си занаят, като пише текстове за Азис...

Продадени са били още щарж на Борис Димовски, палитрата и четката на Чудомир, оригиналът на епиграмата на Радой Ралин “Свободно и мирно”, чийто текст гласи:  "Културата ни са обсебили разни фелдфебели, свободно и мирно командват безспирно". Дали ако българският Езоп беше жив и можеше да види как продават на търг епиграмата му – точно тези, които го ненавиждаха приживе – нямаше да разпознае разните фелдфебели и сред присъстващите? Както и да е – и Радой е бил продаден за 1000 лв. Редом с – забележете! – голямата награда на МВР за литература и изкуство, дадена посмъртно на Павел Вежинов! Как се дарява и разиграва на търг награда, дадена при това посмъртно? И то от МВР – една награда, чието присъждане звучи най-малкото двусмислено спрямо паметта на покойния писател?

Всъщност защо не: съюзът на Петев и в наши дни има доста близки контакти с вътрешното министерство. Неотдавна между МВР и СБП бе подписан договор, в който българските писатели поемаха ангажимента да отразяват трудното и отговорно ежедневие на полицейските служители и родните Авакум Заховци (срещу съответното спонсорство, разбира се). Дали пък някой не е написал ода за героизма им на 14 януари тази година?

Покрай всичко друго е било продадено и писмото на американския президент Роналд Рейгън. И купено – от Румен Петков за 4000 лв. – точно колкото са били платени за бутилката “Арманяк”, дарена за търга от Анжел Вагенщайн. Осемдесетгодишен бил, казват, арманякът. Затова струвал колкото американския президент.

Пита се как е попаднало писмото на търга обаче – и това е наистина интересен казус. То е писано по повод Шестата световна писателска среща в София през 1986 година. И изпратено до Любомър Левчев, който в качеството си на тогавашен шеф на СБП е бил домакин на срещата. Дребна подробност е, че писмото нито е писано, нито пък е получено в лично качество. Поради което би трябвало да се намира оттогава досега в архивите на СБП, а не да бъде предоставяно от предишния председател на съюза на сегашния такъв, за да бъде продадено на търг и после върнато пак обратно: със съответния полит-литературен ритуал, организиран и разгласен от пресцентъра на БСП в Плевен.

Цялото това превъртане на писмото на Рейгън всъщност придобива характера на евтин PR, на реклама на търга и благотворителната охота на социалистическия елит. Троицата, която я е осъществила, би трябвало все пак да се замисли, че става дума не за писмо на Путин, а за писмо на Рейгън – което не е едно и също, колкото и да им се иска на другарите. На този, който нарече свидния им СССР “империя на злото” – и който в крайна сметка съсипа тази империя.

Тъкмо затова тяхната тръжна БСП-игричка не просто намирисва, а направо вони на пошлотия. И особено вонят думите на Румен Петков, изречени при тържественото връщане: “Фактът, че към тази среща и то в онези години, през желязната завеса, се пращат такива писма, е достатъчно показателен за ценностите, които е излъчвал СБП и тогава, които съм сигурен, че излъчва и днес в едни също трудни по своему години”. Защото никакви ценности не е излъчвал тогава СБП, излъчвал е цензура и мачкане на несъгласните, бил е просто машина за идеологическа възхвала на БКП и нейната партокрация.

Това поне би трябвало да признае мастития социалист, който е известен не толкова с интереса си към световните писателски срещи, колкото с други едни такива – конфиденциални и с “оперативно интересни лица”. И най-вече: да престане да се държи така, като че ли финалните думи на Рейгън: “Bog da vi blagoslovi!” се отнасят до него и до подобните нему писателски шефове, а не до световната писателска общност, попаднала в София през 1986 г.

Самата акция с писмото обаче съдържа и още една мистерия, чието разгадаване не представлява особена трудност. Вестник “Стандарт” отразява подробно търга в броя си от 11 февруари тази година със статия на Искра Крапчева, озаглавена с цели три заглавия, а именно: “Шефът на "Булстрад" купи картина за 11 бона и "Арманяк" за 4”, “Писмо на Рейгън спасява писателите” и “150 000 лв. събраха бизнесмени и политици за изгорелия дом на творците”. Там на писмото е посветен следния пасаж:

“Особено оживление настъпи след гонга за писмото на Рейгън, изпратено до Шестата световна писателска среща в София през 1986 година. То завършва с думите Bog da vi blagoslovi!. Епистоларният уникат досега е съхраняван от Любомир Левчев който го предостави за търга. Надцакването вървеше с бясна скорост със стъпки от по 100 лв. Накрая срещу 4000 лв. то остана при Румен Петков, който обаче благородно върна реликвата на Съюза на писателите.”

Пита се как така връща тържествено писмото на 4-ти март, след като вече го е върнал още на 10-ти февруари. Спокойно, обяснението е лесно. Тогава само е обявил, че ще го връща, но е искал да му се порадва междувременно. Само да не помислите, че си е представял как ще го сложи в рамка и ще го закачи на стената на кабинета си. Наистина – я си представете само тази гледка – Рейгън в рамка – в кабинета на Румен Петков! Би било знаменита гледка, нещо като символ-верую на модерните леви. Но ако си я представите, значи не познавате широката социалистическа душа. За нищо лично не копнее тя, само за общото дело.

И именно заради него е измислен и шумно оповестения ритуал на връщане на реликвата – а най-вероятно и самата и покупка. С цел да се покаже колко широко скроен е българския социалист изобщо и Румен Петков в частност. Участва в благотворителен търг, изръсва се 4000 лв., но след това не слага рейгъновото писание в рамка (и не го изгаря ритуално, танцувайки около огъня), а благородно го връща на СБП.

Питам се какво ли си е мислел в краткия период, в който е бил притежател на това писмо? Дали не е злорадствал от факта, че се е изхитрил да направи малко предизборна пропаганда на гърба на самия Рейгън?