Неразделяне на власти, неразделяне с власт

Принципът за разделението на властите, теоретично формулиран от Монтескьо още през 18 век, днес се спазва във всяка демократична държава и е гаранция срещу тиранията и диктатурата.

Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции, които взаимно се контролират в своите отговорности според съответните разпоредби на закона.

Съдебната власт, например, не е зависима от политическо влияние при осъществяване на функциите си и не е подчинена на изпълнителната власт.

Разделението на властите се гарантира от конституцията на всяка съвременна демократична държава. Не прави изключение и България. Според член 8 на Конституцията на Република България: „Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.”

Очевидно обаче принципът за разделението на властите продължава да бъде нарушаван от главния прокурор на България Борис Велчев.

Дали по инерция от едни отминали времена, когато всички власти у нас бяха в ръцете на един-единствен правешки диктатор или поради произхода и домашното си възпитание, но главният прокурор на Република България не само нарушава принципа на разделение на властите, а и се хвали на всеослушание с това.

Нерегламентирано общуване с изпълнителната власт

Интервюто на Степан Хиндлиян с Борис Велчев, публикувано на 19 март 2010 в „Медиапул”, се оказва един почти пълен наръчник по темата какъв не трябва да бъде главният прокурор на Република България

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=163208&srcpos=12

Така например, на въпроса на г-н Хиндлиян  "С коя негова (на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов -  б.м.) оценка не бяхте съгласен?" г-н Борис Велчев между другото отговаря: 

"Е, вероятно сме имали разногласия по различни въпроси. Но повечето въпроси, по които ни се е налагало да работим заедно, нямаме разногласия."

Не става ясно обаче кой, защо и как "налага" на г-н Борис Велчев да престъпва конституционния ред на управление в държавата с разделени власти и да нарушава член 8 на Конституцията?

Кой, защо и как „налага” на главния прокурор противоконституционно да съвместява своята работа в прокуратурата на съдебната власт с работата на политически министър от изпълнителната власт ?

Дали му го налага министърът на вътрешните работи? Или може би министър-председателят на министъра на вътрешните работи ? И как му го налагат? Със заплахи и изнудване?

Защото Конституцията налага на г-н Борис Велчев да не работи нищо и с никого, извън наложеното му в нея:

Чл. 126.

(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Чл. 8.

Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Нерегламентирано влияние над магистрати

По-натам на въпроса: "Стана ясно, че списъкът с 300-те бандити, които тормозят обществото е намалял с 40-50. Те вече са арестувани. Така каза Цветан Цветанов. От неговото изказване обаче остана впечатлението, че става въпрос за наркоразпространители и лихвари. Сред тези 300 човека има ли "бели якички"?" г-н Борис Велчев отговаря:

"Тази цифра 300 е продукт на един анализ, който направихме с ръководството на МВР."

Освен вече споменатото нарушение на чл. 8 и фактът, че "правейки" неща съвместно с личности и институции от изпълнителната власт Борис Велчев престъпва конституционния ред на управление в държавата с разделени власти, излиза, че главният прокурор си позволява и да оказва нерегламентирано влияние над следователи, прокурори и съдии в съдебната власт.

Защото, за да преброи и да направи "списъкът с 300-те бандити", г-н Борис Велчев трябва да е установил конкретно и индивидуално имената им, за да може да ги впише в списъка и да е установил, че са бандити, за да може да даде гласност за съставен "списък с 300-те бандити".

Тоест г-н Борис Велчев трябва лично да е разследвал всичките въпросни 300 „бандити” при това против забраната на Конституцията, определяща му само с какво може да се занимава и трябва лично да е установил, че са извършили бандитски престъпления и затова са "бандити".

Ако това е така, Борис Велчев противозаконно и престъпно е иззел непринадлежащи му властови функции на следователи и обикновени прокурори.

Второ, с огласеното си постановяване, че въпросните 300 са "бандити", Борис Велчев оказва нерегламентирано влияние и натиск при бъдещи разследвания на лица от въпросния списък от правомощни следователи и прокурори, подчинени противоконституционно нему, и те задължително да ги считат за “бандити” “по условие”, така посягайки на постановената им от Конституцията независимост:

Чл. 117.

(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

На въпроса: "Премиерът заяви, че АЕЦ "Белене" е висша форма на корупция. Каза, че ще ви даде всички материали, свързани с проекта." г-н Борис Велчев отговаря: 

"Разговаряхме с премиера на тази тема."

С което отново признава, че той, глава на съдебна власт, общува нерегламентирано с глава на изпълнителната власт, тоест отново нарушава принципа на разделение на властите на Конституцията.

Нерегламентирани административни и властови функции

Но гафовете на главния прокурор не спират дотук. На въпроса "Трябва ли да се опрости процедурата за уволнението на провинили се магистрати?" г-н Борис Велчев отговаря:

"Въпросът е логичен, но има две страни. На мен като административен ръководител ..."

На какво законно основание Борис Велчев се самообявява за "административен ръководител" на прокуратурата ? Конституцията е този върховен закон, който постановява какви единствени функции има главният прокурор и тя не му е отредила и не му е позволила абсолютно никакви функции на "административен ръководител".

Главният прокурор действително противоконституционно е заграбил цялата административна власт над прокуратурата и абсолютната власт над всички прокурори, но названието на такива узурпатори на власт не е "административен ръководител", а "държавен превратаджия".

На въпроса "Ще се стигне ли до доказване на натиск при вземането на кадрови решения от ВСС?" г-н Борис Велчев отговаря: 

"Аз съм един от хората, които предлагат да се гласува явно по една проста причина – законът ми поверява да предложа административните ръководители на прокуратурите в страната."

На какво законно основание г-н Борис Велчев си придава сам власт да предлага административните ръководители на прокуратурите в страната ? Конституцията не му е отредила и не му е позволила абсолютно никакви функции и власт да предлага административните ръководители на прокуратурите в страната.

 Да му ги напомним отново:

Чл. 126.

(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Единствените вменени и позволени на главния прокурор от Конституцията функции спрямо прокуратурите в страната за надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, нямат нищо общо с противоконституционно придадените му от Закона за съдебната власт административни, ръководни и властови функции, които той по пряката сила Конституцията чл.5, ал.2 е длъжен да не упражнява.

Чл. 5.

(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

Чл. 58.

(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. ...

Прокурорите според Наказателно-процесуалния кодекс упражняват функциите си (извън устното поддържане на обвиненията си в съдебни заседания) само чрез писмени постановления.

Главният прокурор може да упражнява функцията си за надзор за законност върху дейността на надзираван прокурор единствено произнасяйки се само писмено в свое постановление за законността на издадени от този прокурор негово писмени постановления, постановявайки според Наказателно-процесуалния кодекс тяхното спиране, промяна или отмяна изцяло или частично. За постановеното от себе си главният прокурор отговаря сам пред закона.

Главният прокурор няма право сам или чрез междинни прокурори да нарежда устно или писмено и да принуждава надзиравания за законност на действията му прокурор сам да спира, променя или отменя изцяло или частично постановленията си против неговото независимо вътрешно убеждение. Процесът на упражнявания надзор от главния прокурор е писмен, явен, проследим и доказуем и това го прави рискован за противозаконни действия от страна на главния прокурор.

Методическото си ръководство върху дейността на всички прокурори главният прокурор може да упражнява също само писмено, явно, проследимо и доказуемо чрез издаване на общи писмени методически ръководства, за които той отговаря лично пред закона.

Противоконституционната абсолютна власт на главния прокурор над всички прокурори му дава възможност да използва тази си власт, подсилена и от други му противоконституционни правомощия, поставящи прокурорите в състояние на зависимост от него за кариерата си и длъжността си на магистрати, за да  принуждава други прокурори устно, “на четири очи” или чрез междинни прокурори, да спират, променят или отменят изцяло или частично постановленията си против тяхното независимо вътрешно убеждение, без да остава каквато и да е писмена, явна, проследима и доказуема следа от вмешателството на главния прокурор и без никаква негова уловима отговорност пред закона.

Тази противоконституционна абсолютна власт на главния прокурор неслучайно не е атакувана досега от него пред Конституционния съд за отмяна на противоконституционните разпоредби в „Закона за съдебната власт”.

Не е атакувана, защото тя дава в ръцете на главния прокурор отлични корупционни инструменти за прикрито изпълняване на политически поръчки, “заработване” за себе си, “заработване” на други чрез невидимо и неуловимо нарушаване на законите.

Продължаващото незачитане и неспазване от страна на главния прокурор на стриктното разделение на властите чрез нерегламентирано общуване с представители на изпълнителната власт и неотказването му от практикуване на незаконна власт в ръцете му над всички прокурори, са тези продължаващи нарушения на духа и буквата на Конституцията, които продължават за съсипват прокуратурата морално и практически.