СТРАХЪТ НА ПРЕЗИДЕНТА

Да започнем с един невероятен факт - БСП загуби изборите. Той е още по-невероятен ако си спомним, че загуба не беше в плановете им. До последния момент президентът-ченге даваше съвети на ГЕРБ да се готви за коалиция с ...БСП.

Шамарът им дойде толкова изневиделица и беше толкова звучен, че за много дълго време изчезнаха от сцената, за да си ближат раните. Не вярваха на очите си. Заболя ги жестоко. Хората ги изритаха безцеремонно и безапелационно. Комунистическото ДеСарско дьонме Ахмед Соколов заби последния пирон в ковчега им с напомпаното си политическо его.

С други думи, читателю, стана нещо не само неочаквано, но и невиждано – партията сгреши. Става дума за партията, която никога не греши! Пред тях се изправи кошмарната перспектива на безидейността и на това, което не са правели никога след 1944 – да слезат долу от пиедестала си, да чукат на всяка врата, да обещават и да агитират като обикновени, грешни, буржоазни политици на левичарска партия.

Първият, който прогледна след изборния нокаут, беше ченгето-президент. Това, което той видя, беше една напъпваща дясно-центристка партия като ГЕРБ, която в лицето на Симеон Дянков не се свенеше да раздава шамари срещу финансовата простащина на предишната власт и лично срещу самомнението на президента-ченге.

 ГЕРБ определено завиваше надясно, а това по всички планове на сегашната Държавна Сигурност (тайна или явна) беше вече истинска причина за паника: предишната коалиция и самата БСП се разпадна на прах като мумия, видяла слънцето за пръв път след 4,000 години. Фракции, омраза, стари срещу млади, София срещу провинцията, сталинисти срещу социалдемократи, ДеСари срещу реформатори, след тия избори партията пое  пътя на  нещо невиждано – да се превърне в опасно нормална организация, съставена от опасно нормални хора. С други думи, компартията и нейното соц-изчадие бяха изправени пред трагичната перспектива  да мислят за собствения си народ.  Властта – единствената гаранция за опазване на  окрадените от нацията богатства, започваше да прилича на все по-далечен мираж.

Затова и паниката на президента-ченге е обяснима – със сегашната власт страната се ориентира  надясно.  Левият вакуум се оказа силен и разрушителен и той реши да поеме юздите, въпреки убийствената си посредственост.

Той обаче се страхува и от друго – времето на разочарованието от опита на СДС отминава и той трябва да бърза. Някои говорят и за дясна партия, за нов консерватизъм, за хуманизъм в политиката, за добродетели от религиозен тип, за омраза към комунистическото лицемерие и заменянето му с национални добродетели, за европейски стойности и морал.

За съжаление, президент с манталитет на амбициозно и тренирано от ДС селско ергенче не е в състояние да разбере, че зад неговия изборен провал се крият конвулсиите на едно жадуващо за свеж въздух общество, травматизирано от полувековна комунистическа диктатура, което за пръв път осъзна силата на свободните избори.

Бойко Борисов с неговото творение ГЕРБ е само плах опит за освобождение от ДеСарските политически догми, нито неговия прагматизъм е достатъчен да контрира повсеместната отрова на комунистическата пропагандна машина. Той не е способен да даде глас на нови идеи и от това губи, за сметка на президента-ченге с претенции на манипулатор.  На премиерът  му липсва съюзник, тоест дясна партия, неинкубирана  в лабораториите на ДС. Такава партия липсва и на масовия гласоподавател. Такава партия би била новост в живота на българите от много години насам.

Има ли смелчаци готови да поемат тая идея?