Къчовете на руския Троянски кон

България пак е виновна – този път за забатачването на проекта “Бургас – Александропулис”.

Познайте пред кого. Пред Русия, разбира се! Без оглед на повече от ясното казване от страна на българския премиер, че този проект не стои на дневен ред. И че няма да се реализира, докато не се получи ясна експертиза за ползите и вредите от него – и най-вече за екологичната сигурност на българското крайбрежие, от която зависи цялата ни туристическа индустрия.  Братушките просто не са го чули – и най-безцеремонно си искат парите, дължими за българското дялово участие по сключените от тройната коалиция договори. Тъй де – става дума за геостратегически приоритети – какво тук значи някаква си национална независимост!

“Ние сме разочаровани от това, че българският акционер повече от година задържа плащането на своята част от финансирането на съвместната компания и фактически блокира вземането на необходимите корпоративни решения“ – заявил според руските медии Михаил Барков, вицепрезидент на една от руските компании в проекта - “Транснефт“. И изразил надежда, че България в скоро време ще демонстрира “конструктивен подход” и ще възобнови пълноценното си участие.

По неговите думи обстоятелството, че българската страна не може да уточни министерство, което да координира дейностите на участващите в проекта компании, е станало причина България да забави своите плащания в съвместната проектна компания “Трансболкан Пайплайн“, където акцинерното ни участие е 24,6%.

Това, разбира се, не отговаря на истината – министерството е определено – и това е министерството на финансиите. Вероятно именно там ги стяга чепика руснаците – тъй като им е добре известно отношението на министър Дянков към тъй наречените “големи енергийни проекти” – както и становището му, че дължимите по договора суми, натресени на страната ни заедно с “големия шлем” на Първанов, могат да бъдат изплатени едва когато бюджетът на страната има такава възможност.

Парадоксът е, че зад тези извинения и увъртания, в които мажоритарния акционер се опитва да си измие ръцете с българската незаинтересованост по повод този напълно ненужен и вреден за България проект, се крие всъщност реалната причина: “Бургас – Александропулис” не само и просто боксува, а е на път да се провали. И причината за това е не геостратегическа, а е съвсем банална – просто няма достатъчно нефт, за да покрие капацитета на тази тръба. Съвсем наскоро руското издание “Ведомости“ оповести писмо на президента на “Транснефт“ Николай Токарев, от което става видно, че няма достатъчно петрол за “Бургас-Александруполис“.

Големият въпрос е – като няма, защо тогава изобщо е наченат този мегаломански проект, от който в перспектива биха печелили единствено Русия и Гърция, а България само би предоставила своя територия за прокарването на тръбите и би поела рисковете от ежедневно източване на руски танкери в открито море – срещу мизерната сума от около 35 милиона евро годишно от транзитни такси. Къде е дремала например президентската Национална разузнавателна служба, та не е научила нищо за суровинния недоимък на защитавания от подведомствения й президент проект?

Или може би не е дремала, ами е правила анализи за скъпоценния принос и на този договор към ненарушимата българо-съветс... пардон, българо-руска дружба? И респективно за очертаващото се перспективно сътрудничество между НРС и ФСБ? В резултат: сделката на тройната коалиция и по този проект е направена на принципа “кон за кокошка” – на едната везна са въпросните 35 милиона, а на другата – към 5 милиарда годишно, печелени от туризъм, плюс поминъка на основната част от населението в крайморските ни градове. При една екологична катастрофа край бреговете ни те биха били загубени за години напред.

Трябва обаче да се намери някой виновен за това, че проектът се проваля. Няма как този провал да се оправдае с неговата естествена причина – липсата на нефт. Нефт трябва да има – или поне да изглежда, че има. Поради една проста причина – че ако няма нефт, няма да го има и Путин. Няма да го има и днешното самодържавие, чиято формула перефразира Ленин – вместо “съветска власт плюс електрификация” тук имаме “КГБ плюс нефт и газ”. Ако последните два компонента започнат да чезнат, това днешно самодържавие ще се срути като кула от карти за игра.

Затова – поне като аргумент в международните отношения – не трябва да се допуска дори мисълта за тяхната липса – и всякаква измислена причина за боксуването на “Бургас – Александропулис” е добре дошла. Дори ако тази причина е свързана с нерадостната вест, че покорният довчера руски Троянски кон в ЕС е пощръклял – и е започнал да хвърля къчове.