Бойко в героична битка с енергото – или има ли предел за българския популизъм

Нова, този път шеметна изцепка сътвори Бойко Борисов. И – разбира се – напипа нова далавера. Този път с електроразпределителните дружества, които – както стана ясно от изказването му – бъркали дълбоко в прокъсания джоб на българина. Купували от НЕК тока по-евтино, отколкото реално струвал – и го препродавали на потребителите на почти удвоена цена.

Казано с неговите думи: "Няма завършил в Банкя ученик, който да купува нещо за 90 лева и да го продава за 88 лева и да си мисли, че е на печалба. После същото това нещо, което струва 90 лева, минава по една жица и вече става 146 лева. Питах ги всички да ми обяснят как става това - те мълчат".

От което следва естествения въпрос: имат ли място въпросните ЕРП-та в България. И  естествено, българският премиер не го отмина: "Не мога да разбера защо са дадени ЕРП-та? Никой не можа да ми обясни защо трябваше да сложат посредник". А от тази констатация пък се стигна до още по-естествения отговор: нямат място, не са не нужни тези крадливи посредници. Поради което... ще ги национализираме.

Пита се как? Ами много просто – ще им развалим приватизационните договори: "Обмислям го. Ще бъде прекратено, каквато и да е цената на това. Който е подписвал, да си носи отговорността".

Подписвало е царското правителство, в което Бойко Борисов персонално отговаряше за издирването и залавянето на “лошите”. Носенето на отговорността обаче е дребен дерт – в сравнение със знака, който би се появил при евентуалното предприемане на подобна мярка.

Трябва да напомня, че въздаването на справедливост чрез “съдебна деприватизация” не е негов патент. Това го измисли не друг, а Никола Филчев – във връзка с фантасмагоричната червена мантра за това как правителството на ОДС приватизирало държавно имущество за над 20 милиарда, а в хазната влезли само два.

Стои открит въпроса как една дясна партия извършва национализация – при наличието на законно сключени договори за продажба (при това на най-високата в Източна Европа стойност на абонат). Досега се смяташе, че подобни действия са прерогатив на болшевики и комунисти. И още - ако българският премиер наистина е решил да се прави на болшевик и комунист, бих му препоръчал да започна национализацията си отдругаде. Примерно - от "Нефтохим".

Въпросът е дали наистина премиерът си дава сметка какъв шок ще предизвика в ЕС – не дори с реализацията на тази фантасмагорична идея, за която е ясно, че няма как да бъде реализирана, тъй като възраженията по договорите са от компетенцията на Парижкия арбитражен съд, а там национализацията е доста непопулярен акт.  Не – но дори и само със заявяване на подобно намерение Бойко Борисов със сигурност ще предизвика недоумение у европейските ни партньори, съпроводено с известни резерви към здравомислието на българското правителство.

Първо: защото идеята противоречи и на нормалното законодателство, и на нормалните процедури, по които в подобни случаи се решават подобни случаи, и на антикризисната стратегия, гласувана само преди седмица – една от точките на които предполагаше продажба на 33 процентовия държавен дял в електроразпределителните дружества.

Второ: защото ЧЕЗ, Е.OН и ЕВН са сред най-сериозните инвеститори в България – и отпъждането им би било изключително лош знак за всички бъдещи такива.

И трето – защото подобно намерение чисто и просто доказва, че българският премиер не познава законите на страната, която управлява. Според българското законодателство тези дружества не регулират нито цената, по която НЕК им продава електроенергия, нито пък крайната цена, по която я продават на потребителите. Това се прави от специален, независим по закон регулаторен орган – енергийният регулатор. И именно на него се пада честта да решава задачката, която според Бойко Борисов можел да реши всеки завръшил в Банкя ученик.

Подобно поведение би учудило всеки външен наблюдател – но би трябвало да е разбираемо за българската публика. Причината е ясна: българите плащат сметките си за ток не на държавата, а на ЧЕЗ, Е.OН и ЕВН. Те са онези гадни капиталисти, които бръкват в джоба ви и отмъкват оттам половината ви заплата.

При това – макар и големи инвеститори, тези дружества съвсем не са света вода ненапита, след като въртят номера като тримесечното отчитане и след като примерно заради непостоянството в подаденото от тях напрежение гърмят компютри и телевизори. Мразени са от българите точно толкова, колкото примерно Вальо Топлото – и всяко родно сърце ще се съгрее от искрена радост, ако някой чутовен Андрешко ги натика в блатото. Да се обявиш против тях означава директно да прибавиш няколко пункта в своя рейтинг – това Бойко Борисов много добре го знае – и вероятно си е направил сметката, че при настоящото рейтингово повяхване е по-добре да преиграе и да спечели тези няколко пункта – дори и за сметка на доверието на ЕС.

Другият възможен мотив е: електроразпределителните дружества се притискат, за да бъдат принудени да внесат дивидент в държавната хазна – което те не правят, като се мотивират с претенцията за направени 1,27 милиарда лева инвестиции. Проблемът е, че такова притискане чрез неизпълними по законов път заплахи обикновено се нарича рекет, дори и когато се упражнява от държавата. Ако тя би искала да предяви подобни желания, можеше спокойно да го направи чрез своите представители в надзорните органи на същите дружества – които между впрочем би трябвало и да са наясно реалистични ли са техните претенции за направените инвестиции или не.

В крайна сметка наистина не е ясно едно – знае ли българският премиер родната поговорка: “Не е луд онзи, който яде зелника, а този, който му го дава”. Очевидно я знае, след като я е цитирал неведнъж.

Е – тогава остава открит въпроса защо не потърси отговорност от даващите зелника – от НЕК, от енергийния регулаторен отговор и от представителите на държавата в електрорапределителните дружества, а я търси от облажилите се с държавния зелник за сметка на българските данъкоплатци. А също и защо се нагърбва с функции, които не са му присъщи – например с обещанието лично да инспектира всяка инвестиция на  ЧЕЗ, Е.OН и ЕВН? Ами ако те иронично се хванат за думите му и наистина тръгнат да го развеждат като мечка из цяла България по електростанции и далекопроводи?

Впрочем най-големият бисер на Бойко Борисов не беше идеята за национализация не електроразпределителните дружества. Най-големият бисер беше казването: . "През по-голямата част от работното ми време работя като полицай". Там е работата я! Като че ли този път си е сбъркал професията.