Време разделно

В края на лятото започнах да обяснявам, че идните избори имат смисъл само, ако бъдат превърнати в референдум относно европейския избор на България. Тя продължава ли да иска да бъде нормална европейска страна (и следователно трябва да махне БСП от властта); или вече не иска да е в ЕС (и тогава – да си държи сегашното правителство)?

Дори аз съм изненадан, обаче, колко бързо политически партии и държавни институции се разбързаха да се подреждат на анти-европейската страна на барикадата. И да дават всекидневни сигнали, че предпочитат Москва пред Брюксел.

Доказателствата са на всяка крачка. През лятото, когато ЕС ги наказваше за корупция и други безобразия, тройните коалиционери и президентът държаха към Брюксел остър и възмутен тон. Целта им беше да доказват невинността на властта, като за санкциите обвинят „Европа” - онази Европа, която „винаги е предавала българите”.

Месеци по-късно, когато лично Владимир Путин спря газовия поток към България, тонът на българските държавни ръководители беше напълно различен. Вместо обвинения и възмущения, Путин и неговите другари получиха от българските си съратници умилквания, увещания и молби. Станишевата физиономия, излъчваща мъжествена студенина всеки път, когато ставаше дума за ЕС сияеше от щастие, когато Путин благоволяваше да отговори на телефонното му обаждане.

Междувременно мобилизацията на анти-европейските сили потече със скорост, която намеква, че някъде е започнал да цъка някакъв часовник. Започнало е обратно броене. КНСБ и „Подкрепа” решително застанаха на страната на Русия в газовия спор, както направи и уж опозиционната „Атака” и всякакви патриоти, последвани от доста медии. Министърът на икономиката упорито отказваше да търси компенсации от „Газпром”, обяснявайки, че руснаците са невинни и компенсациите трябвало да ги искаме от... Европа.

После лично президентът даде старт на същинската кампания за изваждане на България от състава на ЕС. Пусна най-мощната анти-европейска бомба: като няма газ, да сме рестартирали спрените блокове в АЕЦ „Козлодуй”. Тъй като тяхното спиране беше условието ЕС изобщо да започне преговори с България, то тяхното отваряне има очевидната цел да преустанови членството на България в ЕС. След кратко колебание, премиерът Станишев се подреди зад президента и издаде заповед блоковете да бъдат подготвени за пускане. Плахото напомняне от страна на ЕС, че ток има, няма газ – и че „Козлодуй” не произвежда газ, бе подминато с мълчание.

Прозрачната цел на всичко това беше, както и през лятото, да се внуши на публиката, че виновни за всички наши несгоди са „европейците”.

За да се подгреят анти-европейските настроения се организира „протест”, подкрепен от българските държавници, за рестартиране на блоковете. Срещу кого бе протестът стана ясно, когато неговите предводители внесоха декларация в... представителството на ЕС в София. На това мероприятие се легитимираха и по-новите про-руски сили, като партия „Лидер” и движение „Напред”, хванали се за пешовете на ВМРО. В създадената от правителството и президента обстановка дори инак разумни медии приеха като самоочевидно, че ядрените блокове трябва да бъдат отворени, за да бъдат наказани лошите европейци, дето ни спират парите.

Барикадата е вдигната и силите са подредени от двете й страни. Против ЕС и за завой към Русия са: президентът, министър-председателят, правителството, БСП, Атака, ВМРО, „Лидер” и „Напред”. За оставане в ЕС и добиване на независимост от Русия са: ДСБ, СДС, БНД, ГЕРБ и партия „Зелените”. На НДСВ и ДПС им предстои да дадат знак, дали ще скочат в руската тачанка или в композиращия се про-европейски влак. Едва ли някой ще им даде много време да мислят. Започналото обратно броене отброява дните до изваждането на България от ЕС и шикалкавенето не може да продължи дълго.

„Европа или Евразия” – това ще е изборът, пред който ще бъдат поставени българите, когато влязат в тъмната стаичка.

Новият сайт Общност на свободните хора – http://desnite.eu/index.php