Изперкалата България

Вестник “Сега” публикува сатирична миниатура с повече от показателното заглавие “Изперкали държави”, излъчена по германското радио WDR, чийто автор е Удо Елинг. Изперкалите държави са Гърция и България, а съдържанието е следното:

"Те лъжат, те мамят, а накрая на всичкото отгоре искат и пари. Необуздани еврочленки. Сега на ред е България. Схемата е винаги една и съща. Харчат на кредит, дават все повече пари за неща, които вече никой не може да плати, изпускат му края.

Изперкали тийнейджъри го правят с нови договори за мобилни телефони или с електроника на изплащане, а държавите от ЕС безпощадно им подражават в безпаметното задлъжняване.

Тъпото обаче е следното. Един мобилен телефон може да бъде блокиран за неплатени сметки. Но един държавен бюджет? Какво да правим със страни, които просто не се справят? Да пратим евровъзпитателката и да накажем България в коридора?

А какво ще стане, ако Гърция окончателно се срути? Или пък България? Може би тогава техните граждани ще трябва да работят за 1 евро месечна заплата в другите страни от ЕС - примерно, по поддръжката на тротоарите, да косят трева или пък - защо не и да контролират валутните разходи? Така де, да вършат за нас неквалифицираната работа.

Та се питам: може ли да конфискуваме жилището на една държава, която вече не е в състояние да си плаща наема за европейския парцел? И колко ще да е голям този мост, под който ще се подслони цял един бездомен народ? И ще си отвори бутилка евтино червено вино...".

Подигравателният тон е симптоматичен. Разбира се, подобни неща няма да чуете от чиновниците в Брюксел, нито пък от европейските посланици в София. Те ще кажат нещо всъщност близко по съдържание, само че много по-завоалирано и учтиво, чрез заобиколни намеци, в които балканското ухо не е приучено да вниква.

По-лошото е, че говорейки учтиво, те ще си мислят точно същото, което говори Удо Елинг. И ще се питат едно: как да накажем България? Къде е коридорът, в който можем да я набутаме – да се срамува в ъгъла? Как да блокираме сметките по един несъстоятелен държавен бюджет по начина, по който се блокира един неизряден абонат на мобилната мрежа?

И най-вече: какво да се прави с правителство, което е лъгало за бюджетния си дефицит, демаскирало е само лъжата си, сочи ни с покруса дупката в бюджета си, забелязана чак на десетия месец от управлението му, вайка се сърцераздирателно колко не е виновно и как са виновни едни негови предшественици – и в същото време бърка с цяла щепа във финансовия си резерв, за да строи примерно “български Лувър” и импозантна спортна зала? Или – иначе казано – какво да го правим този “бездомен народ”, оказал се неспособен сам да си построи стряха?

Ами ние самите – ние какво да се правим? И какво да правим, как да реагираме – след като за пореден път станахме за резил? Най-лесно от всичко е да кажем: обидно е да се отнасят с нас така. Разбира се, че е обидно. Но е основателно.

Много по-обидно е да ни управляват така. Да се изстъпи на целия този фон министър-председателя и да рече: “Нека малко да ви обясня икономиката...”

Или: да ви обяснява същия как държавата ни е разсъхната каца, в която първо трябва да се запълнсят процепите – и едва на третата или четвъртата година, когато в кацата се посъберат парици, тогава вече може да се мисли за реформи – щото те се правели с пари.

Или: вместо стратегия на министерството си, здравната министърка да ви изпее детска песничка колко е полезно прясното мляко.

Или: носителят на почтеното звание “мултак”, понастоящем министър на културата, да заскърца с количка по коридорите на бъдния си Лувър, а премиерът да ви обяснява как строежът на същия бил антикризисна мярка, щото се влагали пари в инфраструктурни проекти.

Или: патриотарския министър без портфейл да се хвали как щял да се пребори с демографската криза чрез внос на българи и правене на такива ин витро.

Или: днес да ви казват едно, утре съвсем друго, а вдругиден да направят нещо трето, което опровергава първите две.

Или... Но това изброяване може да продължи дълго. И може би е по-добре вместо това да се запитаме: дали пък не трябва най-сетне да изберем между двете алтернативи – дали да сме бездомен народ-клошар, който търси несъществуващия мост, под който да се подслони – или да разкършим плещи и да почнем голямото почистване на порутената си и осрана къщичка.