Да спасим България чрез обществено полезен глад

Най-сетне една идея, достойна за люде със социално мислене и автентични борци срещу световния капитализъм – лансирана не от кой да е, а от бившата социална министърка Емилия Масларова. Този вторник в Хасково тя изрекла спасителната за родината ни формула: един ден да не ядем и със спестените пари да купуваме... държавни облигации. Подсъдимата за длъжностно присвояване и престъпление по служба бивша министърка припомнила, че по този начин някога бил построен Димитровград.

Идеята да се върнем към времето, в което се наливаха основите, наистина заслужава внимание. Още повече, че става дума за мярка с широка приложимост. Може би не точно по същия, но по сроден начин от целия български народ бяха събирани и пари за пострадалите от земетресението в Стражица.

Наистина не чрез глад, но също от целия български народ. Комунистическа солидарност в действие, тъй да се каже. С парите трябваше да бъдат построени жилища за обездомените от земетресението обитатели на градчето. Операцията бе осъществена чрез проектиране на въпросните жилища върху екрана на светлото комунистическо бъдеще, а хорицата с разрушените къщици бяха натикани в някакви душегубни фургони. С парите пък се постъпи тъй, както Масларова постъпи с фондовете от нейното министерство.

Все пак ще си позволим да коригираме и допълним тази наистина продуктивна идея. Ще гладуваме за България – това добре – но защо само един ден? Защо не седмица или месец? Някои от обитателите на тази територия и без това го правят. Да не говорим, че българските пенсионери ще бъдат малко нещо ощетени: как с едно спестено кисело мляко и един хляб ще си купят държавни облигации? При тях просто няма как да стане с един ден – трябва с повече. Тъкмо ще пооредеят, а застаряващата ни нация ще се подмлади. Макар че пък от друга страна електоратът на БСП нещо... хъм. Да дават Господ и дядо Маркс здраве на пенсионерите!

Масовостта и продължителността на тази мярка обаче ще бъдат от огромно значение за бъдещето на страната ни. Първо – защото гладуването за България ще прерастне по естествен път в гладуване за здраве. Разтоварени от своите лишни килограми, българите ще заякнат и ще могат да изпълнят и втората част от водещия пример в миналото: този, дето е свързан с Димитровград. Ще строят живота нов, та пушек ще се вдига. С колички, кирки и лопати – и задължително с песен на уста.

Второ – защото по този начин ще превърнем нашата китна страна в един огромен дебелариум. Което значи и – в примамлива туристическа дестинация. От цял свят ще се стичат туристи – да погладуват и да си купят от нашите държавни облигации. Чиято цена, естествено, ще бъде в непрестанен възходящ тренд.

Трето – акцията “Да спасим Родината чрез глад и солидарност” ще даде сигнал и за други родолюбиви мероприятия. Част от българските граждани например могат да изберат българското, като се разделят с не-българските си луксове, продавайки ги на големи международни аукциони, организирани в стратегически разположени точки по божия свят: примерно в Хавана, Киев и Москва. По този начин те хем ще се спасят от кожедерския данък лукс, натресен от този ужасен човек, Бойко Борисов, хем ще им се отворят финансови възможности да си купят повече държавни облигации. Може би дори – да ги изкупят всичките – с преспективата един ден да купят с тях и самата държава. Е, само табелата и опаковката, де. Щото съдържанието и без това си е тяхно.

Така ще се отвори поле за ония съзнателни и социално настроени дру... пардон, български граждани и гражданки, чийто патриотизъм не може да бъде изчерпан само с едно голо гладуване. Тези, които наистина имат и по някой излишен килограм, но след стопяването му разполагат все още с големи, неизчерпаеми запаси от родолюбие и ентусиазъм.

И тук именно бившата социална министърка може да даде личен пример. Може да се раздели с бижута, тоалети и обувки от крокодилова кожа. Може да продаде къщата си на “Сековоя” и да си купи гарсониера в Димитровград. Защото – какво са някакви си там луксове с сравнение с преспективата да спасиш България? И не само да я спасиш, но и да потвърдиш водещия и самоотвержен пример на същия този “град на младостта” – след което да запретнеш по бригадирски ръкави и да се заемеш с реставрирането му – този път върху цялата територия на изтерзаната ни и измъчена от капиталистически експерименти родина?