Сделката газ срещу независимост – или защо злата Украйна стана добра

Търговията с руски газ винаги има още едно измерение освен търговското: и то е геополитическото. Сделката е: даваме газ, получаваме влияние. Формула, валидна и за запаноевропейските страни, и за бившите източни (особено за тях – тъй като в очите на Кремъл те са просто кривнали от правия път руски губернии) – и съвсем независима от това кой е на власт.

Когато в Германия беше на власт социалдемократът Шрьодер, бе направено всичко възможно, за да потръгне проекта “Северен поток”. И съвсем логично бившият немски канцлер бе възнаграден за дъгогодишната си лобистка дейност в полза на руските интереси – като стана един от директорите на “Газпром”, със съответната седемцифрена заплата.

Сега в Германия е на власт християндемократката Ангела Меркел. Някаква разлика в немско-руските отношения? Няма. Същата възторжено приемане на партньорството с Путин, същата убеденост, че цивилизования свят се простира чак до Камчатка.

Какво тук значат някакви си демократични принципи, някакви си човешки права и свободи, пролятата кръв на една четвърт от обитателите на Чечня, куршумите в тялото на Анна Политковская? Имаме си газ, имаме си културен руски колега, при това прекарал не малко време в Германия (като резидент на КГБ); имаме неразработен пазар и възможности за инвестиции – всичко ни е наред. Мислене, което – както правилно посочи Милен Радев, подозрително прилича на това на европейските лидери от началото на Втората световна война, криещи главите си в пясъка пред разните “аншлуси” на Хитлер.

Какво става обаче, ако някой президент реши да се опъне – и откаже да се съобразява с геостратегическите интереси, течащи заедно с природния газ по газопроводите на “Газпром”? Активното мероприятие за подобни редки (и все по-редки!) случаи, вече е отработено. Проблемът се решава чрез завъртане на кранчето – и прилагане на нова версификация на старата Сталинова формула: “няма газ – няма президент”.

Точно по тази формула Кремъл се справи с Виктор Юшченко и неговата “оранжева революция” – след като отровата от спецлабораториите на Лубянка не проработи.

Вдигнаха му – внезапно и без предупреждение – два пъти цената на получавания природен газ – и с това изправиха украинската икономика на ръба на бездната. Той отказа да плаща и на свой ред вдигна цената на наема, който Русия плаща, за да държи своя морски флот в Севастопол – сиреч на украинска територия. Врътнаха кранчето и оставиха цяла Европа без газ, а разните дребни палячовци от рода на Сергей Дмитриевич, ходещи да се жалват при руските си товарищи, неизменно получаваха железния отговор – Украйна е виновна, търсете си неустойките от нея.

В тези дни Украйна бе синоним на злото, нарицателно за предателска и бандитска държава. И  заедно с пламъчетата в газовите горелки угасна и народната любов към Виктор Юшченко, и международната му подкрепа. Спецовете от службите добре си разиграха пасианса, като включиха в интригата неговата някогашна партньорка Юлия Тимошенко, която – като виден украински олигарх – се остави да бъде убедена в простата, но вярна максима: където е “Газпром”, там са и парите. В резултат – отношенията между двамата се превърнах в безкраен низ от драматични скандали, а президентските избори бяха спечелени от “правилния човек” – водачът на Партията на регионите Виктор Янкувич. С други думи – бе наложена властта на руското малцинство, а страната бе върната в старата си орбита около Кремъл. Злата Украйна стана добра Украйна.

Подобен тип политическа “доброта” обичайно се заплаща по надлежния ред – с бонуси и подкрепа за проявилия я режим. Така стана и в този случай – и ето го резултата: вчера руския президент Дмитрий Медведев се договори с  украинския си колега Виктор Янукович в Харков, че Украйна ще плаща по-ниски цени за природния газ. Това, което беше невъзможно при Юшченко, се оказа възможно при Янукович.

Щедро наистина. Това си е бонус за милиарди. Как – след като спаднат непосилните ти домашни сметки за синьото гориво, да не гласуваш за проруската “Партия на регионите”?

Само дето щедростта има и още едно измерение. Този бонус не се дава даром. Няма безплатен обяд – дори и за страната, в която руснаците се изморили с глад няколко милиона човека. Та ето ви го и условието – срещу тази по-ниска цена ще остане в Севастопол в продължение на още... 25 години.

Добра сделка, не може да се отрече. Чрез едно врътване на кранчето сваляш ненавистния ти режим, дето искаше да прави Украйна член на НАТО. Създаваш нов, свой, подставен – в каквото създаване имаш голям практически опит: от Монголия до Куба. Даваш му бонус, за да се крепи възможно най-дълго. И същевременно – чрез същия бонус, осигуряваш руското военно присъствие в съответната страна.

Сделката е “безпрецедентна“, заяви след сключването й Виктор Янукович. Правилно. Безпрецедентна е. Газ срещу национална независимост.

Най-хубавото на сделката е, че е и отворена за други мющерии. Най-знаменателния факт в цялата тази гадна история са именно думите на Медведев, призоваващ и други страни да продадат независимостта си срещу отстъпка в цената. “Русия е готова да предостави преференции , включително и в газовата сфера, на страните, които се явяват нейни партньори на практика, а не просто декларират това“, заяви той. Казано едно към едно. Някои български умници и до днес се питат защо се политизират договорите за “големи енергийни проекти” с Русия и как по-точно се прави политика чрез тях. Ами ето как.

Впрочем тази готовност за преференции напомня нещо. Когато беше сключен договорът за газопровода “Южен поток”, българският президент заяви, че сме били направили “голям шлем”. Такива преференции ли е имал предвид?