Време е за втория плик

Парламентът за пореден път потвърди нещо отдавна известно: че тройната коалиция си е позволила огромни, необосновани, непрозрачни и направо престъпни харчове – и че тези харчове са довели до значително стопяване на държавния резерв, а – както стана ясно съвсем наскоро – и до скрит бюджетен дефицит през 2009 г. Тези стари истини бяха извадени от нафталина и размахани в пленарната зала при вчерашното обсъждане. Резултатите бяха предвидими, реакциите – също. Всичко протече така, както би трябвало да го очакваме.

Имаше огромен доклад, резюмиран от председателя на временната комисия, популярна под името “Анти-Станишев” – и предложение същия да бъде изпратен на прокуратурата, която да се самосезира и да започне разследване. Имаше горещи дебати, в които комунистическото нахалство и гьонсуратлък лъснаха за пореден път – особено когато Сергей Станишев се позова на “1984” на Оруел и оприличи комисията на службата за подмяна на миналото от прочутата антиутопия – а за капак на всичко се закани през следващия мандат да се разплати с ГЕРБ със същата монета. Не, те не били отмъстителни, не били такива елементарни реваншисти като сега управляващите, допълни той. Но такава била логиката на живота: в съзвучие с поговорките "на зла круша – зъл прът" и “на крива дупка – крив винт“.

С една дума – шоуто се получи. Само че някак рутинно, с престорен хъс. Обяснимо е: цялата тая история се разиграва за n-ти път. Първо бяха обобщенията Бойкови – още преди да седне в креслото си в Министерския съвет. После всеки отделен министър направи каквото можа, за да се извадят скелетите от гардеробите. Сетне с тази същата разработка се зае Сметната палата. Сетне пак Бойко – ококорен срещу жабите в гьола, дето трябваше уж да кипи строежа на АЕЦ “Белене”.

Сега е ред на парламентарната комисия – чийто доклад е нещо като обобщение и отчет за удраното оскелетяване на наследството от бившите, продължаващо близо година време. И като исо пак дочуваме гласа на Бойко, вопиещ до небето как му се паднал “обран бостан”, как където бръкнел, все на даолавера попадал и как държавата била превърната в схема, а в нея били останали тъй малко неоцапани хора, че се налагало “службите” да му провеждат кадровата политика, като му носят "документи" за кандидатурите за високи постове.

Всеки път се вадят факти. Всеки път се цитират договори и се сочат щети за милиони, за стотици милиони – а напоследък и за милиарди. Всеки път всичко това се връчва тържествено и с много шум в прокуратурата. И изчезва там като в черна дупка – без вест и кост. Има разни следствия (също тъй шумно обявявани), има бивши министри с мярка за неотклонение, но осъдени – няма. И цялото това празно търчане като хамстер във въртележка, цялото това въртене на политическата латерна с една и съща песен – всичко това вече започва да втръсва.

Вестник “Дневник” определи превъртането на казуса “Станишев е виновен” като досаден спам. Да, виновен е. Само че като е виновен за безобразията на тройната коалиция и за харченето на милиарди на данъкоплатците – то тогава защо няма търсене на възмездие, защо няма въздаване на справедливост и – накратко казано – защо е на свобода?

Отговор няма. И няма да има. Няма вина и няма отговорност. Не бързайте да стоварвате всички криви дърва на гърба на прокуратурата – разтегленото във времето обвинение и неслучващото се възмездие са важен акцент в политическата стратегия на управляващите. Ако те просто бяха решили веднъж завинаги казуса, като тикнат неколцина бивши министри в затвора, то тогава би изчезнал виновният – и би им се наложило да понесат цялата отговорност за всичко ставащо в България. Докато сега виновен има – ненаказан и затова подходящ за камарене с обяснения защо нещата не вървят, защо има бюджетен дефицит и прочее такива. И поради това – свиден и насъщен – именно в това състояние на безнаказаност, което шокира повечето българи.

Колко дълго би могъл да продължава този фарс? Докато се изчерпи потенциала на спама. И докато разните майки и доктори разберат, че с лафове от типа на “къде бяхте, като се строеше Цанков камък, защо не протестирахте” просто ги пращат за зелен хайвер.

Добре би било авторите на разгулния танц в такт 3-5-8 да си получат заслуженото. Това обаче е много трудно да се случи – за което е виновна не само прокуратурата, но и скроеното в полза именно на подобни далавераджии наказателно законодателство. Според него отговорността е само и единствено индивидуална – колективните безобразия просто не подлежат на санкции. Следователно всяко решение на Министерския съвет – колкото и зловредно да е, минава между капките на НК – само защото е взето от “колективен орган”.

Подобно законодателство е абсурд. Първо защото една от основните функции на министър-председателя е да носи отговорност за всички действия на кабинета. И второ – защото за солидарното нарушаване на законите би трябвало да се носи и солидарна отговорност от всички гласували в негова полза. Ако една банда ограби колективно БНБ и отмъкне оттам един милиард лева, членовете й ще бъдат ли съдени? Да, нали? Защо тогава да не бъдат съдени лидерите и министрите на тройната коалиция, които потрошиха точно толкова за прословутия Беленски гьол? И още: какво би станало, ако на “колективният орган” МС изведнъж му скимне да открие концлагери и да натика в тях политическите си противници? Това престъпление ли ще бъде или не? (Звучи абсурдно от днешна гледна точка, но вече се е случвало по нашите земи.)

Прочее не би било зле най-сетне да се престане с набиването на клишето за вината на бившите. Вместо това би било уместно да се потърси отговорност от тези, които оставят поредното ограбване на българския народ да бъде вписано в твърде дългата вече графа: случаят е приключен, забравете. И не е зле Бойко Борисов да разбере, че е изчерпил всички възможности на първия от трите плика на Станишев, оставени му на премиерското бюро. Време е да отваря втория.