КРАЛ КАРЛ И КРАЛИЦА КЛАРА ПАК КРАЛИ КЛАРИНЕТИ

• Ако специалните служби наистина кадруват в държавата, както призна премиерът Борисов, разбираемо е, че чистите хора тук дори не можем да се преброим на пръсти, защото сме по-малко от пръстите 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Историята за краля и кралицата, дето крали кларинети, отдавна се знае от всички. Логиката сочи, че щом случката е толкова известна, значи са ги хванали – било на местопрестъплението, било като по-късно барети са атакували офисите им със страшна сила. Очевидно и по времето на крал Карл и кралица Клара са живели чутовни герои като Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които не са се притеснявали да се борят срещу престъпността и корупцията по високите и най-високите етажи на властта.

Пак според логиката – щом са крали кларинети, кралската двоица вероятно е можела и да свири на тях, иначе защо да ги крадат. Така, де, поне кралицата Клара вероятно е можела. И, заради голямата си искрена любов към свирките, в потайна доба, те скроили пъклен план за тяхното задигане. Тоест, тук очевидно говорим за истинско престъпление от страст. Друго обяснение няма, защото да се подозира опит за финансово облагодетелстване чрез кражба на кларинети е несериозно. Къде ще ги шитнат кралят и кралицата въпросните свирки? В исторически план няма известен случай черният пазар да се е фокусирал някога върху такава рядка стока като кларинетите – поне Ваньо Танов досега не е казал обратното пред българската общественост.

Може обаче и да не съм съвсем прав. Например в България през последните 20 години се навъдиха такива майстори, че не кларинети, а и клозети да ти откраднат, пак ще намерят начин да ги продадат с печалба. Или да ги купят с печалба.

Истинско вдъхновение за всички социално слаби граждани в този смисъл е постигнатото от Деница Урумова, младши съдия от Благоевградския окръжен съд. Според разказа на Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд, въпросната 27-годишна девойка е регистрирана като социално слаба в община Приморско и за да стане социално силна е получила право на строеж върху терен край морето от близо 500 квадрата, за което е платила малко под 2 хиляди лева. Смята се, че за да се стигне до регистрация, Урумова е била принудена да живее в градчето Приморско, натъпкана с още четирима души в нещо тясно, вероятно мукавена кутия за обувки, при това без капак, та дъждът в момента на проверката ще да е валял право върху горките създания вътре. А те са пищяли.

Кой е принудил Урумова към такъв мизерен живот не е ясно, но и аз като съдия Пенчев повече не мога да си обясня друго – бързата реакция на общината, решена на всяка цена да реши проблема на горкото създание. За останалите четирима души не се съобщава дали и те са получили по 500 квадрата терен край морето всеки, но много вероятно е да са получили, ако също са пищяли достатъчно силно, та да скъсат от мъка сърцето на общинската комисия.

Още повече не мога да си обясня обаче защо Урумова се е съгласила с това общинско решение. То всъщност е плод на истинско чиновническо бездушие, защото като се замислиш, на практика не оправя нейния проблем, а го задълбочава – доколкото в тези времена на световна икономическа криза за един социално слаб човек в България е непосилно да извади две хиляди кеш за правото,  а после вероятно още поне 200 – 300 хиляди лева за самия строеж върху въпросните квадрати. А докато се построи? Пак ли в кутията…..

За хората с по-слаби сърца обаче Константин Пенчев уточни, че чак такава опасност за крехкото същество няма, защото Деница Урумова през същата си социално слаба година е закупила апартаментче от 66 квадрата в морското село Лозенец на стойност 26 хиляди лева. Добри хора! Наистина са и го продали евтино, точно както трябва да се продава на социално слабите. Така че временен покрив над главата си тя е подсигурила, докато тече другият строеж. А от нейната декларация пред Сметната палата пък се разбира, че и малко парици е успяла да задели настрани за въпросния строеж. Малко, малко, къде 90 хиляди лева налични и в банкови сметки.

Не че са достатъчни, но си представям как е късала от залъка си горката девойка. Заплатата и като младши съдия е едва три-четири пъти по-висока от заплатата на един младши учител, но пак си е мизерия, направо да я ожалиш. Пък и нали си представяте колко пари струва ходенето всеки ден на работа от брега на морето чак до Благоевград и  вечерта обратно да си спи в къщи. То не е като да отидеш от София до Банкя, я. Но от друга страна като се замислиш – все пак има къде да спи момичето, нали? Така че, казвам ви, някои социално слаби са си родени направо с късмет – и Деница Урумова очевидно е сред тях.

“Има необясними присъди и необяснимо богати магистрати” – казва в едно свое интервю съдията Красимир Шекерджиев от Софийския апелативен съд. Както се разбира по-нататък от думите му обаче, необяснимото в цялата работа си остава необяснимо само когато съдът заседава официално. Иначе всички граждани на републиката, включително самите магистрати, в частния си живот много добре си го обясняват.

Той даже и американският посланик Уорлик се опита да го обясни онзи ден на българския народ, като каза, че облакът на Красьо Черния още виси над съдебната власт. Според мен Уорлик малко греши. Отвън може и така да изглежда, че виси, но ние отвътре си знаем, че ако самата съдебна власт не висеше на едната си честна дума и не беше такава, каквато е, никакъв черен облак нямаше да може да виси над нея. Така че не Красьо е виновен, а Красьо е невинен. Донякъде.

Разбира се, ако работата опираше само до скритите магистратски страсти да се правят свирки на тоя и оня за пари, щеше да е лесно – оставяш ги да краднат по един кларинет, колкото да си задоволят страстта, човещинка е – но за всичко друго ги пляскаш през ръцете. Ама не е само съдебната система. Както каза и самият премиер онзи ден – “не съм предполагал, че може цялата държава да е превърната в схема, не само в партиите, в държавата има изключително малко неоцапани хора, изключително малко”.

Борисов може и да не е предполагал, но други са преполагали и вече 20 години продължават да предполагат. Правят го публично, само че няма кой да ги чуе. Но и това е логично – кой да ги чуе, след като всички възможни слушатели са оцапани…..

Обаче изключително съм раздвоен по отношение на наученото покрай този емоционален премиерски изблик. От една страна Бойко Борисов вероятно е прав, като заявява, че повечето хора, които се пробват за властта “трябва да започнеш да ги разработваш, не да ги издигаш”. От друга страна обаче това изявление на премиера показва безпощадно ясно, че на практика хората от специалните служби кадруват в държавата. Те казват предварително кой е чист и кой не, кой става и кой не става за даден пост. Мале-е-е, все едно съм заживял отново в безпросветната 1984! Ами ако и мен премиерът реши да ме издигне един ден за някой пост, че като ме емнат приятелите ми от службите…..

В научните среди този подход се нарича “да дадеш на котката да ти пази млякото” и не се препоръчва за общества, които смятат, че са в състояние на демокрация или поне са се запътили натам. Категорично не се препоръчва. И това ми дава повод да възкликна: – Недейте така, уважаеми г-н премиер Борисов, защото те спецовете от службите такава кадрова мелодия ще ви изсвирят на ушенце, че утре ще се събудите махмурлия и с крадени кларинети по джобовете. А същите спецове, които са ви набутали кларинетите там, ще докажат пред съда, че сте ги откраднали поради неистово желание да свирите в тяхната банда. Или нещо още по-лошо ще докажат.

По този начин няма да се постигне друго, освен да се стигне до единодушно мнение, че, освен мен и Бойко Борисов, единственият чист човек в страната е собственикът на Пловдивския панаир Георги Гергов. Както сам той заяви по повод заведеното от министър Трайчо Трайков дело за връщане на мажоритарния дял на панаира към държавата – след като за последните три години всички са го проверявали и се е оказал невинен, сега предстои съдът окончателно да тури точка на въпроса. Така де, да има поне още един чист човек, сред когото Бойко Борисов с чиста съвест да избира кандидати за важни държавни постове. Иначе закъде сме.

То всъщност дори може да се окаже, че сме цели четирима чистите, ако след приключване на започналата прокурорска проверка срещу него, в компанията ни се нареди и пловдивският кмет Славчо Атанасов. Защото и той вече каза, че има само инсинуации, но не и истинска далавера в писанията как баща му, инвалид, си е закупил 6 квадратни метра общинска земя на Събота пазара почти за без пари.

Всъщност, прав е Славчо. Каква далавера са тези 6 на фона на онази социално слаба играчка, дето получи 500 квадрата край морето? Никаква.

Мен лично в цялата работа ме тормози обаче един въпрос. Дали не съм проспал приемането в Парламента на закон, според който статутът на социално слабите в държавата да е бил официално признат за 85-кратно по-важен от статута на инвалидите? Иначе как да си обясня 85-кратната разлика в размера на отпуснатите терени – онзи, слабият, в Приморско и този, инвалидният, в Пловдив?

Интерeсувам се, защото току-виж покрай такъв иначе дълбоко дискриминационен закон, без да забележим, са приели и друг, напълно антидискриминационен. Според него всеки честен българин през живота си трябва задължително да крадне поне по един кларинет, без да го пипнат властите. Не само на крадците свирки да таковънка през цялото време…..  

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/