СТРАХЪТ ОТ НЕПОЗНАТА АМЕРИКА

Интересно нещо: на 8 април 2010 Медиапул съобщи за посещението на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в Съединените щати, където той е провел разговори с местни представители на различни компании проявяващи интерес към инвестиции в България.

Интересното в случая е, първо, че толкова много компании проявяват интерес за доста разнообразна икономическа дейност в България, като например в търсенето на алтернативни енергийни източници, участие в бъдещата АЕЦ Белене, пренос на втечнен и компресиран природен газ, инвестиции в работата на Кремиковци, енергийната ефективност и участие в инфраструктурни проекти и т.н.

Второ, информацията на Медиапул, колкото и да беше обстойна, не предизвика никакъв коментар, макар че посещението и разговорите на Трайков имат съставките на доста епохално събитие в историята на отношенията между двете страни. Такова широко участие на Америка в икономическия живот на България никога не е било известно преди.

Да го кажем направо – българите имат известен комплекс към Америка, тоест гледат със сатрахопочитание, с резерви или просто със страх. И не може да бъде другояче – за петдесет години сталински тип комунизъм Америка беше набивана в главите на хората като най-голямото зло на планетата, като империалистически хищник и нашия главен враг. Толкоз. За Америка се говореше под сурдинка и всякакви симпатии към нея бяха санкционирани по сталински, тоест безкомпромисно брутално. За бизнес от какъвто и да е характер не можеше да става и дума, след като зад всеки «юнак» от Държавна Сигурност стоеше като цербер друг юнак от КГБ.

Това е наследството, на което и до днес робуват много български журналисти, а именно страхът от свободно изразено мнение на свободни хора в свободна държава. Промяната не става бързо. Страхът да не сгрешат е заседнал здраво под кожата им, макар че партийни хамелеончета като Сергей Станишев и Гоце Първанов, усетили накъде вее вятъра, побързаха да притичат до Америка да покажат новата си боя. Това те го правят като ловджийски палашчета – на това са ги свикнали от Москва, но мозъците им са затлачени със стари клишета и те не могат да покажат искреност или поне естественост. Такива понятия не са били част от репертоара на партията.

А посещението на министър Трайков и разговорите, които е водил, показват, че дипломатическия диалог между двете страни е бил интензивен от доста дълго време, за да подготви толкова срещи и разговори за бъдещото икономическо сближаване между двете страни. Може само да се съжалява, че правителството на Бойко Борисов е намерило за нужно да провежда контактите си тайно и да ни информира «де факто» - очевиден страх от несвикналите да ги подмятат руски сметкаджии, чийто дефицит на успешни сделки с други страни ги прави изнервени.

Едни от въпросите са засягали инфраструктурни проекти и строителна енергийна ефективност, както и регионален център за разнообразни клиенти, разположен в България. Други са обсъждали банковите отношения на България със Световната банка, туризма и възможностите за използването на Кремиковци – този забележителен паметник на живковизма, който виси на врата на българите като тухла на удавник.

Особено важни са перспективите за пренос на компресиран и втечнен газ за енергийната икономическа независимост  на страната, както и ролята на България в района на Черно море. Единствено тогава ще има смисъл от проекта «Южен поток» като проект между два равностойни партньора. Това всъщност е най-перспективната политика за България в контекста на присъединяването й към еврозоната. Въпроси от такъв характер могат да отворят големи икономически възможности директно свързани с енергийната независимост на страната.

Логично би било да се очаква, че когато става въпрос за независимоста и сигурността на България, първия човек, който би трябвало да аплодира такива стъпки на правителството е така наречения президент на България. Той обаче мълчи, както обикновено, като пукал, защото мълчанието е единствения начин да скрие провала на енергийните му блянове.