"РЕФОРМАТА” В БАН

Би трябвало да се очаква, че извършването на една сериозна структурна реформа в най-големата и престижна българска научна институция – Българската Академия на Науките (БАН) ще предизвика огромен интерес и дискусии поради факта, че такава реформа се прави рядко и би трябвало да начертае перспективите за развитието на нашата наука за дълги години напред. Надеждите бяха или са, че тази реформа е добре обмислена и че приемането и, което вече е факт, ще даде едно ново и силно начало за нови успехи на нашата наука.
Надеждите ни за една успешна реформа идваха най-вече в следствие на  проведената през 2009 г. Международна оценка на работата в институтите на БАН. Всички се надявахме, че резултатите от тази оценка ще залегнат в основата на бъдещите наложителни промени в структурата и в работата на академичните институти. След излизането на оценката, общо положителна за повечето институти на БАН, Председателят на Академията заяви, че слабите институти ще бъдат закрити. Освен това, никоя държавна институция не определи какъв брой институти трябва да останат в БАН. С появата на Проекто-предложението на Управителния съвет на БАН за преструктуриране на Академията част от тези надежди се изпариха, поради факта, че в това предложение не се виждаха ясно препоръките на Международния одит. Преди всичко, кой внуши на УС на БАН, че институтите трябва да са 42, а не 45 или 50, например? Освен това, не стана ясно на каква база се извършва въпросното преструктуриране. Стана така, че то се изрази в механично сливане на институти и то не всякога следвайки някаква научна логика. И толкоз. Сливат се два слаби института или слаб и силен институт или два относително силни института. Обединяват се институти нямащи нищо общо в научно отношение!! Например, обединяват се института по Антропология с института по Паразитология!? “Нерде Шан, нерде Багдат!”. При това, други две паразитологични звена се групират в новосъздаващия се институт по Биоразнообразие и Екология, обединяващ досегашните институти по Зоология, Ботаника и ЦЛ по Екология!! Зоология и Ботаника!! Два свята, обединени в един институт. Не зная коя учена глава измисли това чудо! В същото време институтът по Биология и Имунология на размножаването, останал без сериозни научни кадри (по-малко от 10 хабилитирани) и без нито един ст.н.с. I ст. в непенсионна възраст, оценен недобре от Международния одит, остава като самостоятелен институт, при наличие на имунологични звена в други институти на Академията и извън нея. Казват, че това е станало поради покровителството на един от зам. Председателите на БАН. Да не говорим за най-ниско оценения институт за Гората, който също е оставeн на самостоятелно «доизживяване» единствено с мотива, че видите ли, в България имало много гори и трябвало да има за това институт!!! Ами в България има и много планини, но никой не отваря приказка за създаване на институт за Планината! Главният научен секретар на БАН пък е в основата на безпринципното обединение на един от най-силните биологични институти – този по Биофизика (справка WEB of Science и Международния одит) с една Централна Лаборатория по Биомедицинско инженерство, чието място е по-скоро при инженерните институти, каквато е и препоръката на въпросния Международен одит. Може би прави впечатление, че говоря предимно за биологичните институти, но това е моята област на компетентност. Не, че в другите научни направления нямаше абсурди. Така например, институтът по Литературознание едвам се отърва от сливане с Центъра по Архетектурознание!! Институтът по Металознание беше предвидено да се обедини с института по Хидро- и Аеродинамика във Варна???!!!  И т.н.

Очевидно, отговорните ръководители на БАН са играли определяща роля при провеждане на реформата. Десетките възражения срещу начина на провеждане на реформата останаха глас в пустиня, било тези произлизащи от цели научни колективи или от средите на изявени български учени. Останаха без последствия и възраженията от страна на корпуса на академиците и чл. кореспондентите. С тях Ръководството на БАН предпочита само да обменя информация, но не и да се вслушва в техните препоръки. По лесно е да се работи с послушното ОС на БАН. УС на БАН очевидно беше решил, че неговият проект трябва обезателно да бъде одобрен от ОС на БАН, което и практически стана, независимо от протестите и очевидните недомислици. В този контекст се вписва, вероятно, и нежеланието на Главния научен секретар на БАН да ме приеме за разговор по реформата вече почти два месеца, след двукратно отправяни от мен настоятелни молби. Исках само да изложа пред него моите виждания и съображения. Просто е обидно, че един такъв ръководител отказва среща с един член на Академията по един жизненоважен за нея въпрос. Главозамайването и самозабравянето, понякога, кара някои хора да имат фалшивото самочувствие, че са над останалите, забравяйки в крайна сметка, какво  е собственото им научно ниво. Но така е обикновенно, когато на ръководни постове в БАН се поставят такива хора.

В нашите среди се говори, че част от безпринципните обединения са продиктувани от желанието на някои директори, изкарали вече по 3-4 мандата като такива, да могат отново да се кандидатират, тъй като при създаването на нов обединен институт щяло да отпадне правилото (макар и упорито невъзприемано) управленските кадри да ползват най-много два мандата. Това предположение съвсем не е лишено от логика като познавам неукротимите желания на някои хора, обезателно и непрекъснато, да са директори, вместо да се оттеглят и се върнат към правене на наука, ако това е все още в техните възможности. На една среща с младите учени Председателят на БАН обещал уж, че това правило, за двата мандата, ще се спазва и при провеждане на реформата. Да видим!! Във всеки случай няма за сега направено предложение за промяна в Устава на БАН.
 
Според мен, Ръководството на БАН и УС на БАН допуснаха няколко  фатални грешки при изработването на проекта за реформа. Преди всичко, те не стъпиха твърдо върху направената оценка на нашите институти от Международния одит. Неясно е защо бяха платени хиляди левове за този одит, след като предварително беше ясно, че неговите заключениия ще бъдат побългарени. Кой сега ще възстанови изхарчените напразно пари? Все пак някой трябва да поеме отговорността за това. Запазването на всички досега съществуващи институти, макар и обединявайки механично някои от тях, не може да бъде представено като реформа.

Кое в същност е реформирано или ще се реформира?

Това, че няколко административно-финансови служби ще бъдат евентуално съкратени, не е реформа. И без обединяване на институти такива служби можеха да се създадат на териториален принцип. В редица европейски страни това е стара практика. Не е необходимо всеки институт да има каса и счетоводство! Освен това, нито един некадърник няма да пострада от т.н. реформа. Тепърва щели да се правят атестирания на “учените” в БАН. И досега в институтите се провеждат уж периодични атестации, но аз не съм чувал някой да е бил освободен заради слаба научна продукция. Вероятно и сега ще стане така. Ще се снишим докато отмине бурята (по думите на един бивш наш държавен ръководител).

Фиктивността на така направената реформа не случайно веднага бе забелязана и остро критикувана, както от правителството (министър Игнатов), така и от Парламента  (Огнян Стоичков – председател на комисията за Образование, Наука,.... и др).

Друга основна грешка на Ръководството беше тази, че те не се довериха на опита и квалификацията на корпуса на академиците и чл. кореспондентите на БАН. Каквото и да се приказва за нас, все пак ние сме една общност образувана от хора, работили дълги години в науката, създавали и ръководили научните институти, които сега някои се опитват да “реформират”, създали и ръководили десетки млади учени. В тази общност са представени, с малки изключения, най-добрите български учени и то не само работещи в институтите на БАН, но и от българските университети, Селскостопанската академия, хора на изкуството и културата. Всичко това дава на тази общност възможността за един по-широк и безпристрастен поглед върху организацията на науката в БАН. Уви, тези възможности не бяха използвани. Нашето мнение беше поискано малко преди окончателното гласуване на реформата в ОС на БАН и в същност набързо представените наши възражения не бяха дори сериозно разгледани.

Не бива грешките и недостатъците на Ръководството на БАН да се отъждествяват с корпуса на академици и чл. кореспонденти, независимо от недостатъците му. Нашето мнение по важни за БАН въпроси не винаги се иска или възприема положително, както от това Ръководство, така и от предишното, а и не винаги е желано. Редица хора, веднаж заели ключеви постове в Ръководството на Академията, започнаха да се изживяват като безпогрешни и единствени държатели на абсолютната истина. Това даде простор както на някои министри, така и на наши колеги, безнаказано да отправят необосновани нападки срещу академичната общност. Когато един “учен” се опитва да те атакува в полето на науката, би трябвало да извади срещу теб научните си аргументи – публикации в престижни списания, международни цитирания, подготвени докторанти, създадена научна школа, международни признания и др., а не да повтаря изтърканата фраза за “феодалните старци” или други обиди. Всички сме били млади, но също така всички ще остареят. Дори и най-арогантните в момента!!!

В същност подобно е поведението и на почти всички и всякакви български ръководители и в други сфери от нашия живот.
 
Една нова и сериозна реформа може да бъде направена от един нов екип и нови хора, поставили си ясна цел. Как искате хора, престояли по 3-4 мандата в Ръководството на БАН и на институтите на БАН, да осмислят и проведат една съществена реформа. Ако те имаха идеи как да направят това, никой не им е пречил през тези последни 15-20 години да направят постепенно необходимите промени. Едно ОС на БАН, съставено основно от дългогодишни директори на академични институти и при най-добро желание трудно би се противопоставило на намеренията на Ръководството на БАН. Те избират Ръководството, а след това то ги назначава за директори. Трудно е човек да си представи, че може тук да има конфликт на интереси, нали?!!!
Жалко, че толкова напразни надежди бяха хвърлени по този Международен одит. Още преди две години, когато имах известни конфликти с бившия Председател на БАН, аз самият призовавах за една Международна оценка на нашите институти. В крайна сметка тази оценка беше направена.

И какво от това???
 
Всичко това е едно мое частно мнение, мнение на човек прекарал 40 години от живота си в БАН.. Не претендирам да съм напълно прав в моите разсъждения. Всеки има право на мнение. Така че ви моля, дори и да не сте съгласни с мен, бъдете снизходителни.