ДДС сюрприз II - най-малко 23%

Данък добавена стойност ще се увеличи и то с повече от 2 процентни пункта, въпросът е колко ще стигне – 23 или 24%. Това са цифрите, които се обсъждат на експертно ниво в правителството.

Вчера премиерът Бойко Борисов потвърди, че на 5 май кабинетът ще вдигне нагоре сегашната ставка от 20%. Според източници от "Дондуков"1 целта е непопулярната мярка за увеличаване на приходите в бюджета да се гласува бързо в парламента и да се приложи, ако може, още от 1 юни.

Срещу увеличението, което според икономисти ще се отрази със същата стъпка и в цените - 3 или 4% нагоре, се обявиха работодателите и синдикатите. Анализатори го определиха като "заместител на реформите в неефективните системи".

Правителството едва ли ще има проблем да прокара по-високата ставка през парламента. Депутатите от ГЕРБ, включително шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, която беше неин противник, сега я подкрепиха като крайна стъпка при липсата на други алтернативи.

От "Атака" отказаха коментар, а телефонът на лидера им Волен Сидеров беше изключен, но досега и те са подкрепяли безрезервно Борисов и няма признаци за промяна в линията им. Така останалите парламентарни сили, които се обявиха срещу по-висок ДДС, нямат шанс да обърнат резултата.

Ако програмата максимум на управляващите се изпълни и промяната влезе в сила от 1 юни, правителството се надява до края на годината да събере между 507 млн.  и 670 млн. лв. повече приходи в бюджета, в зависимост от размера на ставката - 23 или 24%.

Преди ден изпълнителният директор на приходната агенция Красимир Стефанов съобщи, че до 17 април са събрани 600 млн. лв. приходи от този данък по-малко, в сравнение със същия период на 2009 г.

"В момента има много голяма отворена дупка в бюджета. Тя може да се запълни само ако се увеличат приходите, а в условия на криза в цял свят намаляват, или с повишаване на ДДС.

Ако другите 60 мерки (антикризисни, бел. ред.) във времето отлагат събираемостта, като временна мярка ние ще вдигнем ДДС", съобщи пред БНТ в четвъртък премиерът Борисов. Той допълни, че след като се усети ефекта от останалите антикризисни мерки, правителството ще започне да сваля обратно данъка и ако ГЕРБ изкара пълния си мандат, ДДС ще е под 20%.

От думите на Борисов стана ясно, че единственото, което "експерти финансисти" пресмятат в момента, е с колко точно да се увеличи ставката.

Според източници на "Дневник" поддръжниците на увеличението с 4 процентни пункта смятат, че така ще се съберат достатъчно пари въпреки спада на потреблението и нагласите за укриване на обороти, каквито са очакваните ефекти от по-високата ставка. Аргументите на експертите, които настояват за 23% са, че това е оптималният вариант като поносимост за частния сектор и търсен фискален ефект.

Преди ден финансовият министър Симеон Дянков каза: "Повишаването на ДДС не е прокризисна мярка, но е тежка мярка, която ще удари вътрешното потребление и затова я избягваме".

Вчера Дянков не бе открит за коментар. Колегата му, министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обясни, че увеличаването на косвения данък е мярка, която се взима не за да стимулира икономиката, а за да подкрепи бюджета, когато всички други мерки са изчерпани.

Именно тази теза обаче бе разкритикувана от депутати, работодатели, синдикати и икономисти.

Съпредседателят на "Синята коалиция" Мартин Димитров посочи, че ако правителството отложи строителството на спортната зала в София, т. нар. "български Лувър" и други подобни проекти, държавата може да си спести същата сума, която очаква да събере с вдигането на данъка.

"По-високият ДДС няма да донесе повече пари на хазната, единственото сигурно е, че ще увеличим сивата икономика", заяви Димитров пред "Дневник".

Бившият финансов министър и депутат от БСП Пламен Орешарски прогнозира 8 до 10% инфлация вследствие от вдигането на данъка и ефекта на закръгляне на цените. Според Алиосман Имамов (ДПС) в държавата има потенциал за свиване на разходите и допълнително изземване на ликвидност от частния сектор чрез ДДС е последното, което трябва да се направи в сегашния момент.

Румен Овчаров (БСП) разкритикува правителството, че не прави никакъв анализ за спада на бюджетните приходи. "Трябва да се знае кой е отговорен и дали факторите са с еднократно влияние или са постоянно действащи. Не може само да лекуваме следсвията, трябва да изследваме и причините", каза той.

"Онова, което всъщност ще се получи, е да се замести правенето на реформи в неефективни системи... с търсене на начини да се увеличат приходите. Най-сигурният и най-неутралният е през ДДС", коментира пред Дарик радио Красен Станчев, председател на Института за пазарна икономика.

"Това по-лесният начин, но не е по-правилният, защото означава, че няма да се направят всички реформи", каза и председателят на КРИБ Иво Прокопиев, съиздател на в. "Дневник".

Той напомни, че основната идея на антикризисния пакет мерки, договорен между правителството, работодателите и синдикатите беше да се приложи, за да не се налага увеличаване на данъци. " И в момента усилията трябва да са насочени към прилагане на пакета, а не да се отваря отново дискусията за увеличаване на ДДС", каза Прокопиев.  

"Принципната позиция на БСК е, че не трябва да се прибягва до вдигане на ДДС, а да се използва потенциала на антикризисните мерки. Необходимо е да се наблегне върху съкращаването на бюджетните разходи и мерките за подкрепа на фиска", заяви пред "Дневник" и Димитър Бранков, зам.-председател на БСК. Същата е позицията и на синдикатите.

"Всяко увеличение на данъчната тежест има изкривяващ ефект върху поведението на търговците и потребителите. Това означава, че има много голяма вероятност да не се получат очакваните приходи. Същото се получи след затварянето на безмитните магазини и затягането на митническите режими", коментираха от анализаторското звено "Индъстри Уоч".