Дръж се, земьо, Стоенча пак си иде!

Поредната сензация, поредното чудо невиждано: Стоян Ганев пак запърха към България като пеперуда към свещ. Неясно дали Муун си е свил кесията или търговията с пешкири е била ударена от кризата, но фактът си е факт – връща се в България човекът, обхванат от родолюбиви пориви и като един свети Георги, поели с копие да трепе змейовете, дето мъчат бедния български народ.

Казано с неговите думи: “До дни ще съм в България и ще се срещна с различни хора. Тогава ще взема окончателно решение дали да се включа в политическия живот. Искам го, защото знам пътя за развитие на страната.” И го иска не как да е, а с жажда за възмездие: “Ще се появи нова политическа група, която ще постави недвусмислено въпроса за възмездие” – казва той. Хората искали такова, задача №1 на следващото правителство трябвало да бъде “война с мафията и закрилящата я политика”. Треперете, мафиоти, поганци и народни изедници, иде юнакът, иде отмъстителят, иде ваклото агънце на българската демокрация, иде капитанът, който знае маяците към бъдещето и няма да обърка курса на българското кормило.

Вероятно всички си спомят как преди време возкресе с “нова политическа група”, дето искаше “почтеност във всичко”. Как й пишеше списъците на депутатите и подбираше хората за висши длъжности – тъй че днес за вересиите на НДСВ отговорността е най-вече негова. Тъкмо за тези, дето днес се около царя и при БСП, защото повечето “отцепници” бяха под крилото на Пламен Панайотов.

Всички помнят и какво произлезе от тази “почтеност във всичко”. Помни и той: “Претърпях огромно разочарование от Симеон, защото мислех, че се връща да реформи, а се оказа, че си е дошъл да си вземе имотите. Разочаровани са и много българи.” Чудно е само как така като помни, не го е поне малко срам да глаголи отново, че знаел пътя за развитие на страната.

Всъщност той се връща с една скромна цел: ако може, да стане шеф на кабинета на Бойко Борисов. “Засега само Б. Борисов прави нещо по отношение на промяна.” – констатира той печалната картина на българската опозиция. Демек – само той е достоен за мене. И ще направи огромния жест да снизходи от Америка в земята българска, за да стане неговия сив кардинал и да оправя нашите бакии, а покрай тях да се поотърка малко около българските олигарси, да посвърши на държавното кормило някоя и друга тяхна работа.

И така – дръж се, земьо, че Стоенча пак си иде. Лошото е само, че си иде, без никой да го е канил. И най-вероятно ще си дойде, ще пошуми, ще се посуче и пак ще поеме обратно – към тъжното си битие на разконспириран и застаряващ Остап Бендер.