Николай ФлоровКъде ли не може да доведе човека съдбата! Да вземем например господин Християн Вагинен, достоен представител на родната БСП в европейския праламент. Ако човек съди по очичките му, той трябва да носи гените на някой забележителен монголоид – от ония, знаете, които са се срещнали на полянка със славянка, та вади-тури, вади тури и народили чукундури. Тая монголоидна генетика се потвърждава от особеното пристрастие на тия мелези към политически формации, свързвани със здравия юмрук, с червени знамена (напоени с кръв), с пожарища на горящия бунт...
Наследникът на тия политически формации господин Вагинен днес е възмутен от опитите на една друга формация на власт в България, която управлява както неговите монголоидни предци. От висотата на европейския парламент звучат така красиво и демократично неговите описания на България, в която «брутално и показно се извършват арести», «погазват се правата на личността», а съдиите своеволничат и «раздават присъди от екрана».
За да разберем приказките на господин Вагинен трябва да приемем само един факт – че неговата любима БСП е реформирана, обновена, мирна и демократична организация в беззаветна служба на нацията си, готова да разрешава конфликтите само с мирни средства, с любов към човека, с финансова отчетност за всяка стотинка и пълно пренебрегване на материалните облаги в името на доброто на човека, че тая партия се е извинила за плячкаджийското си минало по образеца на Чингиз Хан...
Той, читателю, явно се е заел да защитава партия от херувимчета, като се почне от херувимчето Станишев, та през червените феодални кметове-херувимчета, дебеловратите мафиози-херувимчета, съдии-херувимчета и се свърши с херувимчето Гоце и цялото му президентско войнство от ДеСари-херувимчета, практикуващи авджилък за поддържане на постоянна бойна подготовка. Италианската дума за херувимче е «puttо», което дава по-голям звуков избор за изразяване на читателя. Разбирам, изкушението за нещо общо между «putto» и «putana», тоест партия-курва и херувимчета, е голямо, но ние няма да оставим това неучтиво сравнение да надделее над нашия възпитан поглед върху партията на херувимчетата, нали? Та, към тия херувимчета-путенца спадат още и Алексей Петров, Румен Петков, Р.Овч., Любен Гоцев, Георги Пирински и кой ли не още от партията на херувимчетата. В средните векове един от най-любимите спорове между висшия клир на тая партия беше колко партийни херувимчета могат да кацнат едновременно на върха на една игла – те са били толкова леки в своята безгрешност, че това не би ги наранило изобщо!
Не, читателю, той не споменава, че тормоза е срещу неговата партия от херувимчета. Той само споменава, че «най-популярните политици в момента са министърът на вътрешните работи, следван от бившия главен секретар на министерството, който днес е премиер». С други думи той иска да каже, че тия двамата са емнали херувимчетата от БСП и българите им ръкопляскат, тоест писнало им е от херувимчета, дошло им е до гуша, душите им горят за отмъщение, търпението им е преляло и искат само «екшън».
Моля да бъда извинен за чуждицата, както и за досадната и малко-нещо миризлива грешка с името на депутата.